Предоставено от Blogger.

вторник, 31 август 2010 г.

Долу ръцете от "Армията"

На заем от Sport1.bg
   
        
      Двадесетгодишният криминален геноцид срещу ЦСКА достигна връхната си точка. Вътрешни престъпници и външни рекетьори искат да ликвидират най-хубавия стадион в България и завинаги да изтръгнат корена на ЦСКА. Мръсната война срещу 31-кратните шампиони, която не успя чрез методите на мафията, политическия натиск, продажните съдии, синьото БФС и мобилните медии, е на път да тържествува при управлението на „Титан АС" и със специалното участие на спортния министър Свилен Нейков, който между другото е ял бял хляб в Борисовата градина. Но както се казва - няма ненаказано добро... 
           Днес враговете на ЦСКА се давят от дебилна злоба - „Армията" е под катинар, някакъв парцалив договор изтичал, а след три месеца стадионът би могъл да отиде чрез търг и при ... агент Тара. Каква идилия! Какъв реванш за безсънния гърч на генетичните комплексари от Подуяне след Ювентус, Аякс, Ливърпул, Нотингам, Байерн, Парма, Шахтьор (Донецк), Леверкузен, Динамо (Москва) и кой ли не още. Не успяха да унищожат ЦСКА при доносниците от СДС и мутрите от ВИС, не успяха и при царя, и при Тройната коалиция на Батков, но сега им дойде дюшеш.
          Тези отрепки си ги знаем вече повече от 60 години. От мига, в който галените деца на Цола Драгойчева от първия ведомствен клуб при комунизма отказват да поздравят новите шампиони през септември 1948-ма и до ден-днешен те тровят футбола и обществената среда у нас с гадния си дъх на пещера и отрова. Страшното е, че последният удар срещу гордостта на България идва отвън и отвътре. Отвън - от спортното министерство, което не престава на тероризира ЦСКА с абсурдния си финансов рекет - сега се разбира, че от 1 септември т.г. наемът за „Армията" скача двойно?! Отвътре - от така наречените собственици от „Титан АС", които извършиха три чудовищни престъпления срещу отбора на милиони българи - дезертираха от историческия дом на „червените", обявиха война на сектор „Г" и затриха школата. Какво повече, за да бъдат анатемосани като рушители на светинята!
           Как е възможно обществото да стои безмълвно пред очевидния двоен стандарт и тенденциозната разправа с една спортна институция, донесла толкова престиж на страната? Нима не е очевидно, че „Армията" е под катинар, въпреки прекрасния терен и напълно нормалните трибуни, докато лиценз получават всевъзможни „картофени ниви" и селски игрища от Перник до Каварна и от Несебър до Криводол! С какво „Герена" - с напуканата козирка и наклонените седалки, е по-безопасен от военния стадион? С какво свлачището на „Лаута" спечели благословията на БФС? С какво двете трибуни на „Овча купел" са по-надеждни за зрителите? Не е ли срам за България в Кюстендил да се играят „елитни" мачове, а на сто метра от Орлов мост и Радиото - не?!
              Друг въпрос е защо натрапниците от „Титан АС" не си мръднаха пръста, защо не поискаха обществена подкрепа от „червените" привърженици за стадиона, защо вместо един от некадърните си трансфери не направиха необходимите подобрения, за да може ЦСКА да остане в своя дом. Това впрочем е първото от трите им ужасяващи престъпления срещу клуба, за които прошка няма да има.
            Защо всяко правителство от началото на новия век като дявол от тамян бяга от отговора на елементарния въпрос - по коя „буква", кога и от кого „Герена" е предоставен „безсрочно и безвъзмездно" на Левски? Защо по този начин е оказана държавна помощ на едно частно търговско дружество, свързано между другото със „заплахата за националната сигурност" от Тел Авив - АД-то в Подуяне, и този акт не противоречи ли на европейските правила? Как „сините" получиха многомилионен подарък от МВР, от столична община и от областната управа, докато за същата държавна собственост ЦСКА трябва да плаща безкрайно? Как стадионите в Пловдив, Варна и на други места бяха предоставени без стотинка на клубовете, а за ЦСКА не става? Каква всъщност е историята на приватизацията на „Овча купел" под масата и под знака на аферистите от „Софийски имоти", изправени пред съда? 

Кой подари огромната база в Подуяне на отбора на всички власти - някой от кметовете Янчулев или Софиянски, областният началник Кътев или пък някой измежду поредицата вътрешни министри от СДС, БСП или НДСВ? Кой?!

Докато тези въпроси не получат отговор „червената общност" е в правното си да смята, че срещу ЦСКА се води политика на държавен и административен терор. И да реагира и протестира с всички легитимни граждански средства.

Sport1.bg призовава привържениците на ЦСКА от цялата страна на масови граждански протести, съобразени със законите и европейските норми, под мотото „Долу ръцете от „Армията" и справедливост за ЦСКА!". Нормалните хора не бива да остават безразлични към трагичната участ на този велик български отбор.

Read more...

Изповедта на един руски пленник в Чечня 1 Част

          Това е изповедта на един руски войник попаднал в плен непосредствено след постъпването си в армията.
          Казвам се Генадий Сидорович Сергеев. Роден съм в Далечния Изток. Отначало служих в моя роден град, а впоследствие бях прехвърлен в Благовещенск. Очевидно за да укрепим границата. След това ми казаха, че сформират нов полк в Урал и щяха да пратят мен и още един от моята част. В Благовещенск видях, че събират хора от всички крайища на далечният Изток. До самият край не ни казваха защо . Твърдеше се, че отиваме в Урал да сформираме нов полк. Веднага ни стана ясно къде отиваме, след като взеха да ни остригват. Имаше комисия, която ни разпитваше „ Колко родители имаме? Дали не сме сираци? „
            Всичко това беше през октомври 1995 година. Бяха събрали много новобранци имаше и един взвод запасняци.В Благовещенск бяхме три седмици. Не ни разрешаваха да излизаме и ни охраняваха десантчици. Забранено ни бе да говорим с родителите си или а пишем писма. До края така и не ни казаха къде отиваме. При наши въпроси къде оиваме само ни отговаряха с ехидна усмивка „ Как къде в Урал ? Качваха ни по самолетите само през нощта, а през деня си почивахме. Хабаровск, Новосибирск, Моздок. Аз също пътувах през нощта. Едва, когато бяхме строени за проверка ни казаха, че сме в Моздок на територията на Чечня. Едно денонощие прекарах в междинният лагер и след това с хеликоптер бях откаран в Ханкала. Там ни разделиха на две групи. Едната остана в Ханкала, а другата потегли с камион към полка. Докато пътувахме многократно бяхме обстрелвани, а ние дори не бяхме въоръжени. За щастие нямаше пострадали.
            Малко, след като пристигнахме започнаха да ни разпределят. Аз по специалност бях артилерист, но ме пратиха при танкистите. Бях при тях два дни, но след това ме преместиха и ме направиха картечар. Останах в този полк около седмица. За това време така и не разбрах в коя рота съм на полка. Нямаше никаква маркировка или ограда. Имаше само едно КПП, където постоянно имаш охрана. До поста имаше гора и аз ходех в нея да събирам дърва за да се топлим вечер.
            На следващата вечер отидох отново да събирам дърва, както обикновенно по пътя минаваха автомобили. Изведнъж един от тях спря и от него искочиха трима въоръжени.  Някой ме удари по главата и аз загубих съзнание. Дойдох в съзнание и осъзнах, че на 22 декември 1995 година съм пленник. Не знаех колко време съм в безсъзнание, но те ми казаха, че е било два дни. Малко по-късно при мен дойде и командира им викаха му Дока. Първите му въпроси бяха” Колко чеченци си убил? Колко руски войници има в Чечня?
            Аз нямах какво да крия и чистосърдечно му казах, че съм от седмица и половина в Чечня и не съм участвал във военни действия., но той не ми повярва. Показа ми една стена и ми каза” Ще те поставим на тази стена щом лъжеш” и си тръгна. На сутринта ни събудиха и ни направиха физерядка.Биеха ни и ни говореха” Това е нашата физерядка. Костите ви са закърняли. Няма да роботите добре. Сега ще ви раздвижим”.
След това започнахме да работим- копаехме окопи, строяхме укрития, цепехме дърва, а ако пристигнеше мръсна кола я измивахме и така по цял ден.
            Когато аз се озовах в плен имаше много затворници.Отначало повечето били строители, а войниците по-малко. Но после започнало всеки ден да водят нови войници, а сторителите пращали някъде.Като се появеше нов пленник идваше някой от чеченците и стоеше и го гледаше, а след малко започваше да го бие. На следващият ден друг идваше и пак биеше и така всеки ден. Уж хора, но приличаха на зверове бяха се озверили до краен предел. Някой от нас бяха много зле здравословно след подобни бойща. После разбрахме, че са убили Джохар Дудаев.
            Заставиха ни да се молим и да учим Корана. Искаха да ни обрежат. Постоянно ни повтаряха” Станете мюсюлмани и ще се отнасяме добре с вас’. Сред нас имаше момчета от Пемза. Те са татари, тоест мюсюлмани, но и  с тях се отнасяха много лошо. Караха ни да употребяваме наркотици и алкохол. Беше им забранено от командира, но те идваха при нас започваха да се друсат и да пият. Най-лошо ставаше, когато се надрусваха и започваха да ни бият . Весело им ставаше.
            Може да се каже, че живеехме на улицата. Бяхме в някаква полуразрушена сграда предполагам някакъв бивш клуб, но сега полусъборен.Спяхме на някакви легла, но без дюшеци и одеала, а беше студено. Вечер обикновено лежахме, но идваше някой от пазачите и ни изкарваше да копаем окопи.Хранеха ни един път дневно основно с леща и чай. Отнасяха се с нас, като с кучета. Идваха и ни викаха’ Кучета яжте”. Себе си наричаха вълци.Караха ни да постим през деня не ни даваха вода, но през нощта можеше да пием. В тези дни беше много тежко. Имаше дни, когато не ни даваха никаква храна през деня, а вечер ни забравяха.........

Очаквайте утре продължение на изповедта

Вижте още по темата:
Изповедта на един руски пленник в Чечня 2 Част 
Войните в Чечня Част 1 

Read more...

Топ 10 на РУСКИТЕ НАСЛЕДНИЦИ

Юсуф Алекперов
Списание „Финанс“ пресметна капиталите, които може да наследят децата на руските богаташи и състави рейтинг на наследниците-милиардери за 2010 г. „Стойността“ на първите десет наследници се е увеличила два пъти и възлиза на 66 милиарда долара. Общият обем наследства, които започват от милиард нагоре, възлиза на една четвърт трилиона долара. Нараснал е и броят на децата милиардери – през миналата година те са били 54, а сега са 85.

Списъкът на наследниците изглежда така:

1. Юсуф Алекперов, роден 1990 г., баща – Вагит Алекперов, собственик на най-големия пакет акции и президент на „Лукойл“, условно състояние – 10,65 млрд. долара.


2. Синът на Алексей Кузмичев, съсобственик на "Алфа-груп", условно състояние – 7,1 млрд. долара.


3. Пьотър Дерипаска, роден 2001 г., баща – Олег Дерипаска, собственик на холдинга "Базов елемент", условно състояние – 6,9 млрд. долара.


4. Марина Дерипаска, родена 2003 г., условно състояние – 6,9 млрд. долара.


5-7. Трите деца на Владимир Лисин, собственик на Новолипецкия металургичен комбинат, условно състояние – 6,27 млрд. долара за всяко от децата.


8. Виктория Михелсон, родена 1992 г., дъщеря на Леонид Михелсон, акционер в газовата компания "Новатек" и в Первобанка – Самара, условно състояние – 5,9 млрд. долара.


Гулнара Керимова
9. Синът на Сергей Попов, акционер в Сибирската въглищна енергийна компания, условно състояние – 5,2 млрд. долара.



10. Гулнара Керимова, родена 1990 г., дъщеря на Сюлейман Керимов, собственик на фонда Nafta Moskva, условно състояние – 4,83 млрд. долара.




            Начело в списъка е синът на най-големия акционер в „Лукойл“ Юсуф Алекперов – единственото дете в семейството и единственият наследник. Второто място заема синът на Алексей Кизмичев, също единствено дете в семейството. Състоянието на неговия баща, който е крупен акционер в „Алфа-груп“, е нараснало за една година над два пъти – от 3,05 на 7,1 млрд. долара. Децата на Олег Дерипаска се върнаха в първата десетка. През миналата година състоянието на най-богатия преди руски бизнесмен се оценяваше на само 4,9 млрд. долара. Олег Дерипаска обаче успя да си запази основните активи в UC Rusal и Пьотър и Марина Дерипаска скочиха от 13-о на 3-то място в класацията, след като бащиният им капитал достигна 13,8 млрд. долара през 2010 г.Най-богата невеста с потенциално наследство от 5,9 млрд. долара остава Виктория Михелсон, която навърши 18 години тази година.  В списъка, изготвен от списание „Финанс“, бяха включени имената на 7 неомъжени дъщери на руски магнати, както и сумите, които тези момичета ще наследят – общо над 10 млрд. британски лири, писа „Сънди таймс“.


 
Владимир Лисин най-богатият руснак
За най-богатия руснак е смятан Владимир Лисин.   Председателят на съвета на директорите на Новолипецкия металургичен комбинат, един от най-непубличните руски бизнесмени – Владимир Лисин, е обявен за най-богатия руснак според списание „Финанс“. Неговото състояние се оценява на 18,8 млрд. долара. Така той измести на втората позиция президента на групата „Онексим“ Михаил Прохоров, чийто капитал възлиза на 17,85 млрд. долара. В тройката на лидерите е и председателят на парламента на Чукотка Роман Абрамович, чието състояние е оценено на 17 млрд. долара. Общо в класацията са включени 500 души, чието състояние, по оценка на списанието, надвишава 3,3 млрд. рубли. 77 са руснаците с богатство над 1 млрд. долара. За попадане в първата десетка е нужен капитал от 9,95 млрд. долара

Read more...

Войните в Чечня Част 1

               Джухар Мусаевич Дудаев е роден е на 15 февруари 1944 год. в с. Ялхори, Чечено-Ингушска АССР. През 1962 година постъпва на служба в Съветската армия. Достига до звание генерал-майор от ВВС и е единственият генерал в Съветската армия от чеченски произход. Взема участие в войната в Афганистан в периода 1979—1989 г. В годините 1987—1990 е командващ дивизия стратегически бомбардировачи в Естония.. През 1990 г. Зелимхан Яндарбиев убеждава Дудаев в необходимостта да се върне в Чечня и да възглави национално-революционното движение. Чеченците се нуждаят от месия, когато сякаш изпратен от Провидението в Грозни пристига Джохар Дудаев. Малцина го познават, долита чак от полка си в Прибалтика, но населението тутакси го припознава за лидер. Медиите го представят като естествен вожд. Той е единственият генерал сред чеченците, макар да е получил званието си седмици преди да го докарат в Чечня, когато вече е в запаса. В ръцете му без бой са предадени архивите на местните отделения на специалните служби.
           Дудаев. Ситуацията е деликатна и с операцията са натоварени спецслужбите. В хотел Пекин, една от сталинските кули на руската столица, те установяват щаба на антидудаевската опозиция. За лидер е харесан Умар Автурханов. Отстраняването на генерала трябва да се инсценира като вътрешночеченски преврат. Вербуват доброволци танкисти сред руските сержанти и офицери, включват и бригада от чеченски опозиционери. На 26 ноември 1994 в Грозни влизат 5000 пехотинци и 100 танка. Руските медии избързват и тръбят победата на опозицията, когато става ясно, че щурмът се е провалил. Дудаев е получил предварително плана на операцията, изпратен му по факса от Кремъл. Сепаратистите имат покровител в близкото обкръжение на Борис Елцин. По екраните на независимата НТВ руските зрители потресени наблюдават пленените русокоси танкисти с униформи без опознавателни знаци. Министърът на отбраната Грачов пубНа 27 октомври 1991 г. е избран за президент на Чеченската република. С мълчаливото одобрение на Дудаев започва гонение срещу руското население в републиката. На 1 ноември със своя първи указ провъзгласява независимостта на Чеченската република Ичкерия. Всеки чеченец е въоръжен с Калашников, а 300 000 етнически руснаци зарязват домовете си и напускат Чечня. В страната плъзва радикалният ислям. На площад „Тримата богатири” в Грозни се върти търговия с роби: православни руснаци и отвлечени чужденци. На 7 ноември президента на Русия Борис Елцин издава указ за въвеждане на извънредно положение в Чечня. В отговор на това Дудаев въвежда военно положение. В Рига Джохар Дудаев заявява, че Чечня ще седне на масата за преговори, само в случай, че Москва признае нейната независимост. Безвластието Чеченската република обаче пълни джобовете на новоизлюпената олигархия в Москва. Чечня е територия без митница, онази дупка в чувала, през която изтичат всички криминални трафици. Генералската мафия прецежда през Чечня оръжие от колосалните съветски запаси към Йемен, Азербайджан и Грузия. На 12 март 1992 г. Парламента на Чечня приема конституция на републиката, с която обявява независимостта на светската държава Чечня. Чеченските власти, почти не срещат организирана съпротива и превземат руското въоръжение на тяхна територия. На 17 април 1993 г. Джохар Дудаев разпуска Министерския съвет на Чеченската република, Парламента, Конституционния съд и градското събрание на Грозни и въвежда на цялата територия на републиката пряко президентско управление и комендантски час. В Чечня продължават да влизат безкрайни композиции цистерни, които след това заминават за износ през пристанището в Новоросийск. Властелините на този трафик са олигархът Борис Березовски и личният представител на Дудаев в Москва Ходж-Ахмед Нухаев. Но те далеч не са единствените.. Произволът в републиката поражда опозиция срещу Дудаев. През юни 1993 генералът не се поколебава и я разгонва с оръжие под безучастния поглед на Москва. Два месеца по-късно Елцин следва същата технология: разпуска непокорния федерален парламент и обстрелва с танкове барикадиралите се в сградата опозиционери. Дудаев дори му предлага военната си помощ. Чеченският алгоритъм сработва на федерално ниво. Сепаратизмът обаче пуска метастази в съседните Ингушетия и Дагестан. Загубата на Кавказ означава и загуба над транспортните коридори на каспийския петрол към Европа. Кремъл решава да озапти самозабравилия се лично отрича те да са офицери от руската армия и ги оставя на произвола на чеченците. Елцин не може да преглътне политическото унижение от провалената спецоперация. Президентът нарежда пълномащабна военна акция под флага на федералната армия срещу някогашния си съюзник.

             Елцин отправя новогодишните си благопожелания за 1995 година, а три колони бронетехника сред грохот от вериги проникват в потъналата в мрак чеченска столица. Зад зидовете са се притаили около 20 000 местни бунтовници. Щурмът е удивително зле подготвен от министъра на отбраната генерал Павел Грачов. Същият години по-рано завещава лекомислено цял арсенал оръжие на Дудаев. Съществуват обосновани подозрения, че срещу това благодарният Джохар се е съгласил да си затваря очите за трафиците на генералската мафия през чеченска територия. Кръвопролитието започва след полунощ, когато руските танкове стават жертва на чеченските гранатомети. Улиците са задръстени от горящи машини. Капанът в центъра на Грозни се затваря. Цели 10 дни могъщата руска армия превзема укрепения град. Към края на сражението, когато федералните сили обкръжават президентския дворец на Дудаев от Кремъл идва изненадваща заповед и се обявява 48-часово прекратяване на огъня. Чеченският лидер мистериозно се измъква от обръча. Лоялните военни изпадат в гняв, когато над Грозни прелетява самолет без опознавателни знаци и парашутира тонове боеприпаси, предназначени за бунтовниците, които по грешка се приземяват над руските позиции. В началото на февруари федералните войски забиват националния трикольор на Русия над останките от президентския дворец. Градът е в руини. През цялото време на кръвопролитието нито един снаряд не поразява инсталациите на грозненската рафинерия, която работи в пълен режим. Дудаев е свален и преминава в нелегалност, но далаверата с петрола не секва. Странната война продължава край град Шали, където федералната армия обкръжава оцелелите бойци на Дудаев под командването на терориста Шамил Басаев, но получава нареждане да не използва авиацията си.
        Пролетта мна 1996 година Русия е в предизборна кампания, а президентът Елцин е с отчайващите 7 процента одобрение. Ликвидирането на Дудаев е спасителният ход- чудодейното събитие, което може да приближи компрометирания Елцин до втори мандат. Генералът е ненавистен на руските майки, чиито синове гинат в Чечня. По-важното обаче е, че към онзи момент покровителите на Дудаев в Русия и зад граница са склонни да го жертват, за да спрат похода на комуниста Зюганов към Кремъл.
       На 21 април 1996 към 20 часа два автомобила "Нива" напускат чеченското село Гехи-Чу на тридесетина километра от столицата Грозни. Поемат по планински път. Лидерът на чеченските сепаратисти генерал Джохар Дудаев има насрочен сеанс за разговор по спътников телефон. Бизнесменът Константин Натанович Боровой очаква позвъняването му в Москва. Телефонът е американски подарък и позволява кратки разговори без риск да бъде засечен. Генералът нарежда на охраната да отбие на поляна край пътя. В мрака няма риск от патрулиращи хеликоптери. Дудаев набира Боровой. Руското разузнаване обаче е информирано за часа на спътниковата връзка от агент в средите на сепаратистите. Самолет А-50 засича местоположението на сигнала, а двойка бомбардировачи Су- 24 изстрелват самонасочващи се ракети. Дудаев умира няколко часа по-късно от раните си, част от свитата му загива на място. Любопитна подробност: оцелелите също изчезват или биват убити в рамките на няколко месеца.
       На 5 август 1996 федералните части в Грозни получават странна заповед: да снемат постовете и загражденията около града и да изтеглят танковете. На другия ден чеченските бунтовници палят местните петролни кладенци и гъстият дим прави невъзможна употребата на авиацията. Сепаратистите си връщат Грозни при слаба съпротива. Москва склонява на мир.

Read more...

понеделник, 30 август 2010 г.

Спор между търговци и ветеринари за 'Дупетата"

Задържаните в акция "Дупетата" 194 т краища от салами и агнешки плешки са с изтекъл срок на годност и без документи за произход. Това заяви вчера шефът на Националната ветеринарна служба д-р Йордан Войнов.
        "Няма закон, който да позволява, като доставиш месо от Италия или Испания, при преопаковането му в България да удължаваш и срока на годност", подчерта още той. Часове по-рано самият вносител на месото и собственик на фирмите "Саф Магелан" и "Камарко дистрибутори" Георги Костадинов обяви, че ветеринарната служба е "некомпетентна". Той посочи, че купувал месото от Италия, Испания и там самите производителите му давали срок на годност само от 1 месец. В България обаче част от количествата се предоставяла за изследвания в българска лаборатория, която изготвяла техническа спецификация на продукта, и след спазването й и вакуумирането срокът на годност се увеличавал от 3 до 6 месеца. "Когато един продукт е гол, когато едно "дупе" е голо и това "дупе" не е защитено от вакуум, тогава до него достига въздух, който разваля бързо продукта. Затова продуктите във вакуум имат много по-дълъг срок на годност и ние го поставяме", защити се Костадинов.
        "Какво значи вакуум? Как си представяте, че вакуумирането ще удължава срока на годност. Само производителят може да слага срок на годност", нападна Йордан Войнов. Ветеринар №1 посочи, че през май т.г., когато бяха задържани и унищожени други 316 тона на "Саф Магелан", срокът им на годност дори бил удължен с 10 месеца. "През май същата фирма внесе пиле по ориенталски от Тайланд, което по оригинален етикет е годно до 1 декември 2009 г., но бе преетикетирано с годност до октомври 2010 г. За мен този случай е криминален, ние сме установили, че тази стока е без документи. Такава фирма няма място на картата и ще я изтрием от картата", отсече Войнов.
 "Проблемът при обрезките от салам е в Плевен, те се пакетират там и да ви кажа не съм имал време да се запозная с протоколите в тази лудница", заяви Георги Костадинов в отговор на въпрос дали 194 т са с изтекъл са с изтекъл срок на годност. Той уточни, че от цялото количество 40 тона били агнешки плешки от Нова Зеландия. Те били в кашон със срок на годност, но вътре в него отделните разфасовки били без етикети. Шефът на НВМС дори твърди, че част от задържаното месо е било подготвено в заготовки за продажба на други наши месопреработвателни фирми, които да го преработват в техни колбаси, а някои от "дупетата" дори се предлагали и като филе "Елена".

МЕРКИ

От ветеринарната служба заявиха вчера, че ще направят поправки в закона, които да забранят внос на изрезки от салами, ако са смесени различни партиди от различни страни. Остава отворен въпросът как ще бъде въведена тази забрана, тъй като в ЕС има свободно движение на хора, стоки и услуги.
 
Вижте още по темата:
Наложена е възбрана на 193,8 тона месни продукти
Списък на фирмите произвеждащи продукти по стандарта "Стара планина"
Спират вноса на изрезки от колбаси

Read more...

Димитър Бербатов- загадъчният българин

          

         Дали Димитър Бербатов не е на стероиди този сезон? Дали не взима дрога, подобряваща представянето му? А може би някой се е маскирал на него? По този начин започва обширният материал за българската звезда в състава на Манчестър Юнайтед в сайта bleacherreport.com.
Четири мача, три гола (ако включваме попадението му в двубоя за Къмюнити Шийлд) и българинът започна сезона с летящ старт, но тези факти не разказват цялата история. Пол Скоулс може и да е окупирал вестникарските заглавия с великолепната си игра, но новината за феновете на Юнайтед от началото на настоящата кампания е изгряването на загадъчния българин. Серия невероятни представяния на терена за най-скъпия футболист на "червените дяволи" както в предсезонната подготовка, така и в шампионатните мачове, показват, че вярата на сър Алекс в него не е била неоправдана. Бербатов изглежда по-енергичен, по-настървен, по-бърз и дори по-упорит от когато и да било преди с фланелката на Манчестър Юнайтед. Той тича навсякъде, преследва до последно спорните топки, връща се назад, помага навсякъде, където може. Но най-важното е, че е станал "смъртоносен" както като голмайстор, така и като асистент. Отборите обикновено си мечтаят за един творец в състава си, а сега Юнайтед има двама. Единият е вечно младият Пол Скоулс, а другият е Бербатов и когато той покаже магията си, резултатите са прелестни. Най-добрият пример за това е двубоят срещу Уест Хем на "Олд Трафорд" този уикенд. Докато Скоулс крачеше насам-натам, Бербатов кръстосваше терена тичайки. Невероятните му докосвания през целия мач радваха окото и Бербатов правеше всичко, като му липсваше само попадението, но в 69-ата минута и то стана факт. И преди съм казвал, че Бербатов не може да отбележи обикновен гол. Трябва да бъде драматично, да грабва вниманието, доказателство за работата на един артист, и точно такова беше това попадение. Красив пас от Нани намери непокрития Бербатов на далечната греда. Всеки друг би засякъл топката с глава, за да отбележи, но все пак Бербатов не е "всеки". Българинът се разписа със сранична ножица, а ударът бе достатъчно прецизен, за да елиминира бранителите и вратаря. Момент на чиста, неподправена класа и неоспорим талант от човекът, определян като един от най-добрите футболисти във Висшата лига. Това е моментът, който веднага определи разликата между настоящия сезон и предишния за българският нападател. Миналия сезон същит този удар вероятно щеше да излезе в аут или той изобщо нямаше да нацели топката. Този гол подчертава факта, че Бербатов най-накрая се чувства добре и достатъчно уверен на "Олд Трафорд", където изискванията винаги са огромни. Това, което особено много му помогна е завръщането към схемата на игра 4-4-2. Ако сезонът за Бербо продължи в същото темпо, както започна, тогава никой няма да се изненада, ако вместо трансфер, българинът получи нов контракт с отбора, който самият играч определя като мястото, където иска да завърши кариерата си. Освен това той може да последва примера на друг апатичен, стилен футболист, който завърши кариерата си на "Олд Трафорд". Той предизвика доминацията на Юнайтед през 90-те. Една година в клуба и името на легендата е Ерик Кантона. Димитър Бербатов може да покаже още много и може да запише името си в историята на "червените дяволи".

Вижте още по темата:

Read more...

Спират вноса на изрезки от колбаси

            Генералният директор на Националната ветеринарно-медицинска служба Йордан Войнов издаде заповед, с която се спира вносът на изрезки от колбаси от разнородни партиди. Това съобщават от земеделското министерство. Целта е допусканите до пазара у нас изрезки да са само от една партида, така че ветеринарните власти да могат да проследяват техния произход, датите на производство и срока на годност.Назначена е проверка в Районната ветеринарно-медицинска служба в Плевен, съобщиха още от земеделското министерство. Проверката е заради съмнения, че служители на тази служба са прикривали нарушения на плевенската фирма, където бяха задържани най-големи количества краищници на колбаси - над 100 тона при акцията „Дупетата". В хода на полицейската операция бяха иззети около 194 тона месни продукти с изтекъл срок на годност и неизрядни документи. Докато приключи инспекцията, временно ще бъде отстранен от длъжност шефът на РВМС-Плевен д-р Емил Попов. В специално сформирания екип за извършване на проверката ще участват служители на инспектората на земеделското министерство и на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните". Съмнителните изрезки от колбаси ще бъдат проверявани килограм по килограм, за да се установи техният произход и с какви документи са придружени, допълват още от ресорното ведомство.

Вижте още по темата
Наложена е възбрана на 193,8 тона месни продукти
Списък на фирмите произвеждащи продукти по стандарта "Стара планина"

Read more...

Руски ветерани от войните Част 3

Старши- лейтенант Андрей Болдрярев


Той е старши артилерист на разузнавателна машина от 20-та саратовска специална част. Губи дясното си око на 29 септември 2000 година при взрив в Грозни при, който убиват и един от колегите му. Болдрярев започва да се тренира самостоятелно и да се учи да стреля с лявото си око за да отмъсти за убитите му приятели.



Майор Виталий Лютцев

Част от група „Алфа” към КГБ от 1982 до 1992 година. Воюва в Афганистан и е отговорен за ликвидирането на много муджахидински лидери. След това става част от спасителен екип към група „Алфа” и участва в операции в Уфа, Саратов и Сухуми. Участва заедно с екипа си при щурма на телевизионната кула във Вилнюс. През 1992 година отказва да се закълне във вярност пред Борис Елцин и заедно със десет свой колеги се пенсионират в знак на протест срещу политиката на Кремъл



Генерал- лейтенант Владимир Трегубов

Повече от 11 години е част е от антитерористичната група „Вимпел” . Участва и двата военни конфилкта в Чечня. Има зад гърба си 14 военни мисии в района на размирният Северен Кавказ.Участва при обсадата на Московският театър и училището в Беслан. Именно в Беслан е сериозно ранен при престрелка с чеченски сепаратисти.



Капитан Андрей Пеликов

Командир е на разузнавателна група в Чечна. Част от митичната 8-ма московска спецална част. На 6 март по време на мисия в планините Източна Чечня пехотна мина откъсва крака му. Руската държава отказва да го награди, както е по закон и той е пратен да живее в общежитие. В момента се съди с правителството



Генерал- лейтенант Игор Амелин

Командир на разузнавателен батальон и ветеран от двете войни в Чечня. Награждаван е с орден за Чест и храброст. През септември 1999 година в Дагестан той и екипа му са обградени от сепаратисти. При разбиване на обсадата 36 негови войници са убити от „приятелски огън”, но и до ден днешен руското правителство отказва да си признае.

 
 
 
Вижте още по темата
Руски ветерани от войните Част 1
Руски ветерани от войните Част 2
Отряд' Алфа" - предшественикът на "Вимпел"
Вимпел- секретното подразделение на КГБ
Драгунов или Снайперская винтовка Драгунова

Read more...

Руски ветерани от войните Част 2

Генерал  Владимир Клочков


Отговарял е за 177-ма специална част към ГРУ в Афганистан, която е спирала бунтовнически доставки от Пакистан. По-късно Клочков е прехвърлен в 15-та специална част към ГРУ в Таджикистан и помага на Емомали Рахмонов да вземе властта, след победа над ислямските фундаменталисти. Бил е консултант на босненските сърби по време на войната в Югославия. Същата дейност извърша и във втората Чеченска офанзива. Главен заподозрян е за убийството на башата на рускта приватизация- Анатолий Чубайс, за което получава и три години затвор, но по-късно е оправдан



Генерал Владимир Тарасенко

Член на Група „А” към КГБ. Участва през 1979 година при свалянето на правителството на Хафизула Амин. След това е лична охрана на просъветско настроеният президент Бабрак Кармал. Участва в операция на Група „Алфа” по спасяването на заложници в Будьоновск и Първомайское. Бил е охрана и на Борис Елцин.



Генерал Владимир Ковтун

Бил е командир на 186-та специална разузнавателна част в Афганистан. В края на 80-те ЦРУ се опитва да достави ракети земя – въздух и „Стингър” на муджахидините по време на операция „Циклон” Ковтун участва активно в противопоставянето на тази операция и е първият, който използва „Стингър” срещу муджахидините. По време на службата си в Афганистан е прострелян седем пъти и два пъти е награждаван с орден на СССР- „Червена звезда”.



Старши- лейтенант Александър Плюшин

Един от основателите на Група ”Алфа” към КГБ. На 27 декември 1979 година в Кабул участва в превземането на двореца на Хафизула Амин . Именно той изпълнява и най-важната мисия ликвидирането на президента Амин.






Генерал Юрий Дидковски

Той е последният командир на митичната 8- ма московска специална част, който бе закрита през 2008 година. Именно тя изнесе основната тежест на войните в Чечня и Кавказ.. Полковник Дидковски е част от елитно подразделение, което охранява царското семейство. Има зад гърба си повече от 350 мисии и две войни в Чечня. По време на втората кампания в Чечня водената от него част елиминира двама от най-опасните чеченски сепаратисти- Арби Бараев и Абу Якуб.


Вижте още по темата
Руски ветерани част 1

Read more...

Руски ветерани от войните Част 1

Майор Вячеслав Яртцев (55 год)

Ветеран и един от основателите на отряда към КГБ за борба с тероризма по-известен, като Група „Алфа”. Воюва в Афганистан и участва активно в издирването и ликвидирането на едни от най-опасните лидери на Муджахидинската съпротива.



Генерал Александър Мусиенко ( 46 год)

Участва в над 150 мисии включително Афганистанската война и в две Чеченски офанзиви. Командир е на разузнавателна група и заедно със 334 и 154 бригада на ГРУ участват в разбиването на канал за доставка на оръжия от Пакистан за афганистанските бунтовници. По време на втората си чеченска мисия е част от командния център на ГРУ в Канкала и ръководи група за издирване и ликвидиране на членове на Чеченската съпротива.



Майор Сергей Иларионов( 35 год)

Командваш офицер в 7-ма Новочеркаска специална част участваща във войната в Чечня. На 6 март 2000 година 22-ма души от частта му попадат на засада. Майор Иларионов сам и невъроръжен отива при чеченските бунтовници за да търси преговори с тяхният лидер за да прибере телата на мъртвите руски войници.



Владимир Титов( 47 год)

Служи в 345-ти военновъздушен разузнавателен полк в Афганистан. Участва в редица мисии навътре в муджахидинските отбранителни линни. С над 1000 парашутни скока в Афганистан.




Генерал Валери Ямушев ( 65 год)

Част от група „Алфа” към КГБ. Воюва в Кабул, когато правителстото на Хафизула Амин е свалено и е поставено началото на руската инвазия в Афганистан. Губи ръката си при нападението на Президентският дворец.





Вижте още по темата


Read more...

неделя, 29 август 2010 г.

Отряд' Алфа" - предшественикът на "Вимпел"



На 9 юли 1974 г. е издаден указ с гриф “Съвършено Секретно” с решение за създаване на Управление “А” към Седмо Управление на КГБ (Комитета за държавна сигурност на СССР),  когато началник е Михаил Милютин. Заповедта за създаването е издадена от председателя на КГБ Юрий Андропов, който започва създаването на подразделение, което да се противопостави на тероризма. Малко по-късно, журналистите дават на отдела ярко и лесно запомнящо се име — „Алфа“. Дотогава просто е наричан — група „А“.Първоначално в новото подразделение влизат само офицери от КГБ, общо 30 човека. За първи комнадир е назначен Виталий Бубенин – Герой на Съветския съюз. Главната задача на носформираната група се явява “локализация и предсичане на теростични актове и други особено престъпни посегателства”.
 През годините Управление “А” се намира под шапката на различни ведомства:
1974-1991 г. – Управление КГБ при Съвета на Министрите на СССР;
Август-Ноември 1991 г. Управление “Охрана” при президента на СССР;
Ноември 1991-1995 г. – Главно управление охрана на РФ;
1995-1997 г. – Антитерористичен център при ФСБ РФ;
1997-1998 г. – Департамент за защита на конституционния строй и борба с тероризма при ФСБ РФ
1998-до наши дни – Център за специално назначение ФСБ РФ 
Към настоящия момент в Управление “А”, в Москва служат около 250 души. В тази цифра не са включени намиращите се на щат в трите регионални подразделения – в Краснодар (европейската част на Русия), Екатеринбург (Сибир) и Хабаровск (Далечния Изток).


  Операции на група   "Алфа" 


1978 г.
Охрана на корабите “Грузия” и “Леонид Собинов” по време на провеждащия се Световен фестивал на младежта в Куба.
27 Декември 1979 г.
Превземането на двореца на Хафизула Амин. Операция “Щурм 333”.
Група “Гром” – подразделение “А”, Служба ОДП, 7-мо Управление на КГБ СССР се състои от два взвода, от по две отделения, общо 30 човека, командвани от майор М. Романов и действа съвместно със спецподразделение “Зенит”, подпомагани от сили на 154-и отделен отряд на 15-та бригада със специално назначение ТуркВО (ГРУ ГШ) и 345-ти десантен батальон. Самата операция трае около два часа и половина. В хода и, от “Гром” загиват капитан Генадий Зудин и капитан Дмитрий Волков. И двамата наградени с орден Червено знаме – посмъртно.
Юли 1980 г.
Охрана на Олимпийските игри в Москва и персонална охрана на Ясер Арафат по време на същите.
Декември 1981 г.
Освобождаване на заложници в гр. Сорапул.
Ноември 1983 г.
Освобождаване на заложници от отвлечен самолет по линията Тбилиси-Ленинград /сега Петербург/.
1986 г.
Проведена в гр. Уфа антитерористична операция по обезвреждането на военослужещи, завзели самолет.
Януари 1991 г.
По време на събитията във гр. Вилнюс е убит сътрудника на Управление “А” Виктор Шатски
Август 1991 г.
Събитията в Москва. Управление “А” не изпълнява заповедта да щурмува Белия дом.
1993 г.
Освобождаване на заложници в гр. Ростов на Дон
Октомври 1993 г.
За втори път Управление “А” не изпълнява заповед за щурм на Белия дом. По собствена инициатва, съвместно с Група “В”, организират извеждането на обсадилите се в Белия дом в Москва депутати.
Януари 1995 г.
Участие в щурма на Грозни, Участие в Първата Чеченска Война.
Юни 1995 г.
Операцията в гр. Будьоновск.
Загиват Дмитрий Ребянкин, Дмитрий Бърдяев, Владимир Соколов.
Октомври 1995 г.
Обезвреждане на терорист, взел за заложници група от 25 южнокорейски туристи в Москва.
Януари 1996 г.
Операцията в с. Первомайское
1999 г.
Участие във Втората Чеченска Война
Октомври 2002 г.
Участие в освобождаването на заложниците на ул. “Дубровка”, Москва.
Септември 2004 г.
Участие в освобождаването на заложниците в Училище № 1 в гр. Беслан, Северна Осетия. Загиват трима сътрудници на Управление “А”. На един от тях, Александър Леров е присвоено званието Герой на Русия – посмъртно.




Вижте още по темата:

Отряд "SAJ"- Сръбските командоси от времето на Югославия 

Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд "Камбил" - Гватемалските тигри

"Катюша" или БМ 13 - Съветска реактивна система за залпов огън

Наследника на легендарната ракетна установка" Катюша" 

Как руснаците "изпариха" 1000 китайци

СОБТ- Българската гордост 

Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

Кралския Спецназ- личната армия на Абдула Втори 

Нацисткият спецназ на Мусолини 

"Черните котки"- индийските командоси 

Read more...

Вимпел- секретното подразделение на КГБ

На 19 август 1981 г на заседание на Политбюро на Централния комитет на КПСС е взето решение за създаване на ново елитно поделение към КГБ. Отчитайки ефекта и резултатите от използването на “Алфа” в Афганистан, където малка група атакува и превзе с минимални жертви стратегически обект, от Комитета искат да разширят дейността и обсега на специалните си операции. Поле за изява – цял свят. А качествени бойци по това време Съветската армия и войските на КГБ бълват ежедневно.
Получавайки картбланш от най-високо място, назначеният командир Евалд Козлов се разгръща бързо. Евалд Козлов – това е име в КГБ и съветския спецназ. През декември 1979 г. той е представител на 1-во Главно управление на КГБ в “Алфа”, когато групата атакува двореца на Амин. Единствен той е без бронежилетка. Още с показването си на люка на БМП-то е ранен в крака, но продължава. Нещо повече той е един от първите, които влизат вътре и първи, който тръгва към втория етаж. Според някои – и първи стига до Амин… Евалд Козлов е един от четиримата тогава, наградени с най-високото отличие “Герой на СССР”.
На базата на съществуващите дотогава малки групи “Зенит” и “Каскада”/около 100 души/ Козлов разгръща мощно поделение, което в най-добрите си времена достига около 1000 човека личен състав.
Командирът на Вимпел Е. Козлов( вдясно)
Базата е недалеч от Москва и това способства към нея да се насочат кадърни и умни млади мъже. Естествено, както и в цялата система на КГБ, подборът е жесток:кандидатът се наблюдава дълго, изучава се до девето коляно, провеждат се беседи и тестове. Одобрените се събират заедно, с тях се водят занятия, изучават се още и се провежда изпит. Тук също отпадат определен брой кандидати. И как – близо два месеца ги гледат под лупа! Издържалите се настаняват в базата. Разпределението на времето през деня е долу-горе като във военно поделение./Да припомним, че 90% от състава е с висше образование./Евалд Козлов е наситил така занятията, че дори и тези, които са минали през ада на съветските десантни училища, вечер заспиват като къпани. Независимо от метеорологичните условия сутрин се става и се излиза на крос – най-малко три километра/и то ако през деня има планирано друго бягане/. Към края на курса се стига до седемдесет километровите маршове с пълно бойно снаряжение. Обикновеният боец от отряд вимпел знае минимум един чуждестранен език, особенностите на страната, където му престои да работи, освен това бойците изучават леководолазна подготовка в 17 бригада със специално предназначение в град Очаков. Провежда се стрелково обучение под ръководството на никарагуански инструктори, както и стажове в Куба. Обучението включва и алпийска подготовка, пилотаж на свръх леки летателни средства
По време на пуча през 1993 г. “Вимпел” и “Алфа” получават устна заповед да атакуват “Белия дом”, където са се барикадирали депутатите от Думата и противниците на Елцин. Двата отряда отказват да я изпълнят . На 4 октомври по своя инициатива влизат вътре с бял флаг за преговори и извеждат лидерите на опозицията. Вместо масово клане – туширане на противопоставянето. Това че враговете на властта остават живи не им се прощава. Спрямо двете групи са взети мерки. Срещу “Вимпел” са особено жестоки, тъй като там и реакцията е била по-остра.  Президентът Елцин подписва указ, с който разпуска Министерството на безопасността, а с него и групата. 112 офицери се уволняват, 150 стават бодигардове в правителствената охрана, други отиват в разузнаването, контраразузнаването. Най-много – в бизнесструктурите…

         Част от операциите на „Вимпел”

1982-1984 г.
В Афганистан оперативни задачи изпълнява отряд “Каскад –4”, който се явява подразделение на Управление “В”. Командир на отряда е полковник Евгений Свинцев. На базата на “Вимпел” е сформиран и отряд “Омега”. Задачите са, сътрудничество и инструкторска рабоота със спецподразделенията на Афганистанските сили за сигурност, освобождение на съветски военослужещи, намиращи се в плен на муджехидините.
7 Юли 1982 г.
Недалече от Кандахар се провежда крупна операция по унищожение на бандитски банди. “Каскад-4”, които по това време се намират в града взимат участие в сражението. В боя загива Юрий Тарасов, първата и единствена бойна загуба на “Вимпел” за цялата война в Афганистан.
1984 г.
По лична молба на президента на Мозамбик, група сътрудници от Управление “В”, е изпратена в страната в качеството и на “съветници по борбата с бандитизма и инструктори за обучение на оперативно-бойни отряди”
1984-1987 г.
След завършването на работата на подразделенията “Каскад-4” и “Омега”, в Афганистан са изпратени още 94 сътрудници на “Вимпел”. Сред задачите, които са поставени е и дискредитиране на главатарите на различните групировки един пред друг.
1984-1985 г.
На територията на Белорусия се провеждат първите учения, с участието на “Вимпел”, под името “Неман”. Извършват се учения за ликвидирането на нефтопреработвателен комбинат, разрушаването на железопътен възел, диверсионни задачи в Ярославския завод за синтетични материали.
1985 г.
Извършват се учения в Чукотския автономен окръг, в условията на проникване на диверсионна група от Аляска. До края на 1989 г. са проведени редица учения, целящи укрепването режима на секретност на атомноелектроценртралите и други важни обекти на територията на СССР.
1984-1989 г.
Сътрудници на “Вимпел” действат в различни точки на света – Куба, Виетнам, Мозамбик, Ангола, Никарагуа, Лаос, Египет, Сирия, Йордания и др.
24 Януари 1992 г.
По Указ на Президента на РФ, Управление “В” влиза в състава на новосъздаденото Министрество на сигурността, кото самостоятелно подразделение. Изпълнява задачи задачи по защитата на важни и екологически опасни обекти от терористични и диверсионни действия, борба с тероризма, наркобизнеса, въоръжените криминални групировки. В началото на 90-те се провеждат учения в Дагестан. Сътрудници от “Вимпел” залавят въоръжена италианска банда валшификатори на пари, които са внесли на територията на РФ 11 милиона фалшиви долара.
1993 г.
Сътрудници от “Вимпел” предотвратяват опит за нелегално изнасяне на радиоактивни материали от района на Екатиринбург.
Октомври 1993 г.
Събитията в “Белия дом”. “Вимпел получава заповед да щурмува зданието. По време на разузнаване около обсадената сграда от снайперски куршум загива Генадий Сергеев. Командването на “Вимпел” взима решение да не се използва оръжие срещу обсадените. До тях, със същото решение застават колегите от “Алфа”.
23 Декември 1993 г.
Подписан е Указ на Президента на РФ, с който “Вимпел” стават подчинени на Министерство на вътрешните работи. 112 офицера веднага подават рапорт за напускане, 50 човека се съгласяват да служат в новите условия. Много сътрудници преминават на работа в Главно управление на охраната, Външното разузнаване и др. сходни ведомства.
Юли 1994 г.
Участие, съвместно с СОБР в освобождаването на заложници в Минералние води.
Август 1995 г
Управление “В” става подчинена на ЦСН ФСБ РФ - Центъра за специално назначение при Федералната служба за безопасност на Руската Федерация. Основните задачи на групата са провеждане на контратерористични операции на стратегически обекти и предприятия с повишена екологична опасност, пресичане на терористични акции по отношение на руски граждани на територията на РФ и зад граница, участия в действия по защита на конституционния ред в РФ, борба с проявленията на международния тероризъм.
Август 1996 г.
В Грозни, Чечня нахлуват въоражените формирования от т.нар “Батальон на въоръжените сили на Свободна Ичкерия”. Девет сътрудници на Управление “В” са блокирани в сградата на общежитията на ФСБ в чеченската столица. След няколкодневна обсада и тежки боеве, съвместно с местни военослужещи от Службата за безопасност, успяват да пробият обръча. В сражението загива Сергей Ромашин. Присвоено му е званието Герой на Русия – посмъртно.
Август 1997 г.
Провежда се учение “Атом-97” в Мурманска област. Управление “В” разработва сценарий за предотвратяване на диверсии от терористи на територията на Колската атомноелектроцентрала.
Лятото на 1999 г.
В Подмосковието се провеждат редица учения на спец подразделенията на ФСБ – Управление “А” и Управление “В”, в които участие взимат и отрядите на ВВ МВД – “Витяз” и “Рус”. Ученията се провеждат на фона на изострящата се обстановка в Северен Кавказ.
Август 1999 г.
Започва Втората Чеченска Война. В Дагестан нахлуват въоражени банди. В нападението участват частите на т.нар. “Обединено командване на дагестанските муджехидини”, ръководени от Шамил Басаев. Управление “В” ЦСН ФСБ РФ е изпратено да изпълнява бойни задачи в Новолакския регион в Дагестан и Чечня.
Март 2000 г.
Вимпел освобожава заложници в Беслан
В село Новогрезненское сътрудници от Управление “В”, съвместно с РССН – Регионална служба със специално назначение, провеждат операция по задържането на Салман Радуев.
Октомври 2002 г.
Сътрудници от “Вимпел” взимат участие в щурма и освобождаването на заложници, в сградата на ул. “Дубровка” в Москва.
22 Юни 2004 г.
В Ингушетия, при попадане в засада загиват сътрудниците от “Вимпел” Андрей Чернъйш и Виктор Дудкин.
Септември 2004 г.
“Вимпел” участват в освобождаването на заложници в Училище “№ 1” в гр. Беслан, Северна Осетия. По време на операцията загиват седем сътрудника от Управление “В”. На трима от тях Олег Илин, Дмитрий Разумовски, Андрей Туркин е присвоено званието Герой на Русия – посмъртно.




Вижте още по темата:

Read more...

Драгунов или Снайперская винтовка Драгунова


СВД или Снайперската пушка на Драгунов (на руски Снайперская винтовка Драгунова) е модел руска снайперска пушка. Създадена въз основата на автоматите Калашников (АК-47) от Евгений Фьодорович Драгунов през 1963 г. .Влиза в серийно производство през 1964 година и се произвежда до днес.  Драгунов е полуавтоматична с газово- възвратен механизъм и е предназначена за унищожаване на отдалечени цели. Снабдена е с оптичен мерник ПСО- 1 и има ефективна стрелба над 1200 метра. Боеприпасите са 7, 62 мм с начална скорост 830 м/с. Използва се по време на Виетнамската война, Съветската инвазия в Афганистан и войната в Югославия. Първоначално е била на въоражение във всички страни членки на бившият Вършавски договор. Лиценз за производство са имали Китай и Иран, а към този момент се използва в армиите на повече от 26 държави.
Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник съв СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра ( без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47 ). В този случай СВД не се е използвал точно като снайпериска винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист

Технически характеристики

Калибър - 7.62x54R
брой на нарезите 4
стъпка на нарезите - 240мм за тежки куршуми, 320 мм ( стандартно) и 420 мм за свръхлеки куршуми
дължина на цевта - 620 мм
Прицелна далекобойност с оптически прицел - 1300 м
с пластинчат мерник - 1200
начална скорост на куршума 830 m/sec
до 3800 м куршума има достатъчна енергия да убие или рани човек
маса на пушката без нож, с оптически прицел ПСО1 и празен пълнител 4,3 кг
вместимост на пълнителя 10 патрона
дължина на пушката без нож-байонет - 1220 мм
с поставен нож-байонет - 1370 мм
маса на патрона 21.8 гр
маса на куршума - 9.6гр ( ЛПС куршум със стоманен сърдечник )
маса на барутния заряд 3.1гр
време на полета на куршума до 1300 м - 3,26 сек.
увеличение на оптическия прицел 4х ( ПСО1)
размер на полето - 6градуса
фокусно разстояние от окуляра до окото - около 70 мм
маса на оптическия прицел - 616 гр

                    Крушата убит с "Драгунов'

             Годината е 1993-а. Извършено е първото поръчково убийство, а ликвидираният е Стефан Мирославов – Крушата. След неговата смърт в ерата на мутрите вече нищо няма да бъде същото. На 4 септември Стефан Мирославов беше застрелян от снайперист виртуоз, а убийството му остава неразкрито и до днес. Историята му е повече от интересна. Крушата лети с чисто новия си „Мерцедес кабрио“ по пътя от Ловеч за Троян. Тъкмо е приключила много изгодна за него сделка с конкурентна банда. Едните поемат района около Пловдив, а Стефан Мирославов продължава да обгрижва старите си територии в Северозападна България. Местопроизшествието е прав път преди ляв завой със скатове от двете страни. Именно на левият скат легнал в храстите, снайперистът е причаквал жертвата си. Изстрелял е два куршума 7,62 мм , като смъртоносният е пронизал Мирославов във сънната артерия. Последвал е зрелищен сблъсък на луксозното возило с бетонната укрепителна стена . Установено е и оръжието на снайпериста – пушка „Драгунов“. Стрелбата е станала, докато колата се е движила минимум с 90 км в час, което оставя криминалистите в недоумение.

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP