Предоставено от Blogger.

събота, 30 октомври 2010 г.

Легендарното поделение в Тихина- люлката на българските командоси


Във ВМФ на България през периода 1958 – 1959 г. се обсъжда възможността и се отработват отделни задачи, които през 1961 година влизат във функциите на специализирано поделение, което започва организирана парашутна и водолазна подготовка. То е основано официално през 1970 г. за бойните ни плувци и днес се знае твърде малко. Те са десанчици и парашутисти, умеещи да се потапят под вода с различни типове водолазни апарати със сгъстен въздух, кислород и газови смеси, да скачат с парашути във вода, умеещи да работят с взривни вещества под вода и след това да излизат на сушата Специфична особеност на техните действия е обстоятелството, че се вземат необходимите мерки за запазване на живота на бойните плувци. Подводните бойци се използват за водене на разузнаване за крайбрежието при стоварване на десанти и за диверсионни действия срещу пристанищни съоръжения и кораби, намиращи се в пристанища или на рейдовете пред тях.
Подготовката на командосите е насочена за решаване на диверсионно-разузнавателни задачи в тила на противника. Застъпена е парашутна, водолазна, топографска, минно-подривна подготовка, както и умения по оцеляване и специализиран ръкопашен бой (СРБ).

Тихина
Варненско поделение за обучение на подводни плувци изминава сложен и дълъг път. Овладяват и се сменят райони на разположението му, тъй като е със статут на режимно поделение. Създават и се актуализират учебни програми и пособия, провежда се активна бойна подготовка, включително и в други поделения от армията и на място. Кандидатите за подводни диверсанти трябва да отговарят на повишени изисквания към здравословното състояние и физическа пригодност, които се проверяват чрез изпити, включващи крос, спринт, плуване над и под вода и медицински прегледи. 

 Норматив
---------------------
За един ден:

10 км бягане - 50мин
Тестът на купър представлява кросов пробег на разстояние 3,2 км. за време 12,5 мин. Същия тоя изпит сега е 1000м за 3.20 мисля за отл и 4.10 удов.

15 набирания
Лицеви опори и коремни преси за 2 мин;Коремни преси и лицеви опори се правят за 1мин над 60 общо

100м плуване свободен стил - под 2 мин
25 м под вода
1 км - под 30 мин плуване.

Постепенно се усъвършенства организацията на службата, като се разширява кръгът от изпълняваните задачи. Поделението дава все по-голям принос в бойната готовност на флота и по професионализъм и майсторство съперничи на сродните подразделения със специално предназначение. Командосите изпълняват проникване в тила и бойния ред на противника от кораб, подводница, самолет и хеликоптери. Основна цел е своевременното добиване и изпращане на разузнавателна информация за флота на противника. На въоръжение са стандартните в Българската армия (БА) оръжия и парашути. Отличителният знак е черна барета и емблеми, характерни за това поделение . При полеви занятия и демонстрации се използва камуфлажната униформа на парашутистите-разузнавачи.

През 1961 г. се провеждат първите учебно-тренировъчни парашутни скокове. През 1962 г. поделението заема III място в Общоармейския парашутен многобой. Съществуването на отряда е прекъснато за около 7 години, като през 1970 г. поделението се възражда отново. Въздушно-десантната подготовка е подновена с помощта на специалисти от Пловдив. На летище Калиманци са извършени първите парашутни скокове от вертолет Ми-4. Оттогава до ден-днешен между небето и морето израстват професионално десетки парашутисти-водолази. Разбира се, като всяка една биография на бойна част и тази е написана с много пот, а за съжаление и с кръв. Поделението е дало 3 свидни жертви по време на подготовката, които не са забравени и до ден днешен. Днес парашутите ПД-47 и УД-2 вертолетът Ми-4 и тежките преносими радиостанции са останали за историята и музеите. Учението "Родина '72" е първият професионален връх, превзет от морските командоси след две годишен труд. След това учение те вече са признати за поделение с висока професионална подготовка, способно да изпълнява сложни задачи. Бойните плувци проявяват героизъм при спасителните операции при наводнението в Провадия и при обръщането на понтонния мост на канала до Месокомбинат "Родопа". Спасени са много хора. Участват в залавянето на наборни матроси с тежки отклонения от военната служба. Командосите провеждат учения с органите на народната милиция.


През учебната 1980 г. поделението е обявено за първенец на ВМС, постигнало високи резултати в бойната подготовка, обявено е за "Брегово поделение първенец във флота". Черноморските акули провеждат учения с чужди специални части (САЩ, Русия, Италия, Румъния, Гърция и др.). От 1987 г. то се включва ежегодно с отбор в общоармейските състезания по парашутен многобой наречен „Българското Рамбо”, като завоюва едно I-во място, две II-ри, две III-ти, едно V-то и едно VI-то, мерейки майсторство в последните години и с представителните отбори на други държави. Морските командоси са с най-точен мерник на общофлотските шампионати по военен трибой. Вземат участие и в други спортни състезания провеждани във флота и армията. През 1995 г. капитан ІІІ ранг Иван Димитров, командир на поделението, скача от нисколетящ самолет С-130 с американска бойна група и екипировка в щата Колорадо. Същата година на международния парашутем многобой „Велико Търново’95” к-н ІІІ р. Пламен Петков участва в съвместен скок с американски и гръцки парашутисти. Пак той е сред главните действащи лица на първото съвместно учение на български и американски флотски командоси през май ’98 край Варна.



Ежегодно се провеждат планински, водолазни и парашутни лагери. В последните години залягат и занятия за борба с тероризма и освобождаване на заложници. Поделението участва във всички крупни национални, двустранни и многонационални военноморски учения: "Галатея", "Есен", "Черноморски страж", "Кооператив партнър", "Блексий партнършип", “Морски командос”, "Бриз", "Тъмна сянка" и др. На някои от ученията подводните диверсанти на практика са демонстрирали някои от новите методи , отработени съвместно с колегите от МВР-СОБТ, НСБОП и Жандармерия. За транспорт при учения командосите използват много често десантни надуваеми лодки тип „Зодиак” , катери на ВМС и вертолетите от база „Чайка” Ми-14ПЛ . Представители на флотските специални части вземат участие в задграничните мисии на БА в Ирак и в Косово, както и в още редица международни изяви на нашите ВМС. Поделението за подготовка на подводни диверсанти е единственото по рода си и до днес. В него служат офицери, старшини и войници от всички родове войски на БА. Бойните плувци са и сред редиците на ВМС по паради и почетни мероприятия. Поделението е възпитало множество наборни войници. Черноморските акули отбелязват основаването си на 30 септември всяка година, като се демонстрират уменията на личния състав и материална част. Командир на поделението е Евгени Станев, преди него е командвано от офицерите Петко Симеонов, Кирил Пенчев, Пламен Петков, Иван Димитров, Желю Миролесков, Николай Николов, Иван Мързаков и Веселин Цветков. Днес флотските парашутисти са готови да действат в сложна обстановка по цялото Черноморие. На дневен ред са ембарговите действия и борбата с тероризма, хуманитарните и мироопазващите операции.


Доказателство за това е акцията проведена на 03.12.2003 г. срещу българския кораб
„Елена”. Корабът е с 13-членен екипаж на борда и превозва 7 контейнера цигари и скраб в трюмовете си. Открит е в международни води на 90 морски мили източно от гр. Варна. Два дена по-рано започват размирици на борда и капитанът подава сигнал за бедствие. Двама механици са убити, а капитанът се заключва ранен в каютата си. Изпочупена била командната апаратура. Корабът остава без захранване и изчезва от радарите. Драмата била прекратена след като командоси щурмуват кораба с абордажни средства и задържат моряк без видима причина изпаднал в нервна криза и взел колегите си за заложници. Акцията завършва успешно, с което поделението доказва необходимостта от своето съществуване. Бойните плувци на българските ВМС умело отговарят на трудностите и предизвикателствата на новите времена, проявявайки самоинициатива и себеотрицание.




Източник : spetsnaz-bg.net/
Вижте още по темата:

Вимпел- секретното подразделение на КГБ 

Отряд' Алфа" - предшественикът на "Вимпел"

ОМОН- издънката на руските Спецназ 

Драгунов или Снайперская винтовка Драгунова

Витяз- универсалните бойци

Отряд "Делфин"- морският Спецназ на СССР
 
Отряд "Рис'- гордостта на руското МВР
 
Отряд "САТУРН"- московският юмрук

Отряд "Аристан"- казахстанските лъвове 

173-и отряд- афганските ветерани от Спецназ 

"Кобра"- елитно подразделение на австрийската полиция

За руският ръкопашен бой и създателят му

Отряд "SAJ"- Сръбските командоси от времето на Югославия 

Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд "Камбил" - Гватемалските тигри

"Катюша" или БМ 13 - Съветска реактивна система за залпов огън

Наследника на легендарната ракетна установка" Катюша" 

Как руснаците "изпариха" 1000 китайци

СОБТ- Българската гордост 

Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

Кралския Спецназ- личната армия на Абдула Втори 

Нацисткият спецназ на Мусолини 

"Черните котки"- индийските командоси 

Рисовете от Братислава- словашко антитерористично подразделение 

Read more...

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Каймата само от прясно месо, отсече министър Найденов


Обмисля се в стандарта „Стара планина” при производството на кайма да се използва само прясно месо. Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов след среща с ръководствата на животновъдните организации при премиера Бойко Борисов.

Обещанието за срещата между фермерите и министър-председателя беше дадено от Мирослав Найденов по време на семинар, организиран от в."Стандарт" в Пловдив.

Основните искания, които стопаните желаеха да отправят към министър-председателя, бяха стандартът "Стара планина" да се прави само от българско месо, да се върнат данъчните облекчения за селските стопани и да се дават общински пасища само на хора, които наистина отглеждат животни.

След срещата при премиера земеделският министър заяви, че влагането само на прясно месо в каймата ще стимулира българското животновъдство. Той се обяви категорично против допускането на соя в стандарта „Стара планина”.

Междувременно стана ясно, че Стандартът "Стара планина" няма да се променя и забраната за влагане на каквото и да е количество соя ще остане в сила. Това реши Експертния съвет по безопасност на храните към НВМС и работната група, разработила стандарта.

Месопреработвателите категорично са отказали да финансират лаборатория за изследване на количеството на соята в месните продукти по стандарта "Стара планина". Това каза шефът на браншовата организация на месопреработвателите Кирил Вътев.

Вижте още по темата:

Read more...

Гошо от Почивка vs Господари на ефира


Гошо от Почивка с уникална песен за Бербатов

Read more...

сряда, 27 октомври 2010 г.

Новият ред в Чечня и Рамзан Кадиров


Кадиров
Оловна тишина цари в Чечения. Президентът Рамзан Кадиров, проповядващ едновременно ислямизация и подкрепа за Путин, задушава страната. Първите жертви са жените, на които властта иска да наложи връщането на забрадките, полигамията, а тези, които дръзнат да се съпротивляват, са елеминирани.

На външен вид всичко е нормално - обикновени блокове, момичета с къси поли, луксозни кафенета по тротоара на елегантния булевард "Путин"...Грозни, на светлинни години от образа си на мъченическа столица, днес е напълно нов град, в който следите от войната са грижливо изтрити. Младият чеченски президент Рамзан Кадиров, чието бузесто лице гледа от всеки ъгъл на улицата, безспорно успя да заличи всички видими следи от конфликта между сепаратистките бойци и руската федерална армия, който продължи повече от десетилетие. Война официално приключи на 16 април 2009 г., когато Москва престана да счита Чечения "за зона на антитерористична операция". От тогава официалното послание е ясно - всичко се развива по най-добрия начин в най-добрия свят. Въпреки това, достатъчно е да махнете слоя дипломатически лак, за да забележите, че страницата далеч не е обърната.

Споменът за "зачистките", операциите по прочистване на руската армия, при които загиват или изчезват хиляди чеченци, продължава да е жив. Ямхан все още не знае защо съпругът й е бил арестуван една вечер през 2002 г. от членове на ФСС (руската тайна служба, наследник на КГБ). "Той не беше войн, а обикновен цивилен", казва жената, майка на седем деца, със задавен глас. Без новини от него, преследвана от минало, което не може да забрави, тя преживява мъчително в мизерен апартамент в околностите на Грозни в очакване на хипотетична помощ от правителството. "Всяка вечер гледам по телевизията как президентът раздава рубли на бедните, скоро ще посети и мен, нали?", пита тя и лъч на надежда пробягва в уморените й очи. Лена, гледаща тревожно изпод цветната си забрадка, от която се подава руса плитка, е присъствала на убийството на тримата си братя, екзекутирани от руски военни през 1995 г. Но веднага след като опитва да поиска разследване, за да бъдат наказани отговорните, семейството й получава заплахи от "кадировците", членове на чеченската полиция, бореща се срещу враговете на режима. За да се бори с ширещата се безнаказаност, Санита, чийто син е арестуван през 2002 г., създала асоциацията "Сдружение на жертвите", в която членуват семейства, издирващи близо 300 мъже, отведени при "зачистка" в селището Урус-Мартан, на 20 км западно от Грозни.

"Тъй като нашето правителство се стреми преди всичко да защитава приятелите си от Кремъл, на нас не ни остава нищо друго освен да разследваме сами, да пишем обяви за издирване и да се молим", споделя тя. Същият е случаят и на Лида, която се бори сама, за да открие следите на дъщеря си Луиза, арестувана през 2000 г. "Изхарчих всичките си спестявания в търсенето й, но без успех. Синът ми и племенникът ми, които ми помагаха, бяха убити преди пет години. Но ще спра едва, когато умра!", зарича се тя през сълзи, раздвоена между крехка надежда и непоносима скръб.

Кадиров и Путин
Според представител на неправителствената организация "Мемориал", руска правозащитна организация, броят на убитите и на изчезналите в Чечения през последните десет години вероятно е, пропорционално на броя на населението, по-голям, отколкото при чистките на Сталин. Към тези жертви в името на добрите отношения с големия руски брат се прибавят стотици други, смазани от политиката за репресиране на противниците на режима на Кадиров. Макар и по-прикрита, тази война срещу "боевиките", сепаратистките бойци, е не по-малко жестока - изгорени къщи, заплашвани семейства, арестувани и измъчвани близки... Чеченският президент, назначен от Владимир Путин, не се спира пред нищо, за да служи на каузата на Велика Русия. Кметът на град Хава, подозиран в симпатии към сепаратистите, беше убит преди четири месеца от кадировки. Колкото до съпругите на мъжете, хванали гората, "те постоянно са тормозени от милиционери, дори са изнасилвани, но много малко от тях се осмеляват да подадат жалба", разкрива Зейнаб, директорка на неправителствената организация "Достойнство за жените". В Чечения, както и в мрачните години на сталинисткия терор, омертата е правило.

"Хората знаят, че рискуват живота си, ако дръзнат да осъдят репресиите на нашето правителство", разказва служителка на неправителствената организация Нисо, което означава "справедливост" на чеченски. Празна дума в страна, в която човешките права ежедневно се поругават. Що се отнася до правата на жените... "Сякаш сме направили огромен скок назад", обобщава Зейнаб, според която правата на развод и на наследство на жените са поставени под съмнение от действащата юриспруденция, която систематично ги наказва. Без да споменаваме за държавните помощи за самотните майки, които са повече хипотетични. Или кражбите на съпруги, практика, която продължава да е разпространена в Чечения - от 200 жени, интервюирани от "Достойнство за жените", 20% са били изтръгнати от семейството си и омъжени насила. Но основният проблем, с който се сблъскват асоциациите, защитаващи правата на жените, е завръщането към религиозните традиции, проповядвано от президента. В действителност този нов ислямизъм, стимулиран от властта, се изразява главно във война срещу статута на жените. Много от тях смятат това за предателство спрямо усилията по време на войната, с които те се примиряваха през годините: "Трябваше да защитаваме мъжете си срещу зачистките, да се борим за храната си, а сега искат да ни върнат в кухнята", гневи се Зейнаб.

"Трябва да наваксаме загубеното време през комунизма", оправдава се Уалит Куруев, представител на мюфтийството в Грозни, галейки рижата си брада. "Тези момичета, които ходят с неприлични дрехи по булевард "Путин", са катастрофалната последица от Съветския съюз. Трябва да ги върнем в правия път", казва той и не крие мечтата си, споделяна от много други хора, близки до властта, да направят от Чечения ислямска република. Изправен пред бунта в съседните републики Ингушетия и Дагестан, откъдето дойдоха "черните вдовици", извършили самоубийствените атентати в центъра на Москва на 29 март, Кремъл пази скъпоценния си съюзник в региона. Полигамията вече е официално окуражавана от лидерите на режима и на първо място от Кадиров. А миналата година носенето на забрадка и на дрехи с дълги ръкави в обществените сгради стана задължително. "Една сутрин охранителите, стоящи на пост пред университета, отказаха да пуснат момичетата, които не бяха забрадени", разказва студентка по журналистика в Грозни. След което добавя невярващо: "Преподавателите ни ни предупредиха, че правителството дори смята да ни наложи да носим хиджаб и поли до стъпалото. "Преди практикуването на религията беше лична работа", припомня служителка на неправителствена организация, според която политизирането на този въпрос в последно време е стратегия на правителството да легитимира действията си, дори и най-смущаващите. Така например в името на спазването на мюсюлманските ценности Рамзан Кадиров оправда убийствата на жени през ноември миналата година, обвинени в "неморално" поведение.


Естемирова
Президентът, известен с меко казано традиционната си представа за ролята на жената, заби последния пирон в ковчега им, когато в едно интервю се запита: "Накъде отиваме, ако един мъж не може да изстреля куршум в главата на жена, която го позори?". Но макар разследванията на "разбираемите" престъпления на честта да приключват бързо, малко хора подкрепят тази официална версия. На първо място Наталия Естемирова, директорка на "Мемориал" в Грозни, която разследва случаите. Тялото на правозащитничката, която посвети живота си на критикуването на репресиите на руснаците и на режима на Кадиров, беше открито на 15 юли 2009 г. близо до границата с Ингушетия. Самоличността на убиеца беше установена, съобщи руският президент Дмитрий Медведев през юли 2010 г. (но до момента тя не е оповестена). Неин братовчед, дошъл на гроба й, признава: "Това, в което съм сигурен, е, че убиецът е получил заповедта от много високо. Ние се опитвахме да я убедим да прекрати работата си, но тя не искаше да чуе". В офиса на "Мемориал", който неотдавна отново отвори врати, служителите са много внимателни след смъртта на Наталия. "Професията на правозащитника без съмнение е най-опасната в Чечения", казва с мрачно изражение една от нейните колежки. Зейнаб от "Достойнство за жените" продължава анализа: "От няколко месеца, тъй като не могат да убият всички, "те" се съсредоточават върху най-активните, най-емблематичните". Селективен терор, който цели да запази афишираната външна нормалност на режима, но която далеч не може да заблуди правозащитничката: "Положението все още далеч не е идеално", заключава тя с крива усмивка

Вижте още по темата:
Авторитарния господар на Чечня и бъдещето на Северен Кавказ 
Хасан Баиев- доктора спасил над 10 000 души по време на войните в Чечня  
бутон за сайт

Read more...

вторник, 26 октомври 2010 г.

Разрешиха соя в "Стара планина"


Стандартът "Стара планина" ще допуска съдържание на соя под алергенния минимум.

Това означава, че дори и човек, който не я понася, няма да усети нищо, съобщи вчера шефът на ветеринарите д-р Йордан Войнов. Той е изпратил писмо до здравното министерство за уточняване на точната норма. В Германия било прието 0,25 на сто.

Всъщност стандартът не се променя, само се добавят 3 изречения в частта за контрола му, обясни и шефът на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. По цял свят минималното съдържание на молекулярно ниво на соя в колбасите не се приемало за нарушение от ветеринарните власти.

В рецептите за "Стара планина" промяна няма да има - там забраната за заместване на месото със соя си остава. Но при евентуално използване на растителната съставка в подправките като стабилизатор това нямало да води до проблем за фирмите.

Лицензите на 3-те фирми, за които и в Германия беше потвърдено съдържание на соя, макар и под 0,1%, няма да бъдат върнати до промяната на стандарта, заяви Войнов.

"Кен", "Лалов и Вачев" и "Унимес" ще бъдат и глобени. Причината е, че са нарушили стандарта в сегашния му вид, макар и неумишлено. След изменението на "Стара планина" обаче те отново ще бъдат вписани в регистъра на ветеринарите. За "Сами-М" това вече беше направено в петък, след като контролната проба в Германия не откри следи от соя.

Ще настояваме никой да не бъде санкциониран, стана ясно, че соята не е била за заместване на месото, каза обаче Вътев. Според него в България също можело да се изследва количественото съдържание по т.нар. метод ELISA, но нямало китове за пробите. Затова и асоциацията на месопреработвателите била готова да ги купи и дари на 2 ветеринарни лаборатории.

Ще продължим с контрола на продуктите "Стара планина", но ако при нашите тестове те реагират на соя, първо ще ги пратим в чужбина за измерване и тогава ще обявим резултатите, обясни Войнов.

Скандалите около "Стара планина" сринали продажбите на колбасите по стандарта, оплакаха се производители. Някои дори обмислят да спрат да ги правят заради риск да бъдат очернени.
Вижте още по темата:

 Списък на 87-те фирми произвеждащи продукти по стандарт "Стара планина"

 Кой и защо не иска стандарт" Стара планина" ?

Какво не трябва да има в продуктите "Стара планина" 

Браво за лобизма, министър Найденов!

Какво има в продуктите "Стара планина"
 

Read more...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Запознанството на един българин с Джохар Дудаев


Чечня - кавказкият синдром на империята

Първото ми запознанство с град Грозни, столицата тогава на Чечено-Ингушетия, беше неприятно, дори ужасяващо. В Кавказ настъпваше пролетта. Тя идваше със зеленина, украсила поляните, с веселия ромон на ручейчетата и отънелите преспи сняг край тях. По върховете се виждаше белотата на снега, но в равнината вече цъфтяха вишните, кайсиите и прасковите. За началото на пролетта най-голяма надежда даваше ярко грейналото слънце. Лъчите му затопляха охладнялата през зимата земя и от нея се надигаше пара.
На пролетта се радваха най-много децата и възрастните хора. Те приклякаха край високите зидове и врати в покрайнините на града и доволни мигаха, облещили се срещу слънцето. С часове.

Отмъщение по кавказки

Нощувах в хотел “Кавказ”, разположен в центъра на Грозни. Излязох от хотела рано сутринта да се разходя във вилната зона, където се намираха лозята, недалеко от града. Сред тях се беше сгушила къщичката на моя приятел - българина Недялко, женен за местна рускиня и работещ в чеченски ремонтно-механичен цех. Той беше служил някога като шофьор в системата на българското МВР и познат на генерал Радул Минчев, представителя на МВР на НРБ в Москва. Преди да поеме този пост, Радул Минчев бе началник на Окръжното управление на МВР във В. Търново.
Трябваше да мина по мостче над рекичка, вливаща се в река Сунжа. Забелязах скупчили се хора на мостчето и край него. Тълпата наблюдаваше нещо в рекичката мълчаливо и с въздишки: “Вай-вай”. Погледнах през раменете на хората и кръвта ми се смрази: долу, там, където водата ручеше по едрите камъни, лежеше труп на млад мъж. Генеталиите му бяха изрязани и хвърлени в тинята наблизо. Главата – отрязана и набучена на върха на отсечена върба. Шията му се обливаше с вода, която търсеше пролука през тялото, за да премине по-нататък. Събираше се за кратко време, получаваше се бентче, прегръщаше раменете му, минаваше над тях и с леко кървава диря продължаваше нататък.
Встрани от мъжа лежеше също обезглавен труп, но на жена. Той бе захвърлен върху облите камъни. Единият крак бе свит, а другият изправен. Гърдите на жената, а може би на момичето, бяха отрязани и поставени на корема. Кръвта бе застинала и окървавила почти цялото тяло и камънаците, но най-кървав беше голям камък, върху който вероятно са отрязали главата на момичето.
В този край злодеянието можеше да бъде извършено само за кръвна мъст или за прелюбодеяние. Иначе не можеше да бъде. Отмъщение, което да смрази кръвта на публиката. Омраза - породила кръв, кръв - пораждаща омраза.
Тази командировка за мен беше една от най-впечатляващите, с вълнуващи преживявания, които не мога да забравя до днес и които понякога сънувам, но с настъпващото склеротично въображение на възрастен човек, чието жизнено поприще наближава своя край. За да отвлека донякъде вълнението от видяното край рекичката, реших да се разходя из колхозния пазар, който се намираше наблизо край хотела. И там ме чакаше изненада.
След като се разходих покрай сергиите и си купих две-три райски ябълки, тръгнах към изхода. В този момент на стотина метра от мен гръмна взрив. Не погледнах назад, не исках да виждам повече трупове.

Запознанство с размирния генерал Джохар Дудаев
Дудаев

Този ден от командировката ми беше ялов. Никаква среща с български началници и строители. За да разсея вълненията от преживяното, реших да отида в ресторанта на хотела, който носеше същото наименование – “Кавказ”. Там имаше само планинци: чеченци, ингушети, осетинци и дагестанци. Нито една жена. В Кавказ заведенията за развлечения, дори и ресторантите, не бяха официално забранени за жени мюсюлманки, но присъствието им там не беше желателно. Този път местните хора бяха облечени в националните си джигитски дрехи. Като че ли посрещаха празник. На поясите им висяха кинжали. Оркестърът засвири темпераментна мелодия, развихри се шеметен танц.
Някой ме потупа по рамото. Беше непознат за мен чеченец, облечен в официален костюм с вратовръзка.
- Може ли да седна при Вас?
- Заповядайте.
- Благодаря.
Непознатият седна при мен и поръча на сервитьорката за себе си напитка от облепиха /облепихата е храст, подобен на нашата шипка/, а за мен - стакан водка. Не отказах. Тъй исках да се напия след преживяното през деня! Впрочем сервитьорките бяха само жени! Но рускини. Непознатият не се представи, а само показа картата си на служител на КГБ. Нямаше необходимост да се представям, защото се досещах, че той вече знае кой съм и откъде съм още при регистрацията ми в хотела. Затова измънках неразбрано фамилията си. Непознатият, вече “познат”, се ухили.
През централния вход шумно влезе група хора. Оркестърът замлъкна за миг, но после още по-страстно засвири. Сред новодошлите се отличаваше мъж на средна възраст, тъмнокос, със слабо лице и тънки мустачки. Правеше впечатление уважителното отношение на околните към него. За кратко време бяха съединени няколко маси, върху тях – поставени бели покривки и бързо отрупани със студени закуски и напитки. Лицето на кагебиста сияеше от възторг.
- Знаеш ли кой дойде в ресторанта?
- Познато ми е лицето му отнякъде, но не се досещам кой е. Джигит някакъв…
- Охо, джигит, и то какъв! Това е Джохар Дудаев! Героят от войната в Афганистан.
Някой от групата на Дудаев ни забеляза и махна с ръка да идем при тях.
Отидохме. Представиха ме на Дудаев. Той ми подаде тънката си и с дълги пръсти ръка. Чувстваха се леки мазоли, вероятно причинени не от физически труд, а от спорт.
- Вие сте от България? - попита ме той.
- Да.
- Страната Ви граничи с Турция, нали?
- Да.
- Хубаво е да посетите Турция. Интересен Ориент…
- А Вие ходили ли сте в Турция – попитах неуместно аз.
- Хм… Летях в небето на Афганистан. Сражавах се там.
- Знам. Вие сте герой…
Лицето на Дудаев прие сериозно изражение.
- Те са героите – каза той и посочи хората край себе си. – Това са кавказките орли.
Излязох среднощ от ресторанта. С Джохар Дудаев повече не се видяхме. Но неговата история си струва да се разкаже.
Джохар Дудаев е чеченски сепаратист, първият президент на самопровъзгласената Чеченска република Ичкерия. В миналото е генерал-майор от ВВС на СССР и единственият генерал в Съветската армия от чеченски произход.
Взема участие във войната в Афганистан в периода 1979-1989 г. В годините 1987-1990 е командващ дивизия стратегически бомбардировачи в Естония.
През 1990 г. Зелимхан Яндарбиев убеждава Дудаев в необходимостта да се върне в Чечня и да възглави национално-революционното движение.
На 27 октомври 1991 г. е избран за президент на Чеченската република. На 1 ноември със своя първи указ провъзгласява независимостта на Чеченската република Ичкерия.
През декември 1994 г. руският президент Борис Елцин подписва указ за въвеждане на руските войски в Чечня. От този момент върви издирване на Дудаев. Срещу него са правени три опита за покушение, които са неуспешни. На 21 април 1996 година в хода на войната в Чечня след предварително и старателно разработена операция руските спецслужби прихващат сигнал от спътниковия телефон на Дудаев в района на село Гехи-Чу, на 30 километра от Грозни. Във въздуха предварително са вдигнати два бомбардировача Су-24 със самонасочващи се ракети. Дудаев загива от взривяването на ракета по време на телефонния разговор.

Българите в размирния край

По времето, когато многократно посещавах Кавказ, българските строители живееха в отделни общежития в квартал Маяковски, населен предимно с руснаци. Строяха административни сгради в града, общежития за газопроводчиците и нефтодобивниците, добиващи нефт и газ в Чечня и южните райони на Ставрополския и Краснодарския край. Голяма бригада беше командирована на строителството на компресорната станция “Орловка 1”, близо до жп гарата Червльонная, на територията на Руската федерация /същата, от която тази зима беше спрян газът, идващ за България/. Изразходваха се огромни количества строителни материали и пари. За да се присвоява нещо, т.е. да се краде, не можеше да се прикриват нещата както за българите от руснаците и чеченците, така и обратно. Ножът беше у големия брат. Той режеше сомуна. “Загубите” се оправдаваха с неволно разпиляване при транспортирането и брак с шмекерии в отчетните документи. При транспортирането на строителните материали се случваха и открити грабежи на превозните средства. Постоянно липсваха материали, макар “там, отгоре” те да бяха планирани и осигурени, но… непристигнали на местоназначението си.
Чеченците са едни от най-богатите в Кавказ. Това за тях беше традиция от векове. В невзрачна къща, особено в планината, можеш да намериш луксозна стока и богат арсенал от оръжие, като се почне от ками, кинжали, саби, пищови и пушки, дори бомби. Голяма част от оръжието е старинно, предавано и запазвано от поколение на поколение.
Началникът на строителната група в Грозни - П. Узунов, беше добряк. Мисля, че беше родом от Шумен. Когато посещавах строителните обекти, ако нямаше възможност да пътува с мен, разрешаваше на шофьора си Тодор да ме откара до необходимото място. Този път трябваше да пътувам до газопомпената станция “Орловка 1”, чийто строеж приближаваше към привършване. Не беше близо до Грозни. Намираше се в степите, където живееха смелите и размирни до днес казаци. Налагаше се да пренощувам там и на следващия ден да пътувам обратно.
След като се запознах с хората, с хода на строителството на обекта, както винаги дойде време да отпразнуваме запознанството по съответния стандартен начин - разпиването на две-три бутилки водка, замезвано с пушена сланина. За това убедително настояваха прорабът /техническият ръководител/ Веселин и руският му колега Виктор Петрович, които през целия ден ми намекваха, че ме очаква сюрприз. Когато привършвахме вече водката и сланината, Веселин ни помоли да почакаме малко и отиде във фургона си.
Върна се с бутилка гроздова ракия, червени домати и люти чушлета. Някой от бригадата му, родом от селата в района на Павликени, скоро си ходил в домашен отпуск и донесъл тези неща. Запазили ги за “скъпи” гости.
- Липса на мезе и пиене няма – казах. – Но как е със строителните материали? Стигат ли? Скоро ще бъде официалното откриване на помпената станция…
- Абе, остави материалите – измърмори Веселин. – Нали тук, на масата, “материалите” стигат?
Сутринта с Тодор потеглихме обратно за Грозни. И двамата дълго време мълчахме. Когато се намирахме на възвишение, пред нас заблестяха водите на река Сунжа, няколко километра преди тя да се влее в река Терек. Двете реки бяха пълноводни и дълги, черпещи водите си от заснежените и леденясали върхове на Кавказ. Тодор предложи да се разходим по брега на реката и да се опитаме да уловим някоя рибка. Не било сезон, дано рибнадзорът не ни забележи. Все някоя белуга ще хванем на въдицата.
След като преминахме по огромен железобетонен мост и се спуснахме по прашен полски път, дочухме взрив в реката.
- Да бягаме! - промълви Тодор. - Бракониери.
- Да се махаме. По-далеко от греха – казах аз.
От храстите наблизо изскочи рижав руснак.
- Я елате тука, братцы! Не се бойте…
Нямаше как, спуснахме се надолу. Там, в реката, друг човек, личеше си, че е кавказец, събираше есетровата риба в лодка. Двамата непознати ни поканиха да им гостуваме в близкото село с такъв убедителен, почти заповеден тон, че нямаше как да откажем.
Къщата, в която влязохме, не ни впечатли с външността си, но вътрешността й беше обзаведена разкошно. Както е прието, хапнахме, сръбнахме, като обменяхме общи приказки. Когато си тръгвахме, рижавият /и до днес не му зная името, макар че се срещахме още два-три пъти/ каза:
- Нищо не сте чули, нищо не сте видели, нали?
Убедихме го, че ще мълчим като риби. Доволен, той ни даде по стъклено бурканче червен и черен хайвер, като ни подхвърли, че може да ни продаде от него даже буренце на изгодна цена. Така се продавал хайверът – на буренце.

Нож за целувка, или гостоприемство по чеченски

В Грозни престоях и следващия ден. В края на краищата трябваше да посетя Главка /управлението на строителния тръст/ и да споделя впечатлението си от пребиваването си, т.е. какво и за кого ще пиша в статиите си.
Покриха масата с лакомства и водка. Не можех да откажа, защото това щеше да се приеме като обида за хазаите. Тъкмо щяхме да гаврътнем втората чашка на екс, в коридора се чу шум. Чеченците развълнувано наскачаха от масата. Какво ли се беше случило?
Ето какво:
Българският технически ръководител Генади имал позната чеченка, студентка в грозненски институт. Баща й бил зам.-шеф на търговията в града, често пъти ходел в командировка в Москва и в столиците на много съюзни републики, брат й периодически продавал плодове и зеленчуци на московските пазари. Майка й боледувала на легло. Познатата на Генади го поканила вкъщи на чаша чай.
Той добре знаел за гостоприемството на кавказците, но… позабравил религиозните им обичаи и нрави.
Седнали край масата, пили чай, Генади придърпал към себе си момичето, започнал да го прегръща и целува. Нищо повече. В този момент на вратата се показал брат й.
Нищо не казал, а само проскърцал със зъби и се изкашлял. Извикал сестра си и я накарал да отрупа масата с мезета и вино. Такъв е обичаят на чеченците: има ли гост, който ще да е, ако ще да е и неверник, той трябва подобаващо да се посрещне. После, щом излезе от къщата, тежко му и горко!
Генади си спомнил тези неща и не смеел да мръдне от стаята. През нощта дремел на одъра. Колегите му се досетили къде е, но никой не смеел да го изведе от гостоприемния плен. Позвънили на българския консул и представителя на МВР в Одеса и те незабавно пристигнали.
Къщата била оградена с тухлена ограда. Тъкмо когато Генади трябвало да мине с официалните лица през външната врата, проблеснал нож и се забил в рамото му. Разминало му се.
Свидетелите на това зрелище - българи, чеченци и руснаци, идваха да разкажат за случилото се.
Имало е и други случаи на проява на кръвна мъст, но още по-жестоки. Случвало се е във влака с маршрут Москва - София да се режат глави. Главите - захвърлени навън, а телата – останали в междувагонното пространство. Но това са други истории.

Вижте още по темата:
Войната в Чечня- историята на един българин участник в нея 
 Кота 776- гробницата на Шеста рота

Една Нова година в Грозни- историята на един войник 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня
Клип как хора на Шамил Басаев превземат руско КПП
Войната в Чечня- сблъсък на традиционния ислям с фундаменталният 
Авторитарния господар на Чечня и бъдещето на Северен Кавказ 
Автентичен разказ на участник в двете войни в Чечня
Хасан Баиев- доктора спасил над 10 000 души по време на войните в Чечня
Смъртоносният отряд на Басаев 
Доку Умаров- Емирът на Кавказ 
Защо нормални жени стават камикадзета? 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
Войните в Чечня Част 1 
Войните в Чечня 2 Част
Изповедта на един руски пленник в Чечня 1 Част
Изповедта на един руски пленник в Чечня 2 Част 
Руски ветерани от войните Част 1 
Руски ветерани от войните Част 2 
Руски ветерани от войните Част 3
Уникален клип от войната в Чечня 

Read more...

петък, 22 октомври 2010 г.

Кота 776- гробницата на Шеста рота


Преди десет години 84 десантчици от шеста рота на Псковската дивизия загинаха в бой в Аргунската клисура. Официалното разследване за трагедията отдавна приключи, но материалите са засекретени. Няма наказани. Но роднините на загиналите са сигурни, че Шеста рота от 104-ти полк на ВДВ е предадена от командването на федералната група войски.
Кота 776
В началото на 2000 г. основните чеченски сили са блокирани в Аргунската клисура в южната част на републиката. На 23 февруари командващият обединената групировка войски в Северен Кавказ генерал-лейтенант Генадий Трошев съобщава, че като цяло бандитите са ликвидирани, че са останали отделни малки банди. На 29 февруари командващият заповядва над Шатой да бъде издигнат руският трикольор и още веднъж повтаря, че чеченските банди вече не съществуват. Телевизиите показват как министърът на отбраната докладва на президента за “успешното завършване на третия етап на контратерористичната операция на Кавказ”.
В същото време “несъществуващите” банди с численост около три хиляди души нападат позициите на Шеста рота на 104-ти парашутнодесантен полк, която е заела височината 776, 0 близо до селището Улус Керт, Шатойски район. Боят продължава около едно денонощие. Сутринта на 1 март чеченските бойци разбиват десантната част и се придвижват към село Ведено, където се разпръсват – едни се предават в плен, други продължават партизанската война.

Височината 776,0

104-ти парашутно-десантен полк е прехвърлен в Чечения десет дни преди трагичното сражение. Подразделението е сборно – на място е доокомплектувано от бойци от 76-а дивизия и бригади на ВДВ. В шеста рота се оказват бойци от 32 района на Русия. За командир е назначен майорът от спецназа Сергей Молодов.
Убити руски войници
На 28 февруари Шеста рота и трети взвод на Четвърта рота започват 14-километров марш на скок по посока Улус Керт, без предварително разузнаване на местността, без да са обучени младите войници да водят бойни действия в планините. Придвижването продължава едно денонощие, с непрекъснати изкачвания и спускания. Надморската височина на местността е 2400 метра над морското ниво. Командването решава да не използва вертолети, заради липсата на естествени площадки за кацане. То отказва да изпрати палатки и печки буржуйки, без които войниците ще замръзнат.
Целта на марш на скока е да се завземе височината 776,0 и да не се допусне пробив на чеченските бойци в това направление. Задачата изглежда неизпълнима. Военното разузнаване не е могло да не знае, че няколко хиляди бандити се готвят за пробив при Аргунската клисура. Такава армия не може да се придвижи незабелязано на 30 километра. В края на февруари в планините няма зеленина. Пътят на бандитите е един – през клисурата по една от двайсетте пътеки, много от които водят направо на височината 776,0.
“Водеха ни аргументите на командването, защото на всяка пътека не можеше да се остави по една рота десантчици – разказва един от военнослужещите на 76-а дивизия. – Но можеше да се осъществи взаимодействието между подразделенията, да се изпрати резерв, да се обстрелят пътищата, по които се очакваха боевиките. Когато закипя боят, войниците от съседните височини се втурнаха да ни помагат, искаха заповед от командването, но отговорът беше категорично “не”. Имаше слухове, че чеченците са откупили прохода през клисурата за половин милион долара. На много чиновници от руска страна беше изгодно те да се измъкнат от обкръжението. Те и след това искаха да печелят от войната...”

 Когато уморените и премръзнали чеченски бойци навлизат в Аргунското дефиле,разузнавачите им докладват за руска част заела господстващата височина 776, стояща на пътя на муджахидините..Колоната в която са Басаев и Хатаб спира, след като обсъждат ситуацията. Басаев заявява, че ако продължат, са застрашени от по-виско стоящите руски войници,и че позицията им трябва да се атакува. Хатаб е против, като смята,че атаката е трудна и ще дадат прекалено много жертви.Тогава раненият Басаев му заявява "Аз като твой амир ( командир) ти заповядвам да атакуваш височината, и ако не го направиш, ти не си достоен да носиш името муджахидин.Хаттаб организира група,с които провежда атаката. Боят е хаотичен и много ожесточен.Самият Хаттаб по-късно не обича да говори за Улус-Керт.

Първият сблъсък на разузнавачите от Шеста рота с чеченските боици става на 29 февруари в 12,30 часа. Чеченците се чудят защо насреща им са десантчици. По време на кратката престрелка те крещят, че трябва да бъдат пуснати, защото командирите вече са се договорили за всичко.
Дали е съществувала тази договорка, вече е невъзможно да се провери. Но всички милиционерски блокпостове по пътя към Ведено по някаква причина са свалени. По данни от радиопрехвата шефът на чеченците йорданеца Хатаб разговаря по спътникова свръзка с хора от Москва.

Хатаб
Ротният командир разполага силите си на линейна отбранителна позиция в падината между двата хълма, пред позицията си разполагат минно поле обърнато в западна посока към клисурата. Отбраната е фокусирана върху един очакван път за измъкване на чеченските сили. Не са приготвени проходи през минното поле за маневриране на собствените сили, нито позициите на взводовете са разположени така, че да могат да си оказват взаимна поддръжка. След като подготвят ротнатаотбранителна позиция, войниците сядат да ядат, оставяйки позициите си незаети и се струпват на открито. Чеченските сили очевидно имат по-добро разбиране за ситуацията. Те подслушват комуникациите на 104-ти парашутен полк и използват това си преимущество и по-доброто си наземно разузнаване, за да локализират позициите на подразделенията на 104-ти полк и да им подготвят засади. В 12:30 един разузнавателен патрул от 6-та рота открива около 20 чеченски бойци съвсем близо до ротните отбранителни позиции. Фактът, че чеченците са успели да се приближат толкова близо без да бъдат забелязани показва, че руските сили не са разположили никакво външно охранение, котео да контролира подходите към позицията им.
Чеченците, въоръжени с автоматични оръжия, гранатохвъргачки и миномети, реагирали бързо, взимайки инициативата в свои ръце. Малката група вероятно била последвана от бойна група, което е било в традициите на съветската разузнавателна доктрина, която отделя голямо внимание върху отнемането на инициативата в началото на всеки сблъсък, чрез разполагането на силен боен елемент близо зад всеки разузнавателен . Други чеченски разузнавателни групи заобикалят руската позиция в подножието на двата хълма и атакуват от тила, където няма никакви отбранителни позиции. С чеченски отряди в тила и липса на пътища за маневриране през собствените минни полета по фронта, 6-та рота отстъпва и се окопава на хълм 776. Тяхното отстъпление е толкова прибързано, че зад себе си оставят хаос от провизии и екепировка.
Ротният Сергей Молодов е един от първите загинали , след като бива улучен от снайперски куршум. Когато командването поема комбатът Марк Евтюхин, десантчиците вече са в тежко положение. Не са успели да се окопаят и това силно намалява отбранителната им способност. Началото на боя застига един от трите взвода, когато бойците се изкачват на височината. Повечето гвардейци са разстреляни като кучета.


Заповядано е мълчание...

На 2 март прокуратурата в Ханкала завежда криминално дело на базата на масовото убийство на военнослужещите. Една от прибалтийските телевизии показва кадри, снимани от чеченски екстремисти – сражение и купчина окървавени трупове на руски десантчици. Информацията за трагедията достига до Псковска област, където е дислоциран 104-ти полк. Там са родени 30 от 84-те загинали десантчици. Техните роднини настояват да се разкрие цялата истина за смъртта на техните момчета. На 4 март 2000 г. началникът на пресцентъра на ОГВ (Обединената групировка войски) на Северен Кавказ Генадий Алехин съобщава, че информацията за големите загуби сред десантчиците не отговаря на истината. Алехин твърди, че никакви бойни действия не са се водили по това време в този район. На следващия ден командирът на 104-ти полк Сергей Мелентиев се среща с журналисти. От момента на боя са минали пет дни, повечето от семействата са научили за гибелта на своите синове чрез техни колеги. Мелентиев не е словоохватли: “Батальонът изпълняваше задача за блокиране на противника. Разузнаването откри колона. Командирът пое към мястото на боя и започна да командва подразделението. Войниците с чест изпълниха своя дълг. Аз се гордея със своите хора...”
На 6 март един псковски вестник разказва подробно за гибелта на десантчиците. След публикуването на материала командирът на 76-а гвардейска Черниговска въздушно-щурмова дивизия генерал-майор Станислав Семенюта забранява на автора Олег Константинов да припарва на територията на частта. Първото официално лице, признало за гибелта на 84-те десантчици, е губернаторът на Псковска област – Евгений Михайлов. Военните чиновници мълчат още три дни.
Роднините на загиналите обсаждат КПП на дивизията и настояват да им бъдат предадени телата. Но самолетът с “товар 200” не каца в Псков, а на военното летище в Остров. Там труповете остават няколко дни. На 9 март един вестник, който се позовава на източник от щаба на ВДВ, пише, че на бюрото на командващия Георгий Шпак вече лежи списъкът с имената на загиналите. Той научил подробно за всички обстоятелства около гибелта на Шеста рота. На 10 март мълчанието нарушава Трошев. Десантчиците са погребани на 14 март. На погребението не присъстват висшите военни (по това време те получават почетни звания в столицата на Дагестан).
На 12 март излиза президентският указ №484 за присвояването на званието Герой на Русия на 22-ама загинали десантчици, останалите загинали получават ордена “Мъжество”. Новоизбраният президент В.Путин пристига в 76-а дивизия на 2 август, в Деня на ВДВ. Той признава вината на командването, извършило “груби пропуски, които се налага да се плащат с живота на руските войници”. Но президентът не посочва нито едно име. След три години делото за гибелта на 84-те десантчици е закрито, материалите от следствието и до днес не са публикувани.
Вижте още по темата:
Смъртоносният отряд на Басаев 
Доку Умаров- Емирът на Кавказ 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня
Клип как хора на Шамил Басаев превземат руско КПП
Войната в Чечня- историята на един българин участник в нея 
Автентичен разказ на участник в двете войни в Чечня
бутон за сайт

Read more...

сряда, 20 октомври 2010 г.

Истинско кисело мляко до дни по магазините

До 2-3 седмици по щандовете в магазините ще се появят първите кофички кисело мляко по новия стандарт. Две са фирмите, които са преминали предварителния контрол на експертите и скоро може да пуснат българско кисело мляко по БДС на пазара. Това са "Данон" и "Полидей" - Домлян.
Истинското кисело мляко ще се познава по надписа на капачката. Той ще е "Българско кисело мляко" и ще носи съответния БДС номер.Общо 5 фирми са подали заявка да произвеждат кисело мляко по БДС, съобщиха от земеделското министерство. Засега само две са стигнали почти до крайния етап за регистрация на българския продукт. След като минат тестовете на продуктите на двете фирми, резултатите ще бъдат изпратени в патентното ведомство, откъдето в срок до три седмици трябва да разрешат производството.
Процедурите за пускане на сиренето по БДС все още изостават, защото продуктът трябва да зрее 45 дни и след това да се изчака изтичането на срока на годност. Едва след този период могат да се направят изследвания и да се каже дали пробните продукти отговарят на стандарта.

Истинският български кашкавал ще зрее между 45 дни и два месеца. Той ще може да се произвежда само от два вида мляко - краве и овче. Ще може да се прави и кашкавал смес, който ще съдържа и козе мляко. Няма обаче да се разрешава производството на кашкавал от биволско мляко.Това е решено на специална среща за изготвяне на български стандарт за кашкавала, която се проведе в земеделското министерство. В нея взеха участие експерти от дирекцията по контрол и безопасност на храните в агроведомството, представители на млекопроизводителите и мандрите, както и всички заинтересувани страни, отправили предложения за съдържанието на българския стандарт за кашкавала.Закваските, с които ще се прави кашкавалът по държавна рецепта, трябва да бъдат изолирани и произведени в България. Няма да се позволява да се ползва мая, изолирана или внесена от чужбина.Все още стандартът не е утвърден, но след като това се случи, ще е необходимо да минат поне 2-3 месеца, преди да се появят първите партиди истински кашкавал в магазините, казаха експертите от земеделското министерство.

Вижте още по темата:
В какво се превърнаха млечните продукти? 

Какво да гледаме като си купуваме сирене и как да разберем дали е качествено 
бутон за сайт

Read more...

вторник, 19 октомври 2010 г.

Отряд LYNX- Словашките рисове


Групата LYNX е елитно антитерористично подразделение в полицията на Братислава, един от най-важните елементи в борбата срещу тероризма и организираната престъпност в Словакия.
Република Словакия се появи на картата на света след разпадането на бившата Чехословакия. В нея живеят чехи и словаци. Днес страната е член на НАТО и ЕС. Настъпването на демокрацията създаде на Словакия редица проблеми като организираната престъпност и мафията. За борба с тях беше създадено антитерористичното подразделение UOU . Въпреки че тази част не е толкова популярна колкото са GSG-9, SAS, SEALs и др., антитерористите й имат прилична професионална подготовка, съвременно въоръжение и специално оборудване.
През 2003 г. словашките антитерористи участваха в освобождаването на заложници в град Каплна, в сътрудничество с полицейски части от град Трнава. Командосите ликвидираха опасен престъпник, който беше убил трима души и държеше за заложници четирима души. Благодарение да отлично проведената операция престъпникът беше задържан, а заложниците освободени.

Началото

Първообразът на UOU е специалната част в бивша Чехословакия URNA, създадена през 1980 в рамките на 13-о управление на чешкото министерство на вътрешните работи.
През 90-те години в Словакия се засили организираната престъпност. Затова беше взето решение в републиката да се създаде специално полицейско подразделение за бързо реагиране, подобно SWAT – special weapons attack team – в САЩ, което да се справи с този нов проблем, тъй като възможностите на пражката група URNA не бяха достатъчни. Полицейското подразделение се роди в Братислава на 1 февруари 1991 г. Първият му командир е полковник Йозеф Майтан. През 1999 г. той беше сменен от подполковник Игор Матяшовски.
След разпадането на Чехословакия и появяването на Словакия групата за бързо реагиране от Братислава пое функциите на федералното подразделение URNA. Но по това време подразделението не се занимава с борба срещу тероризма, тъй като в Словакия на практика не се извършват терористични актове. Повечето бойци от URNA по националност са словаци – почти 70%, затова след като напускат федералното подразделение, те създават бойната структура на братиславското спецподразделение.

Периодът 1991-96 г.

LYNX
 През този период структурата на групата изглежда по следния начин: командване, отдел за планиране и анализ, учебен отдел, подразделение за транспортирате на бойците до мястото за изпълнение на задачата, секция за бързо реагиране, която се състои от две антитерористични групи, четири групи спецназ, група снайперисти, щурмова и киноложка група.
Първата антитерористична задача не закъснява. През 1993 г. няколко души са взети за заложници в мебелната фабрика в Братислава. Групата спецназ пристига на мястото на произшествието няколко минути след подаването на сигнала и е готова да използва най-жестоки мерки срещу престъпниците.
В средата на 90-те години престъпността в Словакия се увеличава и пред държавата се появява още една заплаха – международният тероризъм. През 1996 г. полицията в Словакия е реорганизирана, което засяга и антитерористичната група. Новата структура включва: командване, секция за тилово осигуряване и оперативна секция. Секцията за тилово осигуряване се състои от отдел за анализ, отдел ос специално подготвени шофьори и административен отдел. Оперативната секция включва четири антитерористични команди, един учебен отдел, киноложко подразделение и документационен отдел.
Всяка от антитерористичните команди се състои от две групи (щурмова и поддържаща) от по пет души. Всеки член на командата е универсален боец и е способен в екстремална ситуация да замени своя колега, което разширява бойните възможности на групата. Антитерористичната команда се състои от командир, заместник, двама шофьори, 3-4 снайперисти и 10 бойци щурмоваци.
Реформираното подразделение повлича след себе си промяна и на името. На 1 май 1997 г. то започва да се нарича по европейската класификация LYNX Commando (превод от словашки “Рис”). Командир на групата става подполковник Ян Режда, който командва 100 антитерористи.
Една от командите винаги се намира в режим на готовност за незабавни действия. Бойците могат да напуснат базата 30 минути след получаването на тревожния сигнал. Цялото оборудване и снаряжение е опаковано в специални контейнери, които веднага се натоварват на транспортните средства, които доставят оперативните работници на мястото на операцията. При необходимост дежурната част се усилва с още една оперативна група, готова за действие няколко часа след обявяването на тревогата. Следващата команда се събира и започва да действа след 24 часа и пр. Затова повечето бойци от LYNX живеят в казармите в базата или в околностите й. Командите се сменят за дежурство на всеки 14 дни. Една от командите на LYNX в момента се намира в Ирак, където осигурява безопасността на словашкото посолство.

Задачите 
LYNX

Основната задача на LYNX е борбата с терористите и похищенията на хора, опасните въоръжени престъпници, организираните престъпни групи и мафиотски структури.
Другите задачи на LYNX са:
- Участие в отразяването на възможни терористични атаки срещу стратегически обекти – АЕЦ, химически заводи, правителствени сгради и пр.
- Ликвидиране на последици от крупни аварии в производството и големи стихийни бедствия.
- Безопасността на чуждестранни държавни дейци по време на визитата им в Словакия.
- Провеждането на общи тренинги с други специални подразделения от ЕС и страните от НАТО в Словакия.
Освен това LYNX осигурява специалната подготовка на служители от словашката национална полиция – спускане по въже, алпинизъм, скокове с парашут и пр.. Словашките антитерористи оказват помощ в подготовката на полицейски мисии за поддържане на мира, съпровождат големи парични средства, осигуряват безопасността на словашки дипломатически мисии в чужбина, помагат на полицията в конвоирането на опасни затворници.
Групата често се използва в борбата срещу нелегалната миграция и престъпленията, свързани с търговията с хора, наркотици и похищенията на транспортни средства. Тези престъпления избуяха в страната след падането на Берлинската стена през 1989 г. Опасност за Словакия представляват и мафиотските структури на някои страни от Източна Европа и Балканския полуостров.

Обучението

Подготвителният курс за антитерористите е много напрегнат. В групата приемат само доброволци на възраст не повече от 23 години. Кандидатът трябва да има служба поне три години в словашката полиция или пет години във въоръжените сили. По-рано в редовете на LYNX приемали само служители на полицията. Ако кандидатът е служил във въоръжените сили, предпочитанието е за кандидатите от полка спецназ или батальона за ликвидиране последиците от извънредни ситуации.
Изискванията към кандидатите са подобни на изискванията към спецчастите в други страни: емоционална устойчивост, желание и умение за работа в група, добро здраве. Всички кандидати трябва да имат средно образование, да бъдат отлични плувци и добри шофьори.
Подборът се извършва два пъти годишно и се състои от четири етапа. Първо се проверява мотивацията на кандидатите за работа в специалната част. Това е един от ключовите моменти за приемане в групата, защото цялата й дейност е свързана с голям риск за живота на боеца. Следват специални медицински изследвания, където се проверяват освен здравето, и скоростта на реакциите, физическата сила и издръжливост. На втория етап следват различни физически тестове: бягане на 100,1000 и 3600 метра, издигане на ръце по въже на височина пет метра, скок дължина, плуване на къси и дълги дистанции.
Третият етап включва психологически и интелектуални тестове. Четвъртият етап е наречен “Адската седмица” (подобно на седмицата, провеждана в американския СЕАЛ).
За седем дни кандидатите трябва да спят само около 30 часа, за да се изясни каква е тяхната реакция в условията на стрес и умора. През последните два дни изпитанията се провеждат в рамките на група от петима души. Всеки кандидат трябва да покаже положителен резултат. През седмицата кандидатите участват в марш на скок в бронежилетки и раници тежки 15, а след това и 30 кг.
Успешно преминалите подбора преминават към следващия етап на обучението, т.е. към основния подготвителен курс в рамките на учебната група. Инструкторите трябва да научат кандидатите на всичко, необходимо за борбата с тероризма.

Основният курс

Основният подготвителен курс продължава от четири до шест месеца. На този етап кандидатите учат тактика на специалните операции, различни видове стрелба (високоточна, инстинктивна, избирателна), алпинизъм и бойни действия в планини, източни бойни изкуства, минно-взривно дело, щурмови действия, плуване и дайвинг, скокове с парашут, топография, свръзки, използване на специално оборудване, високоскоростно шофиране. Само след овладяването на тези навици кандидатите се допускат до оперативните групи.

Парашутната подготовка

Парашутната подготовка продължава седем дни на базата на Пети полк със специално назначение в словашката армия. Тук най-важният момент е съвместната работа с екипажите на вертолети. По време на тренировките кандидатите се учат да десантират от вертолети по различни методи.
Кандидатите, завършили успешно базовото обучение (а това са не повече от 25% от първоначалния им брой), получават възможност да се включат към LYNX. Но това още не означава, че са пълноценни бойци. Новите се присъединяват към оперативните групи с цел запознаване с практическата работа. Най-напред новаците участват в специални мероприятия като наблюдатели или се включват към поддържащите части. След известно време с натрупването на боен опит те постепенно започват да участват в реални акции.
По време на службата в подразделението новите членове продължават обучението си, посещават различни курсове, всеки боец получава индивидуална специализация – кинолог, снайперист, водолаз, специалист по взривни вещества, специалист по преговорите, шофьор. Някои бойци преминават задълбочен триседмичен курс по парашутна подготовка, за да станат квалифицирани специалисти. Други две седмици се обучават на дайвинг на малко езеро близо до Братислава.
LYNX е член на организацията ATLAS, в която влизат антитерористични части на страните от Евросъюза. Организацията е създадена за постигане на високо ниво на международно сътрудничство в борбата с тероризма. Словашките антитерористи имат добри връзки с италианската GIS, френските части RAID и GIGN, унгарската група TESZ, чешката URNA, немската GSG-9 и австрийската “Кобра”.

Въоръжение и снаряжение
LYNX


Личното оръжие на бойците от LYNX се състои от швейцарските пистолети SIG P-226, австрийските Glock-17 , чешките CZ-75 и CZ-85. По време на щурмови действия словашките спецбойци използват немските автомати Heckler und Koch MP-5, белгийските пистолети картечници FN P90 . В последните години беше купено малко количество автомати SIG Sauer 551 SWAT и H&K G-36 K. В арсенала на групата влиза и чешката пушка Vz.58 V. Снайперистите използват швейцарската пушка SIG Sauer SSG 3000.308 Winchester (7,62 x 51 NATO), известната полуавтоматична снайперска пушка “Драгунов”. Арсеналът на групата включва и гранатометите H&K GP-69, оръжието Benelli Nova и Winchester Defender.
В автопарка на подразделението са включени различни модели автомобили и бронирана техника на световни производители – леките автомобили Wolkswagen, Skoda, Opel, джиповете Mercedes Benz ML320, Hummer, Land Rover Discovery, бронетранспортьорите Aligator. За действия по въздуха се използват вертолетите Ми-2, Mи-8/171, които влизат в авиационната група на словашката полиция с щаб-квартира в Братислава.
сп. "Братишка"
Вижте още по темата:
Вимпел- секретното подразделение на КГБ 

Отряд' Алфа" - предшественикът на "Вимпел"

ОМОН- издънката на руските Спецназ 

Драгунов или Снайперская винтовка Драгунова

Витяз- универсалните бойци

Отряд "Делфин"- морският Спецназ на СССР
 
Отряд "Рис'- гордостта на руското МВР
 
Отряд "САТУРН"- московският юмрук

Отряд "Аристан"- казахстанските лъвове 

173-и отряд- афганските ветерани от Спецназ 

"Кобра"- елитно подразделение на австрийската полиция

За руският ръкопашен бой и създателят му

Отряд "SAJ"- Сръбските командоси от времето на Югославия 

Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд "Камбил" - Гватемалските тигри

"Катюша" или БМ 13 - Съветска реактивна система за залпов огън

Наследника на легендарната ракетна установка" Катюша" 

Как руснаците "изпариха" 1000 китайци

СОБТ- Българската гордост 

Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

Кралския Спецназ- личната армия на Абдула Втори 

Нацисткият спецназ на Мусолини 

"Черните котки"- индийските командоси 

Read more...

неделя, 17 октомври 2010 г.

„Средните хора” са козът на Бала



Дос Сантос
            В понеделник Черноморец приема Локомотив София в дербито на 10-тия кръг от А група. Предвид амбициите на Бала и комапния всичко друго освен победа би се приело резервирано от футболната общественост. Краси Балъков от година и половина се опитва да направи Черноморец един от факторите в родния футбол и реализирането на тази цел минава през задължителна победа срещу „железничарите”. През миналото първенство двата отбора си размениха по една победа, като гости и засега има паритет в резултатите помежду им. Интересно, че голмайсторите в тези мачове и за двата отбора вече не носят екипите им. Зоран Балдовалиев, който се разписа на два пъти за есенната победа с 0:2 в Бургас в момента се подвизава в Израел, а Ектор Гонзалес донесъл успеха с 0:1 в София изненадващо напусна в посока Кипър. Ще се усети от столичани липсата на най-големия им жокер Нилтон Кардосо. Именно халфа от Кабо Верде бе в основата на миналогодишната победа на „железничарите”. Тогава полузащитника на Черноморец влезе в игра в 59-тата минута с цел да усили натиска на бургазлии, които бяха натиснали здраво, но само четири минути по-късно получи директен червен картон и при резултат 0:1 предреши изхода на срещата.
            Този път в центъра на вниманието отново ще бъдат полузащитниците на акулите, но с тази разлика, че в лицето на Педриня, Марсио, Андре и Дос Сантос бургазлии разполагат с изключително рутинирани и грамотни тактически играчи, които няма как да повторят глупостта на Кардосо. Именно в ‘средните хора”, както казва великия Димитър Пенев се крие ключа за успеха на Черноморец в това дерби. Бала най-накрая успя да сглоби желаната от него халфова линия и недоразумения от сорта на Карбони и Кардосо няма как да виреят край морето. В лицето на горепосоченото каре Балъков има необходимите опит, хъс и не на последно място качества за да постигне поставените си цели. С преместването на Педриня в зоната на дефанзивния халф играта на бургазлии придоби съвсем друг облик. Бившият капитан на Пасош Ферейра знае как да застане и да отнеме коженото кълбо на безопасно за тима му разстояние от наказателното поле, а след това има поглед и пас да организира перфектна контраатака. 
Рикардо Андре
Именно отсъствието на Педриня бе една от причините акулите да стигнат само до реми в Монтана, но тогава „терена” на Огоста не предполагаше използването на Педриня. До него в дефанзивен план е демонстриращият едно постоянно силно ниво Рикардо Андре, който ако продължава в този дух новото попълнение на акулите Паланков трудно ще хване ръка. Андре на пръв поглед е незабележим на терена, но е перфектния черноработник и най-ценното в случая е, че той играе нетипично чисто за позицията му на терена. За 22 срещи с екипа на акулите Андре има само 5 жълти картона и по този показател едва ли има кой да му се опре от дефанзивните полузащитници в А група. В нова светлина от началото на сезона е поливалентния Марсио Нуньо. С играта си неуморният португалец създава впечатление, че цялата си кариера е прекарал, като външен халф и понякога човек се замисля дали, ако застане на вратата няма да се справи и с тази си задача. Непримирмостта му е показателна за отношението на един чуждестранен футболист и останалите ‘гастарбайтери” в А група може само да се учат от него. Марсио в нито един момент не е подвел Балъков и, когато е здрав реденето на състава на бургазлии започва от него. С качествата, който притежава Марсио е изключително полезен в дефанзивен план, където успешно дублира малко тромавият Йохан Зайц, но пък германеца не му остава длъжен в офанзивен план. Единственият, който на този етап все още не е разкрил изцяло качествата си е дошлият от Швейцария Дос Сантос. Бразилеца започна много силно в предсезонните контроли, но после малко трудно напипа ритъма в родното първенство. Въпреки това Дос Сантос притежава ювелирен пас, а плътният му шут определено изненадва с оглед крехката му физика. „Кариоката” се нагърби с изпълнението на почти всички статчни положения и това показва само едно- самочувствие. Понякога обаче много хора го демонстрират без да има покритие. Не такъв е случая с Дос Сантос, който не случайно е сред водещите по завършващи подавания в А група и формата му тепърва ще расте с оглед аклиматизацията му край морето. Проблема на бразилеца е слабата му игра в дефанзивен план и това няма как да остане незабелязано. Дос Сантос типично за футболистите от родината му не обича да се връща назад, макар че годините в Швейцария са го научили и на това. Убеден съм, че Бала успешно го вписва в схемата си на игра и този му недостатък ще стане все по труден за забелязване. Точно това каре футболисти ще са барометъра в играта на Черноморец през целия сезон и най-силния коз на Балъков в предстоящия мач с Локомотив София. 
Вижте още по темата:
Европа изглежда по-близо с Борел на вратата
Педриня- незаменимият елемент в машината на Бала

Read more...

събота, 16 октомври 2010 г.

Хасан Баиев- доктора спасил над 10 000 души по време на войните в Чечня

Точно Баиев ампутира крака на Шамил Басаев и оперира Салман Радуев

Взривовете в московското метро от 29 март върнаха световното внимание към руския Северен Кавказ. Самоубийствени атентати, терористи, корупция и нарушения на човешките права. Но за да бъдем честни, републиките от Северен Кавказ са дом на много почтени хора. Сред тях е и чеченският лекар Хасан Баиев, прославил се в двете войни през 90-те г. Историята му е удивителна.
Хасан Баиев
„В това мазе оперирах през първата война", казва д-р Хасан Баиев и повдига от пода тежките метални врати. От зейналата бетонна дупка лъхва хлад. Стръмни стълби водят към укритие, превърнато в операционна.За доктор Баиев казват, че е повече от лекар, че той е "лекар от Бога". За мнозина чеченци той е и герой.
Днес Баиев живее в САЩ и е световно признат специалист по лицево-челюстна хирургия. Само преди 10 г., по време на кръвопролитията в Чечения, преследван и от двете страни, спасява живота на повече от 10 000 души - както чеченци, така и руснаци. Сега е благодетел за стотици чеченски деца, пострадали от войните. Оперира ги безплатно. Когато се връща в родината си, познатите и близките му се успокояват. Вярват, че животът отива към по-добро.
„Твърде често гледах смъртта в очите, но винаги, макар и по различни причини, оставах жив. Смятах, че моят живот не е толкова ценен, защото оперирах хиляди деца, жени, старци. Когато спасяваш хиляди, какво струва твоят един живот", споделя Хасан.

Труден мир или операция “Усмивка”.

Повече от 100 000 души - чеченци и руснаци, загинаха в двете позабравени вече чеченски войни (1994-2009 г.) Мирът сега идва, но трудно. Войната - променила хиляди човешки съдби, не иска да си отиде. Загнездила се е навсякъде. Влязла е в домовете и в умовете на хората.Пак съм в Чечения след 8 г. и разликата е поразителна. Руините от войната са рядкост. Столицата Грозни е като на пощенска картичка. Хората на пръв поглед са спокойни.Но в републиката действат 33 руски военни поста, а в планинските райони често има въоръжени схватки с ислямисти. В родното място на д-р Баиев - 15-хилядния Алханкала, заради войните гробището се е разраснало двойно. Редом до строящото се училище стърчи скелет на разрушена сграда. По оградите и фасадите на къщите има следи от куршуми и осколки. Преди да възстановят домовете си, хората първо сменят оградите.„Много е тежко, когато виждаш тези дупки. Те напомнят за трагедията. Затова хората искат по-бързо да се избавят от тях", казва Хасан. Мирът е отворил рана. След военния ужас населението на Чечения сега е връхлетяно от други проблеми. Раждаемостта се увеличава, но и все повече деца се раждат с увреждания.Трудно се доказва, но лекарите твърдят, че е заради стреса от войната и замърсената природа.“Много голям процент деца и възрастни боледуват от туберкулоза. Няма и семейство без страдащ от хипертония. Най-голям проблем с кръвното има поколението от 35 до 40 г. , изрежда д-р Баиев. - В Ростов онкологията е препълнена с хора от Чечня. Това е заради стреса, наследство от войната."

Един за всички под куршумите.

Натоварването му е нищо в сравнение с това по време на войните. Тогава Хасан остава в Чечня, макар че негови колеги я напускат. Така д-р Баиев се оказва единственият лекар в селата около Грозни. Отдавна е спрял да брои хората, които е спасил, и другите, които не е могъл. "Когато виждаш смърт, взривове всеки ден, привикваш към всичко. Пет минути преди това съм разговарял с човек, а него вече го няма. Свикнахме с това, че всеки момент можеш да бъдеш убит", разказва лекарят. Алханкала става център на тежки сражения. Атакуват го било заради бунтовническия лидер Шамил Басаев, било заради главореза и похитител Арби Бараев, който също е роден тук. През първата война докторът оперира в мазето на своята къща. А в края на 1999 г. , когато започва втората война, събира доброволци и отваря болница в селската поликлиника. "В селото имаше и към 5000 бежанци. Водеха ми хора и от околните 5-6 селища. Навсякъде имаше обстрел и потокът от ранени беше постоянен - по 20, 30, 40 души на ден. Повечето бяха цивилни. Водеха и чеченски бунтовници, и руски войници", разказва докторът. Фасадата на родния дом на Хасан още е в осколки. Руски ракети 3 пъти са я улучвали. Бетонното мазе спасява от смърт роднини и съседи, докато той притичва, разкъсан между дома и болницата. Днес тя е ремонтирана."В кабинета ми летяха осколки. В ъгъла имаше цял куп. Цялата сграда се тресеше от взривната вълна. На покрива имахме огромно знаме с червен кръст, но това сякаш нямаше значение", казва Хасан.
Лекарят работи в примитивни условия - без антибиотици, само с местна упойка. Когато хирургическите конци свършват, шие хора с обикновени. Ампутации прави с домашен трион, а трепанации на черепа - с ръчна бормашина. Племенникът му Адам, убит през 2001 г., е заснел един такъв сюрреалистичен момент: в полутъмната операционна вкарват човек, чиято ръка трябва да се ампутира.“Къде е трионът?”, пита докторът. "Съседите го взеха да нарежат дърва", отговаря една от медицинските сестри."Няма граници зачовешката фантазия. Правил съм неща, които не са описани в никоя книга. Когато изглеждаше, че всичките ми възможности са изчерпани, все пак намирах начин да спася живота на човека", разказва д-р Баиев.
Радуев и Баиев
"Хасан е хирург от Бога, има златни ръце. Той е спасил живота на мнозина - и чеченци, и руснаци. Оперираше войници, офицери и си навличаше неприязън и от двете страни", разказва руският журналист Дмитрий Беловецки, който по време на войните месеци наред живее у доктора. Д-р Баиев е оперирал дори ранена от шрапнел крава, за да спаси от глад многодетно семейство. Единственото му оръжие е скалпелът. "Беше ми все едно кой лежи на операционната, дори да е наемник. Те се оправдаваха, че никого не са убили. Аз им казвах: Това не ми го разказвай на мен. Убивал ли си, лежи на твоята съвест. А каквото зависи от мен, ще го направя. Аз съм лекар и изпълнявам дълга си", разказва д-р Баиев.
Едно кърваво събитие преди 10 г. променя живота му завинаги. На 31 януари 2000 г. няколко хиляди чеченски бойци се изтеглят на групи от обсадения Грозни. Неколкостотин души начело с Шамил Басаев попадат в минно поле край Алханкала.Това става световна новина. Няколко дни Басаев е смятан за мъртъв, а Грозни пада в ръцете на руските войски. Около 300 ранени на минното поле, сред които и Басаев, са откарани в болницата на д-р Баиев. И понеже няма място, в зимния ден някои са оставени да лежат на двора."Коридорът беше препълнен с ранени един връз друг. Не можеше да се мине, без да настъпиш разкъсаните им крайници", разказва докторът.Тогава той оперира всички сам и почти без лекарства. Работи без прекъсване 48 часа. Два пъти припада. Пръстите му отичат и са в рани.

Извършва 76 ампутации и 7 трепанации. Отрязва и крака на Басаев.

Басаев
 "Така се оказах в центъра на вниманието и на пресата. Имаше и много претенции към мен - и от едната, и от другата страна. Преследваше ме Арби Бараев, защото съм лекувал руски войници, и бях осъден на разстрел от шериатски съд. Преследваха ме и руснаците, защото оперирам чеченски бойци, или уахабити, както ги наричаха", разказва Хасан.Няколко години преди това под дулото на пистолет той оперира и друг известен бунтовник - Салман Радуев. Възстановява черепа и лицето му, след като Радуев е улучен смъртоносно в главата."Спасил съм живота и на стотици руски войници. Аз съм доктор и изпълнявах своя лекарски дълг. А това, че Басаев организира онази кървава акция в Беслан и загинаха толкова деца, лежи на неговата съвест. Беслан е най-страшното в историята, защото жертви се оказаха именно невинни деца", смята Хасан.Попаднал под кръстосан огън, в началото на 2000 г. единственото спасение за него е в чужбина. Така, заедно със семейството си, Баиев успява да замине за САЩ.

Дагестанският талисман

"Това бе диващина", казва Беловецки. Чеченската тема го горещи. Смята, че не Русия е провокирала войните, но последиците го плашат."Колко хора загинаха - това е страшно. Колко съдби бяха преобърнати - това е още по-страшно. А най-главното са последиците. Още дълго хората и от едната, и от другата страна няма да забравят. Слава богу, че има такива като Хасан, които изпълняват ролята на посредник между мира и войната. По време на война да умееш да се държиш така, че това да бъде морално, правилно и честно. Хасан се държа именно така", казва Беловецки.През 80-те години един имам от Дагестан му дава талисман и му предрича дълъг и интересен живот. Можем да добавим към това и охолен. Ако практикуваше в САЩ, д-р Баиев щеше да е позлатен. Хирург в неговата област там печели по 1-1,5 млн. долара годишно. Но той има друга философия:"Аз не съм бизнесмен, не съм богат човек, аз съм обикновен доктор. Но мога да оперирам безплатно тези деца и отстранявайки дефекта, връщайки усмивката им, да им дам възможност. Ако на теб Всевишният това ти го е дал, ако изкарваш добри пари, и ти нещо трябва да дадеш на хората."

Шампион

Спортът го спасява от психически срив по време на войните. Когато под бомбардировките чувства, че нервите му се обтягат до скъсване, отива в кабинета си и започва да прави упражнения и лицеви опори.Бивш член на националния отбор на СССР по джудо, с три черни пояса, в Америка д-р Баиев се връща на тепиха и започва да тренира всеки ден. Наближил 40-те, печели две световни титли по самбо. Едната от тях е отсъдена от българския съдия Марин Славов.„Тренирах всеки ден, ходех на състезания. Дневният ми режим беше разписан от рано сутрин до късно вечер. Не исках нито час, нито минута да мисля за войната", спомня си лекарят.

Филма "Чеченски доктор от Бога" тук
Вижте още по темата:
Смъртоносният отряд на Басаев 
Доку Умаров- Емирът на Кавказ 
Защо нормални жени стават камикадзета? 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
Войните в Чечня Част 1 
Войните в Чечня 2 Част
Изповедта на един руски пленник в Чечня 1 Част
Изповедта на един руски пленник в Чечня 2 Част 
Руски ветерани от войните Част 1 
Руски ветерани от войните Част 2 
Руски ветерани от войните Част 3
Уникален клип от войната в Чечня 
Една Нова година в Грозни- историята на един войник 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня
Клип как хора на Шамил Басаев превземат руско КПП
Войната в Чечня- историята на един българин участник в нея 
Войната в Чечня- сблъсък на традиционния ислям с фундаменталният 
Авторитарния господар на Чечня и бъдещето на Северен Кавказ 
Автентичен разказ на участник в двете войни в Чечня

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP