Предоставено от Blogger.

неделя, 30 януари 2011 г.

"Лучко" - хърватският спецназ от 90-те години


Министерството на вътрешните работи на Хърватия включва няколко части за борба с тероризма. Най-елитната сред тях е антитерористичната група “ЛУЧКО”.

Историята

Специалната полиция на Хърватия възниква и се развива паралелно с раждането и развитието на държавата. Още преди окончателното разпадане на Югославия Република Хърватия тайно създава собствени макар и неофициални правозищитни структури – полиция и спецслужби. През 1990 г. в страната прекратява дейността си югославската служба за национална сигурност и полиция. В 18 хърватски града се създават нови полицейски части. През 1990-91 г. министерството на вътрешните работи реорганизира съществуващите части, които преди това влизат в Департамента на полицията (които съществуват във всички републики в бивша Югославия). По време на конфликта полицейските части са единствените законни въоръжени формирования в държавата.
През 80-те години във всички републики съществуват специални части. С началото на разпада на Югославия те се превръщат в ядро за формиране на въоръжените сили на новообразуваните суверенни държави. Затова е напълно естествено те да вземат участие в реалните бойни действия по време на балканския конфликт. Така се случва с бившето специално подразделение на полицията на Хърватия, което наброява около 70 души. След провъзгласяването на независимостта на държавата на негова основа на 7 септември 1990 г. е създадено ново антитерористично подразделение “Лучко”. В новия спецназ от старата част остават само петима души. Те поемат функциите на инструктори за новото попълнение, подбрано сред курсантите в школата на хърватската милиция. Сред курсантите са избрани около 200 момчета. В крайна сметка в подразделението се събират 225 души.
След началото на гражданската война основните цели на групата са свързани с установяване на обществения ред, борба с тероризма и сражения в Хърватия като първо въоръжено формирование. Първата успешна акция на групата “Лучко” е на 1 март 1991 г. в Пакрац. Подразделението бързо печели доверието на новото правителство и получава задачата да осигури безопасността на висшите длъжоностни лица в държавата, включително и на президента Франьо Туджман. След войната в републиката са сформирани още 18 специални части с численост на личния състав от 100 до 180 души в отделите на полицията и големите градове и региони. Заедно с група “Лучко” те се наричат антитерористични сили на полицията. Структурите на новите части са сходни. С времето става ясно, че е необходима координация между тях, затова през 1992 г. е създаден полицейският департамент. През 2000 г. е проведена реорганизация на специалната полиция. Броят на служителите е съкратен от 2500 до 300-350 души. Скоро специалните полицейски части са изведени от районните отдели и действията им пряко са ръководени от Специалното командване на полицията, към което спадат групата “Лучко”, вертолетна част, специалните полицейски части на Загреб, Сплит, Риек и Осиек.
През 2008 г. е проведена допълнителна реорганизация на полицейските сили. Специалната полицейска част “Алфа” в Загреб е включена в състава на антитерористичната група “Лучко”, която действа на територията на цялата държава. Като отделна организационна единица е изграден център за подводно плуване.
Групата “Лучко” има голям боен опит. За годините на съществуването си губи 14 свои бойци и 52 ранени, седем души стават генерали.

Текущата организация

На специалното полицейско командване са възложени задачи, свързани с различните прояви на тероризма. То ръководи специалните подразделения, които влизат в състава му, отговаря за въоръжението и всестранното осигуряване.
Командването изработва критериите за подбор на кандидатите за специалните полицейски части, разработва програми за обучение и повишаване на квалификацията на антитерористите. Командир на командването е Здравко Янич.
В командването служат общо 400 служители. Авиационната част се състои от 33-ма пилоти и механици, които разполагат с шест вертолета. Освен че превозват полицаите до мястото на операциите, пилотите участват в мероприятия по издирване и спасяване на цивилни лица в планините, по море, като цяло в труднодостъпни местности.
Специалното полицейско командване организира освобождаване на заложници, бори се с похищенията на хора и отвлечени транспортни средства, задържа опасни престъпниц, осигурява безопасността на висши държавни лица, участва в спасително-издирвателни действия, снайперски операции, операции под вода, включително подводно разминиране, оказва помощ на други полицейски части за възстановяване на обществения ред в извънредни ситуации и др.
Антитерористичната част “Лучко” е едно от най-подготвените по световните стандарти подразделение. Служителите могат бързо и своевременно да реагират на различни критични ситуации. “Лучко” има оптимална организация, висока компетентнсот на служителите в различни о бласти и цял арсенал от най-новите образци снаряжение и въоръжение.
Базата на групата се намира в покрайнините на Загреб, в местността Лучко, откъдето произлиза и името й. В нея служат 150 служители. Командирът е Клабот Алена, който има четирима заместници. За специалната подготовка отговарят инструкторите, всеки от които има свое направление. Бойците изучават антитерористичната тактика, снайперска стрелба, обща физическа подготовка, бойни изкуства, планинска подготовка, полицейска тактика, скокове с парашут, използване на техниката и подводно разминиране. Групата се дели на три взвода. Първите два взвода (по четири групи специалисти във всеки) са основни бойни части, които носят всекидневно дежурство. Третият взвод се състои от три групи, от които две групи оперативни работници се специализират на дайвинг и минно-взривно дело, третата група отговаря за бойното осигуряване – в нея са събрани специалисти, които отговарят за оръжието, оборудването, транспортните и плавателните средства, а също методи за проникване в помещение. В групата “Лучко” има и група за водене на преговори и група за действия в кризисни ситуации.

Подборът

Група “Лучко” решава много сложни задачи в ограничен срок от време, затова кандидатите трябва да бъдат във висока физическа и психическа кондиция, да имат високо ниво на базовото и специалното образование. Подборът е строг и сложен и дава възможност да бъдат избрани най-добрите.
По време на подготовката служителите са подложени на стресови натоварвания. Обучението е доближено максимално до реалните ситуации, които се моделират на базата на съществуващия опит в бойното използване. На този етап се определя как боецът реагира на стреса, който може да попречи да бъде решена задачата. В процеса на обучение служителите се намират под постоянния натиск на инструкторите и така адаптират своята психика към стресовите натоварвания. Някои от принципите на подбора в групата се базират на постановките, разработени от австрийската “Кобра” и немската аГСГ-9, американските спецчасти. По принцип в групата са добре дошли служители, които вече имат опит в други полицейски части. Средната възраст на антитерористите е 28 години, горната граница при приемането в групата е 30 години. Това се определя от напрегнатия характер на бойната работа.
Кандидатите задължително са служители на министерството на вътрешните работи. Предпочитат се служители от оперативните части (т.нар. групи за вмешателство), които имат служба не по-малко от четири години. На първия етап на подбора се провежда задълбочен медицински преглед, при който се определя пределът на физическата издръжливост на кандидата. Медицинското изследване завършва с тест, който дава представа за психологическия портрет на кандидата, неговото поведение в различни стресови ситуации, дали може да се адаптира, има ли гъвкаво мислене при реализирането на различни екстремални задачи.
Следващият етап е определянето на физическата подготовка. Кандидатите преминават комплексен тест, който включва: упражнения за оценка на координацията, силата, издръжливостта, гъвкавостта, чувството за ритъм и др.; стрелкова подготовка – познаване на основните системи въоръжения, практическа стрелба от автоматично оръжие и пистолет; упражнения на висок обект; спаринг, при който присъстват всички членове на групата и се определя умението на кандидата да владее методите на ръкопашния бой.
Ако кандидатът успешно премине всички изброени изпити, на заключителния етап преминава тест-интервю, който включва беседи с командира на групата с цел оценка на мотивацията на кандидата за служба в групата за антитерор. Приетите на следващата една година преминават два подготвителни курса. Първите шест месеца са базов курс по методите за вмешателство, а следващите шест – новобранците се занинамават със съвместна подготовка с акцент на интегрирането им в групите от специалисти. По това време всеки кандидат се оценява в съответствие с неговите знания и навици, които определят по-нататъшната му специализация – снайперист, парашутист, дайвер, пиротехник, кинолог и др.

Обучението

Служителите от групата “Лучко” тренират непрекъснато цяла година. Шестмесечната базова подготовка включва изучаване на тактическите методи, които се използват в антитерористичните мероприятия. На този етап се развиват индивидуалните способности на бойците, той включва много тренинги – бърза, точна и интуитивна стребва през деня и нощта, включително и под въздействието на сълзотворен газ, използване на взривни устройства и специални газове, партизански и контрапартизански методи, базова алпинистка подготовка, скокове с автоматично отваряне на парашута, водни видове спорт, бойни изкуства, физическа подготовка. След завършването на тези тренинги се организира тридневен изпит за издръжливост, при който се отработва наученото, проверява се индивидуалната реакция на екстремалните услови в обстановката и на стреса – например, продължително движение по пресечена местност през деня и нощта, преодоляване на естествени препятствия, ориентиране при ограничена видимост, действия в бойна обстановка и др. ако кандидатът издържи тридневния изпит, получава зелената барета, което означава, че вече е пълноправен член на “Лучко”. След това новобранците отработват навиците за водене на преговори. По време на базовата подготовка кандидатът внимателно се проучва, за да се определи по-нататъшната му специализация. На това е посветен още един етап от подготовката, който продължава половин години. Който не премине базовия курс, се връща в своите части.
Подготовката на специалисти е задължителна за всички служители в групата. Тя е по-високо ниво към овладяване на силовото вмешателство. Към физическата подготовка се добавят владеенето на различни видове оръжие, тренинги за отработване на методите на контратерористичните операции като – преместване в сграда от стая в стая, по стълби и асансьори, щурмуване на автобус, влак, кораб, самолет, залавяне на опасни престъпници, охрана на випперсони и пр. Бъдещите антитерористи изучават системите за свръзка и специалното оборудване в подразделението – прибори за нощно виждане, взривни вещества, специално инженерно оборудване и пр. Те овладяват още чужди езици, преминават курсове по психология и бързо шофиране, отработват десантиране от вертолет, парашутна подготовка, която продължава три седмици. Останалата част от обучението е насочена към задържане на опасни престъпници, съпровождане и охрана на важни персони.
След завършването на пълния цикъл на обучението и получаването на специализация новобранците се насочват към оперативните групи, където със своите старши колеги отработват тактиката по провеждане на антитерористични операции. Подготовката на бойците никога не се прекъсва. Всеки боец усъвършенства своите умения като професионалист антитерорист. Професионалното обучение продължава на специални курсове и семинари.

Задълбочени курсове

Минно-взривно дело – изучава се общ курс по пиротехника (работа с взривни вещества за проникване в сграда и транспортни средства, мерки за сигурност при работа с взривни материали и светлинношумови средства); курс по подводно миниране-разминиране (максимално сложно ниво на спецоперациите).
Гмуркане (дайвинг). Курсовете се делят на категории, обучаващият се може да стигне максимално до нивото на инструктора, който има право да се потапя във всякакви условия.
Снайперска подготовка. Обучение на високоточна снайперска стрелба на къси и дълги дистанции.
Планинска подготовка. Обучение на алпинизъм, спелеология, движение със ски, бойни действия в планинска местност и издирвателно-спасителни операции (SAR).
Вертолетна подкотовка. Методи за доставка, десантиране до мястото на провеждане на операцията и евакуация на пострадалите с помощта на вертолети.
Парашутна подготовка. Скокове с парашут по различни методики (HALO и HAHO).
Очевидно е, че всички служители на “Лучко” са готови за всякакви действия на земята, във вода и във въздуха.
Бойците от групата участват в различни спортни състезания. Бившият боец от “Лучко” Мирко Филипович днес е световен шампион в боевете без правила, а също по кикбокс.
Голямо значение за антитерористите има отработването на ситуационната стрелба.
“Лучко” е единствената група в Хърватия, която се задейства, ако има отвличане на самолет от терористи. Това изисква отлично познаване на самолетите, които националните компании използват.
Сп.Командос
Вижте още по темата:
Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

Кралския Спецназ- личната армия на Абдула Втори 

Нацисткият спецназ на Мусолини 

"Черните котки"- индийските командоси 

Рисовете от Братислава- словашко антитерористично подразделение 

Легендарното поделение в Тихина- люлката на българските командоси 

бутон за сайт

Read more...

петък, 28 януари 2011 г.

Българин сражавал се в Чечня: Виждал съм нечовешки изтезания

Руслан Валентинов е българин, на 39 години. Живял е в Чечения в периода 1986-1993 година. След това до 1996 г. взима участие в специален отряд от наемници, които се бият на страната на Русия във военния конфликт в републиката. Ранен е в десния крак в началото на 1996-а. Остава куц за цял живот. В края на същата година се завръща в България. В момента има семейство с две деца и работи в строителството.

- Руслане, как попадна в Чечения?

- Отидох там през 1986 г. с родителите си. Тогава в столицата Грозни имаше 1800 български семейства. Живеехме добре – настанени бяхме в специален жилищен комплекс, имахме си училище, плащаха добри пари. Тогава в цяла Чечения руснаците бяха над 80 процента от населението. Повечето от местните са били изселени по времето на Сталин. В началото на 1991 г. съветският лидер Михаил Горбачов ги амнистира и им разреши да се върнат по родните си места. Ставаше въпрос за близо 1 милион души. Те започнаха да се завръщат от март 1991 година. Пристигаха в Грозни с коли, камиони, автобуси, дори и с коне и каруци. Нямаха жилища и започнаха да гонят руснаците от апартаментите им . Направо влизаха и ги изхвърляха. Пред очите ми група от деветима души нахлуха в апартамент на наши познати българи. С три юмрука повалиха мъжа, който се казваше Янко. Държаха се мръснишки с двете му дъщери, опипваха ги и ги наричаха с обидни епитети. След това цялото семейство беше изхвърлено на улицата. Само за половин година в Грозни не останаха почти никакви българи.

- Вие защо останахте?

- Родителите ми получиха покана да консултират строеж на болница на Международния червен кръст в малко градче, на 60 километра от Грозни. Парите, които им предлагаха, бяха добри и те решиха да рискуват.
Така останахме до 1993 година. Ситуацията в Чечения беше излязла от контрол. Нямаше никаква местна или централна власт. Появи се националистът Джохар Дудаев, който поиска Чечения да се отцепи от Руската федерация. Неговите отряди контролираха всичко. В началото на 1993-а те наброяваха близо 30 хиляди души. Повечето от хората в тях бяха криминални престъпници, амнистирани от Горбачов и върнати в Чечения. Икономиката на страната за нула време спря да функционира и хората започнаха да се издръжат от наркотрафик, оръжейни доставки, контрабанда и грабежи.

В страната нахлуха ислямистки групировки и някакви съмнителни субекти. Прииждаха доброволци да се бият за „свободата” на Чечения от Иран, Афганистан,Сирия, Палестина, Пакистан... За месеци изникнаха радикални мюсюлмански училища, които проповядваха „джихад”. Аз съм убеден, че войната, която избухна, не беше за независимостта на Чечения. Някои групировки спечелиха милиарди от търговия с оръжие и контрабанда. Буквално за две години Чечения се превърна в пустиня, и то още преди да започне войната.

През февруари 1993-а болницата към Червения кръст вече работеше. Ние вече се стягахме да си заминаваме за България. В един понеделник пристигнаха два камиона с чеченци, които заявиха, че вече те поемат контрола над заведението. Изгониха чужденците, прибраха цялата техника, консумативи и обзавеждане и оставиха сградата пуста. Вътре имаше над двайсет болни, които бяха изоставени дори без завивки. Всички успяхме да се доберем до Москва по някакво чудо.Това ни струваше много – пари, унижения и около месец път. Аз вече бях на 23 години и имах свои идеи. Реших да остана в Москва и да си вадя хляба там.
 
- И как стигна пак до Чечения?

Първо работих като гард в едно заведение. След няколко месеца шефът ми предложи да стана шофьор на проститутки на повикване. Вадех по 30 долара на курс.Тези пари бяха фантастични тогава, при положение че в Русия вече имаше хиперинфрация и доходите на хората в рубли се топяха като сняг през май. Така две години. В средата на 1995 г. войната в Чечения вече беше започнала. Научих, че се набират доброволци за специално паравоенно формирование, което да се бие на страната на руснаците. За тези отряди така и не се писа много, само се загатна.

Имаше обаче един батльон от около 800 души с наемници, които се биеха на страната на руснаците. Получавахме по 300 долара на месец. Сумата не беше голяма, като се има предвид, че на наемниците, които се биеха за чеченците, им се плащаше по 2000 долара на месец. Те обаче бяха финансирани от ислямски групировки и фондове, докато ние получавахме пари от бюджета на Русия и от няколко спонсора на кампанията.

- И как беше в Чечения?

- Не ми се говори много. Дълго време съм мълчал по тази тема. Касапница. Нещо невиждано. Това беше една обречена война за руснаците. Командирите на бойните части продаваха на чеченците танкове, оръдия, боеприпаси. Търгуваха най-безогледно. Често руски бойни постове оставяха без оръжие именно по тази причина. Ние се движехме по планински райони. Нашият отряд наброяваше около 80 души. Командир ни беше руснак, който се казваше Леонид. Задачата ни беше да правим диверсии. Взривявяхме складове с патрони и бомби, повреждахме транспортна техника. Нападахме чеченски лагери през нощта и вършехме всякакви саботажи в населените места контролирани от хората на Дудаев. Нашите действия бяха много по-ефективни от тези на официалните руски части. В доброволческия батальон имаше още трима българи. За съжаление и тримата бяха убити.

- Имаше ли жестокости?

- Точно за това не искам да си спомням, но все пак ще ви кажа. В Чечения законите за военопленниците не се спазваха. Заловените руски войници бяха измъчвани по методи, по-зловещи и от средновековните. В отряда на няколко пъти пристигаха фотоси и видеоматериали на изтезания на руснаци, попаднали в плен.

На единия от войниците му беше обелена главичката на половия член с бръснарско ножче и след това раната беше посипана със сол. Така нещастникът е стоял два дена, след което “милостиво” са го екзекутирали. На друг му бяха изгорили стъпалата с ютия и след това ги потопили в леген със сярна киселина. Особено жестока саморазправа имаше и с двама войници, заловени докато разузнават. Те бяха овесени за ръцете с въжета и потопени във варели със сярна киселина до кръста. За около час долната част на телата им се беше разтопила и вътрешните органи буквално се бяха изляли във варелите с киселина. Голяма част от изтезанията и екзекуциите бяха изпращани от самите чеченци, за да подбиват бойния дух и да сплашват войниците, които бяха не повече от 20-годишни. Само наемниците бяхме по-възрастни. Нашият отряд веднъж се натъкна на една поляна на брутална екзекуция. Четирима войници бяха съблечени чисто голи и след това набити на кол.

- Това звучи страшно. Имаше ли случаи на подобни изтезания от страна на руснаците спрямо заловени чеченци?

- Имаше, но по-малко. На войниците официално беше забранено да прибягват до саморазправа и мъчения. Въпреки това се случваше заловените чеченци да бъдат подлагани на тежки изтезания. Това обаче повече ставаше сред наемните отряди. Мога да кажа, че веднъж пред очите отрязаха двете ръце на заловен от нас чеченски сепаратист. Мой познат отсече ръцете му до раменете и го остави така да върви през гората. Разбира се, нещастникът падна и умря след стотина метра от загуба на кръв и шок. Като цяло войната беше един шок за всички. Човек оскотява и губи нормален разсъдък. Избиват инстинкти, които не си предполагал, че имаш. Правиш неща, които нямат разумно обяснение.

- Ти убивал ли си човек?

- Странен въпрос ми задаваш.Със сигурност съм застрелял над десетина души, но не съм ги броил. Когато влезеш в сражение, не мислиш. Стреляш и гледаш да елиминираш врага. Не искам да звучи като оправдание, но това за мен не е криминална проява. Това е война. Който не го е преживял, не може да го разбере.

- Как стана така, че се върна в България?

- При едно от сраженията бях ранен в глезена.Атакувахме кметството в малко селце, което беше завзето от чеченци. При престрелката ме удари картечен изстрел. Крушумът попадна точно в глезенната става, където има безброй малки костици. Бях откаран до лазарет в северната част на Чечения, където ми оказаха първа помощ и ми направиха полева операция. След това ме закараха в Москва. Там също ме оперираха.Така и не се оправих и досега накуцвам. Казаха ми, че фатална е била пълната интервенция. Там лекарите не са си свършили както трябва работата и след това е било невъзможно да ме възстановят напълно. Оттогава съм с 60 процента ограничени движения на ставата. Слава богу, че все пак ходя и се движа. Прибрах се в България в разгара на Виденовата зима. Тя обаче ми се стори песен пред войната в Чечения.
www.blitz.bg 
Вижте още по темата:
споделяне на връзка Смъртоносният отряд на Басаев 
Доку Умаров- Емирът на Кавказ 
Защо нормални жени стават камикадзета? 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
Една Нова година в Грозни- историята на един войник 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня
Клип как хора на Шамил Басаев превземат руско КПП
Войната в Чечня- историята на един българин участник в нея 
Войната в Чечня- сблъсък на традиционния ислям с фундаменталният 
Авторитарния господар на Чечня и бъдещето на Северен Кавказ 
Автентичен разказ на участник в двете войни в Чечня
Хасан Баиев- доктора спасил над 10 000 души по време на войните в Чечня
 Кота 776- гробницата на Шеста рота
Как един българин се запозна с Джохар Дудаев ?
Битката в Комсомолское- началото на края на Втората чеченска война
Документален филм за Шамил Басаев
бутон за сайт

Read more...

вторник, 25 януари 2011 г.

Отново голям Бербатов, избухна с два гола при уникален обрат на Юнайтед

Бербатов
Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов за пореден път блесна с изявите си по терените на Острова. Бербо се разписа на два пъти при победата на „червените дяволи” с 3:2  над Блякпул. Мача на "Блуумфийл Роад" започна повече от лошо за Манчестър Юнайтед и след първата част домакините от Блякпул, в който редици бе бившият играч на ЦСКА Елиот Гранден водеха с 2:0 и по всичко изглеждаше, че ще успеят да нанесат първа загуба за Бербо и компания. Не на това мнение обаче бяха подопечните на Сър Алекс Фергюсън. Именно Бербатов даде тон за обрата, след като в 72-та минута получи чудесен пас от Флетчър и отблизо успя да намали преднината на домакините. Само две минути по-късно заменилият Уейн Рууни мексиканец Чичарито възстанови статуквото с прекрасен удар от около 15 метра покрай плонжа на Кингстън. По-всичко изглеждаше, че мача ще завърши наравно, но не на това мнение бе българската девятка на Юнайтед. В 88-та минута Бербо нахлу мощно в наказателно поле, финтира бранител и с премерен шут с по-слабия си ляв крак преодоля вратаря на Блекпул. По този начин българина записа 19-тото си попадение във Висшата лига и общо 20-то от началото на сезона. Бербатов дръпна сериозно и в борбата за голмайсторския приз, след като се откъсна с пет гола на Тевес. С двете си попадения българина събра 38 точки и изравни на второ място Лионел Меси в класацията за "Златната обуква", начело с 44 е Кристиано Роналдо. След тази победа Юнайтед се утвърди начело в класирането с 51 точки с пет повече от втория Арсенал.





бутон за сайт
Вижте още по темата:
Бербатов- неразбраният гений от България
Видео. Хеттрика на Бербатов срещу Ливърпул
Истинската любов на Бербатов 
Уникален Бербатов, пише историята във Висшата лига с трети хеттрик в рамките на един сезон 

Read more...

събота, 22 януари 2011 г.

Уникален Бербатов, пише историята във Висшата лига с трети хеттрик в рамките на един сезон

Бербатов


Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов за пореден път показа, че се намира в превъзходна форма и реализира хеттрик при победата на "червените дяволи" с 5:0 на Бирмингам. Бербо успя да се разпише още във 2-та, след като отблизо реализира с глава. В 31-та минута деветката на Юнайтед предоля един бранител и от 15 метра с диагонален шут прониза стража на бирмингамци Бен Фостър. Историческият си хеттрик Берба оформи в 52-та минута, когато Нани пусна находчив пас към него и за нападател от класата на Бербатов не бе проблем с неспасяем удар от десетина метра да реализира третото си попадение в мача. По този начин Бербо продължи да пише история и стана едва третия играч в историята на Висшата лига с три хеттрика в един шампионат. Това се беше отдавало досега само на Рууд ван Нистелрой и Алън Шиърър. Съвсем логично Бербатов бе избран за играч на мача, а след срещата мениджъра на "червените дяволи" Сър Алекс Фергюсън засипа българина с похвали. Към този момент българина води и в класирането на голмайсторите в английския шампиона със 17 попадения, а на цели три от него е арежнтинеца Карлос Тевес.



Бербатов- неразбраният гений от България
Истинската любов на Бербатов
бутон за сайт

Read more...

понеделник, 10 януари 2011 г.

Езерото Карачай- най- радиоактивното място на света

Езерото Карачай
Езерото Карачай е малък водоем в Южен Урал на десетина километра от Озьорск и Челябинск. Дълго е 750 метра, широко 450 и дълбоко 1,5 метра. с площ 23 хектара. От октомври 1951 година се използва за хранилище от комплекса "Маяк" и на дъното му се складират радиоактивни отпадъци. Това е направено с цел да се спре замърсяването на р. Теча. До там се стига, след като през 1951 година целия водосборен район на река Теча е замърсен и и се взема решението да се спре изхърлянето на отпадъци от "Маяк" в реката  Стига се дотам, че рибата започва да ослепява. Взема се решение да се построй специално хранилище, но въпреки това Карачай започва да се използва с тази цел. Постепенно езерото се превръща в блато и се разлива на площ от над 50 хектара. В началото на 60-те години  в този район на СССР има сериозно засушаване и Карачай започва да пресъхва и това почва да създава проблеми със съхранението на радиоактивните отпадъци. В резултата на това 2,3 хектара по крайбрежието и 2,4 хектара от дъното на езерото се оголват фатално. Силните ветрове в този район разпръскват в района големи количества радиоактивен прах, който засяха повече от 500 хил. души на площ 1800 кв. км. Според различни данни радиацията е 100 пъти по-силна от тази в Чернобил. Въпреки това съветските власти евакуират само 180 хи. души, а другите са оставени на произвола да съдбата. Съветският култ към ядрената енергия стига дотам, че почти никой от засегнатите не получава адекватна медицинска помощ.През 1967 година се взема решение езерото да се запълни и в резултат на това са изсипани милиони кубични метри почва около него, като по този начин площта му се намалява до 36 хектара. От 1978 до 1986 година на дъното на езерото са поставени близо 10 000 кухи бетонни блока. В началото на 90-те при направено измерване са отчетени 600 рентгена на час. С други думи, ако престоите над 15 мин на брега, ще получите необратими изменения в ДНК-то си, а след още 45 мин вече ще бъде достигната смъртоносната доза радиация.Западни експерти изказват мнение, че подземните води от региона по един или друг начин мога да стигнат и до Северния ледовит океан.

Според доклад на американските служби езерото Карачай и района около него са най-замърсеното място на Земята. Там има натрупани около 4.44 EBq на радиоактивност, включително 3,6 EBq на цезиев-137 и 0,74 EBq на стронций-90. За сравнение, катастрофата в Чернобил освободен 5-12 EBq на радиоактивност, но това излъчване не е концентрирано на едно място.Русия налива 61,5 млн. рубли за консервацията на езерото Карачай.

Вижте още по темата:

СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 1- подземна база в Балаквала
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 2 - Тайното метро в Москва
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 3- Ядреният полигон в Тоцкое
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 4 - засекретеният град Межгорие
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 5- дупката на полуостров Кола
Сибирската язва- биологичната катастрофа в Свердловск 
Най- мръсната тайна на СССР- ядрената експлозия в комлекса "Маяк"
Семипалатинск- най -секретния ядрен проект на СССР 
Биологичното гробище на СССР - остров Возрождение
бутон за сайт

Read more...

събота, 8 януари 2011 г.

Седем фирми произвеждат кисело мляко по БДС


Седем компании вече имат издадено разрешение за производство на кисели млека по БДС. Това означава, че те са преминали задължителните предварителна инспекция на условията за производство от комисия ветеринарни лекари и са регистрирани в Патентното ведомство като ползватели на наименованието за произход "българско кисело мляко".

БДС по същество не е задължителен, но фирмите, които решат да го спазват, трябва да произвеждат популярния продукт само по установените правилата. Те изискват да се използва само свежо мляко, отговарящо на определени изисквания за качество, изцяло български закваски и българска технология за производство. Млякото може да е само с 2% или с 3.6% масленост, а  продуктът трябва да е с леко по-кисел от налагания през последните години вкус.

Одобрените фирми са ОМК, "Бор-Чвор" - Пловдив, "Данон Сердика", "Зоров 91 - Димитър Зоров", "Полидей-2" - Карлово,  "Ел Би Булгарикум", "Млечен свят 2003" – Стара Загора.
Само част от тях обаче предлагат мляко по БДС с познати марки - "Данон Сердика" пусна продукта си под бранда "На баба", ОМК е с "Верея", "Зоров 91 - Димитър Зоров" – с добре познатото "Пършевица", "Полидей-2" – с "Домлян", "Ел Би Булгарикум" - с едноименната марка на компанията.

"Бор-Чвор" обаче лансира изцяло нов бранд мляко по БДС - "Табу". С ново наименование ще е и продукцията по стандарта на старозагорската "Млечен свят 2003". Сега фирмата произвежда киселите млека "Братя Даскалови" (по името на селото, където се намира производството) и "Траяна". До няколко седмици ще бъдат готови и новите опаковки на "Ел Би Булгарикум".

С променен външен вид според изискванията на стандарта от около месец е млякото "Пършевица" . Според Димитър Зоров, собственик на фирмата производител, то се произвежда по стария БДС още от 2009 г. Компанията беше единствената частна (освен държавната "Ел Би Булгарикум"), която още на 7 юли 2009 г. се бе регистрирала като ползвател на наименованието за произход "българско кисело мляко".

Млякото по БДС с марката "Домлян" е на пазара от средата на ноември . Отпреди месец се продават "На баба" (3.6% масленост") на "Данон Средика" и "Табу" на "Бор-Чвор" (2% и 3.6%), а от края на декември - и "Верея" (3.6%) на ОМК.

Всички производители твърдят, че млякото по стандарта не се различава много като цена от другите им аналогични продукти в търговската мрежа. "Домлян" (3.6%) по БДС се продава за около 80 ст. по магазините. Осемдесет и четири стотинки е препоръчителната цена на "Верея" (3.6% ), произведена по БДС.  Около 80 ст. струва и кофичка "Табу" на "Бор-Чвор". Цената на "Пършевица" (3.6%) е между 85-90 ст. в търговската мрежа, а по-нискомаслената е с около пет стотинки по-евтина "На баба" по БДС е с препоръчителна цена 95 ст..

Засега интересът към киселото мляко не е  голям, както се случи през лятото с месните продукти "Стара планина", отчитат всички търговци и производители. Едно от обясненията е в сезона – зимата никога не е пикова за продажбите на кисело мляко. Липсваше и масирана рекламна кампания, каквато земеделският министър Мирослав Найденов направи на "Стара планина". "Пазарът на скъпите марки кисело мляко е поразпределен. Хората имат изградени предпочитания, лоялни са към дадени фирми и дори да опитат от мляко по БДС, пак се връщат към познатите качествени продукти", обяснява Димитър Зоров, собственик на марката "Пършевица". Не е без значение и специфичният, по-кисел вкус на "продуктите с лактобацилус булгарикус", който е непривичен за мнозина. Логистиката на продукта също изисква време, което обяснява защо млеката по стандарта все още не могат да се намерят във всички търговски обекти в страната, а там, където ги има, не присъстват всички фирми, получили одобрение.

Производството по стандарта обаче увеличи бизнеса на българските фирми, произвеждащи закваските. По данни на Георги Георгиев, съсобственик на производителя "Лактина" – Банкя, закваски от неговата компания купуват "Данон", ОМК, "Пършевица", "Домлян", "Бор-Чвор". Освен това и "Чех", "Млечен рай" - Враца, "Маркели", които също кандидатствали за одобрение. От "Ел Би Булгарикум" пък твърдят, че бизнесът им със стартерни култури е отбелязал 10% ръст след влизането на стандарта в сила.

Засега ветеринарите държат изкъсо производителите и проверяват на място, както и на случаен принцип в търговската мрежа дали се спазват изискванията на БДС. Ако открият несъответствие със записаното в стандарта, фирмите ще бъдат санкционирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност. А той предвижда глоба от минимум 500 лв. и максимум 10 хил. лв. в зависимост от това дали нарушителят е физическо или юридическо лице и дали е първо или последващо нарушение. Очаква се обаче оценката на съответствието да започне да се извършва от акредитирани независими фирми, а не от ветеринарите. Поне така е записано в самия стандарт. Което няма да отмени контролните функции на държавата.
На заем от в-к Капитал
Вижте още по темата:
бутон за сайт

Read more...

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Как да печелим от арбитражните залози? Няколко съвета за сигурна печалба

Арбитраж (или sure bet) е вид залагане, при който играчът печели със сигурност, без да зависи от изхода на двубоя. Обикновено печалбата е само малък процент от общия залог, но това е инвестиция без никакъв риск. Сигурните залози или арбитражите имат една единствена цел – да ви донесат гарантирана печалба, използвайки разликата в коефициентите за едно събитие в различните букмейкърски къщи. Няма начин да постигнете сигурен залог, ако използвате коефициентите на събитието само в един букмейкър. Това ви гарантира 100% загуба на пари. Ако, обаче използвате разликата при коефициентите в различните букмейкъри, то тази гарантирана загуба, може да се превърне в гарантирана печалба. Няма да има значение как ще завърши срещата, вие просто ще знаете, че какъвто и резултат да излезе печелите.

С пример ще разберете най-лесно как става номера. Да приемем, че залагате на тенис. В Букмейкър А предлагат 2.1 коефициент Федерер да победи, докато в Букмейкър Б предлагат отново 2.1, но за победа на Надал. Залагате 100 лв. за победа на Федерер в Букмейкър А и 100 лв. за победа на Надал в Букмейкър Б. Дотук сте заложили 200 лв. (по 100 за победа на всеки един тенисист). Ако победи Федерер печелите 205 лв., същото става ако победи Надал. От тези 205 лв. изваждате 200 лв., които заложихте по-рано и прибирате чиста печалба от 5 лв, независимо кой побеждава. 
Имайте предвид, че арбитраж се лови най-лесно при събития само с два изхода. Идеални за целта са тенис, баскетбол, бейзбол и волейбол. При тези спортове няма възможност за равенство. В последната година много добри арбитражи се получават в NBA, а се наблюдава и една тенденция американските букмейкъри нарочно да допускат арбитражи само за да привлекат клиенти. С футбола е малко по-различно, след като там е възможно изхода да е равен.
Букмейкър A предлага следните коеф: 
събитие: Байерн - Шалке
Победа за домакина - 1.50
равенство - 3.75
победа за госта - 4.75

Букмейкър Б предлага следните коеф: 
събитие: Байерн - Шалке
Победа за домакина - 1.75
равенство - 3.20
победа за госта - 4.00

Букмейкър В предлага следните коеф: 
събитие: Байерн - Шалке
Победа за домакина - 1.35
равенство - 3.50
победа за госта - 7.00

Това са офертите за мача Байерн - Шалке от три различни букмейкъра (А, Б и В). Букмейкър А предлага най - добрия коефициент за равенство, Букмейкър Б предлага най - добрия коефициент за победа на домакина и Букмейкър В предлага най - добрия коефициент за победа на госта.

Получава се, че за това събитие най добрите коефиценти са: 
Победа за домакина - 1.75
равенство - 3.75
победа за госта - 7.00

Искаме да спечелим например 100$ следователно правим следното:

Домакин: 100$ / 1.75 = 57.14$ (т.е трябва да се заложат 57.14$ за да се спечелят 100$)
Равенство: 100$ / 3.75 = 26.67$ ( т.е. трябва да се заложат 26.67$ за да се спечелят 100$)
Гост: 100$ / 7.00 = 14.28$ ( т.е. трябва да се заложат 14.28$ за да се спечелят 100$)

Общо ще заложим: 57.14$ + 26.67$ + 14.28$ = 98.09$

В крайна сметка залагаме 98.09$ за да спечелим 100$ във всички случаи. Няма значение как ще завърши събитието - дали ще е равенство, победа за домакина или госта, вие печелите 100$
Арбитражно залагане на бонуси

Един от най-сигурните начини за печалба от онлайн букмейкърите е да залагате на арбитражен принцип техните бонуси за нови играчи. В този случай не Ви е необходимо събитие при което коефициентите да правят арбитраж, втори букмейкър с добър коефициент. Например: депозирате 50 лева в Bet365 и вземате бонус от 100% допълнителни 50 лева. С тези 100 лева залагате на събитие А при коефициент 1.9. Депозирате 100 лева в друг букмейкър (например Bwin) и залагате с тях на събитие Б при коефициент 1.9 (класически пример е тенис мач между двама напълно равностойни играчи). При 1.9 за събитие А и 1.9 за събитие Б нямаме класически арбитраж, но благодарение на бонуси и при двата случая печелим. Независимо кой печели имаме чиста печалба от 190 - 150 (колкото сме заложили) = 40 лева.
За да печелите със сигурност са необходими няколко неща:
1. betbrain.com
2. oddsexchange.com
3. odds1x2.com
Да имате свободни поне 1000$
Да имате достъп да скоростен интернет
Да разбирате английски или поне термините за залагане
Да си направите акаунти в поне 20 букмейкъра и да ги захраните със по 100$-150$ Акаунтите ви да са вертифицирани тоест да можете да теглите и превеждате пари без проблеми
Проблема е че в някои букмейкъри ще печелите а в други ще губите парите от арбитража и трябва да се захранват сметките в губещите за да можете да правите арбитраж по всяко време.
За тези операции горещо ви препоръчвам (www.moneybookers.com) много добра електронна банка
Много трябва да се внимава как залагате за да не се получи разминаване .
Намерете си сайт за смятане на арбитраж (http://drpunter.com/) за начинаещи.
Гледайте задължително какви са бонусите изискванията, също и комисионните на букмейкърите, ако има такива.

5 риска при сигурните залози

1. Различните правила при отделните букмейкъри
Различните букмейкъри имат различни правила за изплащане на печалбата. За примери мога да дам смяната на питчъра преди преди двубоя в бейзбола, продълженията в хокея, прекъсването(поради дъжд или други причини)в тениса и други. Има риск единия букмейкър да ти върне парите, а другия да ти изплати печалбата или просто да я задържи, в случай, че залога ти не излиза. Едно от горните събития променя залога ви напълно. Ако единия букмейкър ви върне залога поради някое от горните причини или друго, то все още имате 50/50 шанс залога ви да излезе при другия букмейкър. Тези 50% шанс далеч не са малко, но все пак си е риск. Именно за това е много важно внимателно да се четата правилата при различните букмейкъри.

2. Сгрешени коефициенти
Когато се регистрираме в даден букмейкър трябва да се съгласим с условията и правилата му за игра. Именно в тези „условия и правила“ има клауза, че букмейкъра може да анулира даден ваш залог, ако сметне, че е допуснал „очевидна грешка“ при даден коефициент. По този начин, ако в едното буки залогът ви е анулиран, то в другото залога ви остава, но е непокрит и отново има шанс да загубите.

3. Невъзможността да заложите в два букмейкъра едновременно
Ако залогът ви в първия букмейкър ви отнеме прекалено много време, то има шанс да изпуснете точния коефициент при втория букмейкър или въобще да не може да заложите на събитието.

4. Сгрешен залог в бързината
Малките грешки могат да ви костват много пари. Очевидно, трябва да бързате, когато залагате на арбитражи, но понякога стават и глупави грешки.

5. Липсата на опит
Неопитността, вероятно е най-големия риск от всички изброени по-горе, тъй като съдържа всички тях. Неразбирането на това как работят коефициентите, как работи букмейкърската къща, непознаването на видовете залози и други ви слага в групата на неопитните и означава, че може да загубите пари. А целта на сигурните залози не е ли именно да избегнете загубата?!

Как да им противодействаме

Добрата новина е, че за всеки един риск си има решение, което премахва шанса да загубите или поне го свежда до минимум. Другото което е, че при дългосрочни залози някои грешки са простими и в крайна сметка пак сте на печалба(статистически).

1. Залагай умно
Внимателно прочети и прегледай правилата при различните букмейкъри(още по-внимателно виж правилата за изплащане на печалбата за спорта, на който ще залагаш). Бъди сигурен, че и двата букмейкъра имат еднакви правила за изплащане, които те удовлетворяват.

2. Разпознавай „сгрешените коефициенти“
„Сгрешените коефициенти“ работят изцяло в полза на букмейкърите и ще е добре, ако се научите да ги разпознавате. Най-честата грешка при коефициентите е размяната им, т.е. коефициента за единица е даден за двойка или обратното. Случва се по-често при азиатския хендикап. Ако при единия букмейкър коефициента за дадено събитие е с 25% по-висок, отколкото при другото буки, то най-вероятно става въпрос за грешка.

3. Правете всичко внимателно и съсредоточено, но с нужната бързина

4. Залагайте на теория

5. В началото залагайте с малки суми
Последните три точки са взаимно свързани. В началото не бързайте толкова, правете всичко внимателно и точно, за да се научите как да го вършите правилно. При първите ви стъпки в сигурните залози препоръчвам да не залагате реални пари. Правете всичко както трябва, но без да залагате. Това се нарича „залагане на теория“. Нещо като „ех, ако бях заложил, колко пари щях да взема“, но този път е само във ваша полза(ако погледнем в перспектива). По този начин вие научавате как работи букмейкърската къща, без да рискувате парите си. С това трупате и опит. Повечето опит ще ви помогне и по-бързо да откривате „сгрешените коефициенти“ и да не допускате грешки в бързината. Втората стъпка, след „залагането на теория“ е залогът с малки суми.

В първите месеци на арбитражните ви залози трябва да правите тройна проверка почти на всичко.
Тройна проверка дали арбитража не е „очевидна грешка“ на букмейкъра.
Тройна проверка дали коефициентите наистина са залога, който сте избрали – под 2.5 гола, над 2.5 гола, азиатски хендикап, първо полувреме, краен резултат и т.н.
Тройна проверка на това, кога ще се играе срещата. Ще можете ли да си вземете печалбата този месец?
Тройна проверка дали сте намерили правилните отбори в правилното първенство.
Тройна проверка дали сте сметнали правилно коефициентите.
Тройна проверка на залога ви. Заложили ли сте правилната сума за всеки коефициент?

Много е важно да запомните това, което ще напиша в следващите редове. Когато залагате на арбитражи първо отваряте първия букмейкър и проверявате дали коефициента и всичко като цяло е наред. Ако всичко е точно – отваряте второто буки и ако и там нещата са както трябва – залагате. Чак тогава се връщате при първия букмейкър и правите другия си залог.

В началото няма да ви е много лесно със сигурните залози, но просто трябва да сте търпеливи и да отделите достатъчно време на „залагането на теория“. Просто следвайте указанията в тази статия, старайте се избягвате рисковете изброени по-горе и всичко ще е наред. Запомнете… в началото забавете темпото и бъдете сигурни, че правите всичко както трябва.

бутон за сайт

Read more...

сряда, 5 януари 2011 г.

Най- мръсната тайна на СССР- ядрената експлозия в комлекса "Маяк"

Комплекса "Маяк"
След като през август 1945 година американски самолети пускат атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, съветският лидер Йосиф Сталин издава нареждането да се разработят съветски ядрени оръжия. Така с типичните за онова време темпове комплексът "Маяк" е построен през 1946 година в пълна секретност, като част от съветската ядрена програма. Разположен е в южната част на Урал в близост до границата с Казахстан. Непосредствено до него се намира Озьорск- град от затворен тип с население около 91 хил. души. Първоначално комплекса е бил изграден с цел обогатяване на плутоний, като са построени и пет ядрени реактора. С годините той се превръща просто в едно хранилище за ядрени отпадъци. 

Няколко години след създаването на комплекса "Маяк" става и първата радиационна авария в СССР. Това се случва на 19 юни 1948 г., още на следващия ден, след като е задействан в пълен капацитет атомният реактор за производство на оръжеен плутоний (обект „А" на комбината Маяк в Челябинска област). Поради недостатъчно охлаждане на няколко уранови блока става локален синтез с обкръжаващия графит, така нар. „коза". В продължение на девет дена „закозилият се" канал се разчиства ръчно с дрелки. При отстраняване на аварията е облъчен целият мъжки персонал на реактора, както и войниците от строителния батальон, привлечени за ликвидиране на аварията.
На 29 септември 1957 г. в комплекса „Маяк“ експлодира бетонен резервоар с 80 тона високорадиоактивна течност – отпадъци от съветското производство на ядрени оръжия. Последиците за затворения град Озьорск и околността са повече от ужасяващи. Във въздуха изтичат близо 750 млн. гигабекерела повече радиоактивни вещества, отколкото при аварията през 1986 година в реактор №3 в „Чернобил“. За разлика от „Чернобил“ обаче атомната катастрофа в „Маяк“ не влиза в историята и съветската власт не и дава никаква гласност.

Това няма как да стане, тъй като инцидентът е пазен като държавна тайна повече от три десетилетия. Едва след края на студената война Москва признава за катастрофата, убила и опропастила здравето на стотици хиляди руснаци. Един участък земя, дълъг 300 км и широк 40 км, продължава да е радиоактивно заразен. Над 50 години след инцидента все още няма статистика за броя на жертвите.

През далечната 1957 година в един от подземните резервоари на „Маяк“ се случва нещо непредвидено. Той съдържа течност – смес от силно радиоактивните изотопи стронций-90 и цезий-137. Тъй като при разпадането на тези изотопи се отделя топлина, резервоарът е трябвало постоянно да бъде охлаждан. В края на септември обаче една от помпите спира да работи, а системата за контрол не отчита повредата. Течността прегрява и предизвиква най-мощната  експлозия от ядрен произход в историята на човечеството. В радиус от няколко километра от взрива се счупват всички прозорци, а в офиса на директора на завода тежка метална каса пада напряко на стаята.

Съветската власт описва катастрофата в типичния за онези години стил по следния начин :“ Нарушение в системата на охлаждане вследствие на корозия и излизане от строя на средствата за контрол в един от резервоарите в хранилището на радиоактивни отпадъци с обем 300 куб. м предизвикало саморазпалването на складираните там 70-80 тона високорадиоактивни отпадъци. Изпарението на водата, изсушаването на остатъка и нагряването му до температура от 330-350 градуса предизвикват на 29 септември 1957 година в 16 часа местно време взрив на резервоара. Мощността на взрива се оценява на 70-100 тона тринитротолуол.“

Заразената зона
Сградата, в която става взривът, представлява бетонно съоръжение с отделни клетки за 20 подобни резервоара. Експлозията разрушава резервоара от неръждаема стомана, който се намира в бетонна клетка на дълбочина 8,2 метра. Радиоактивните вещества са изстреляни на 1-2 км във въздуха и образуват радиоактивен облак. Югозападният вятър, който духа през този ден със скорост от 10 м/сек, го разнася, а 4 часа след взрива той е изминал 100 км. След 10-11 часа радиоактивното трасе е напълно оформено. Върху земята се изсипват два милиона кюри и оформят замърсения участък, разположен на 300-350 км североизточно от завода. По-късно е определена границата на замърсената с радиация зона, която обхваща участък от 23 000 кв. км.

Зоната на радиоактивното замърсяване се оказва на територията на цели три области – Челябинска, Свердловска и Тюменска – с население от над 272 000 души, живеещи в 217 населени места. В резултат от аварията са обезлюдени 24 селища, които след това са унищожени. Животните са изклани, дрехите са изгорени, сградите са сринати със земята от булдозери. В рамките на няколко часа десетки хиляди руснаци са лишени от цялото си имущество и са оставени на голото поле. Информация за случилото се липсва, обявена е пълна секретност и е издадена заповед да не се говори за ставащото.

Затова извън границите на Южен Урал за аварията не знае никой. По-малко от година след инцидента, на 1 май 1960 година, над Урал прелита американски разузнавателен самолет, който е свален от съветските военни. Едва през 1976 година изгоненият от Съветския съюз биохимик и дисидент Жорес Медведев публикува в Лондон статия, в която намеква за катастрофата. Западът посреща думите му с недоверие.

Ядрената катастрофа дава на съветските учени възможност да работят на огромно опитно поле, на което да изследват последиците от радиоактивното лъчение върху човека и природата. Това, което САЩ изучават с огромни усилия в лабораторни условия, руснаците наблюдават в естествена среда. В съветските специализирани издания често се споменават „опити“ с вредите от облъчването. Медведев открива тайната, тъй като по онова време са изследвани цели езера с радиоактивно лъчение. А това било доказателство за ядрена катастрофа.

Далеч преди катастрофата комплексът “ Маяк“ трови околната среда с много силно радиоактивно лъчение. Години наред радиоактивните води, използвани при производството на плутоний за атомните бомби се вливат в река Теча. Хората обаче не подозират за това и ловят риба, къпят се в реката и перат дрехите си в нея. Така в региона започват да се появяват загадъчни болести – лъчева болест, много често и левкемия. Местните хора трупат опит и вече знаят, че „ако цветът на кръвта от червен стане бял, значи човекът не може да се оправи“.

След 1957 година много от хората край „Маяк“ са оставени на произвола на съдбата. Населението не е подложено на медицинско наблюдение, първите изследвания се правят едва две години по-късно, и то само в едно село по поречието на Теча -Метлино.

За да намали радиоактивното облъчване, управата на „Маяк“ решава да не отвежда радиоактивните води в Теча, а да построи изкуствено езеро. Така възниква Карачай, но по ирония на съдбата то става причина за следващата ядрена катастрофа. През лятото на 1967 година то пресъхва почти напълно, а вятърът разнася радиоактивния прах заедно с близо 200 000 гигабекерела. 
Днес завод „Маяк“ е най-големият руски център за преработка на радиоактивни материали. Той обслужва ядрените централи “ Колка“, „Нововоронежка“ и „Белоярска“ и отговаря за ядреното гориво на атомните подводници. Според руското законодателство заводът има право да внася и преработва ядрено гориво от атомни централи с реактори ВВР-400, затова тук се складират ядрените отпадъци на цяла Западна Европа, като потенциални износители са Япония, Южна Корея, Тайван, България, Унгария, Швейцария, Германия и Испания. През 2001 година руското правителство отмени закона, прекратяващ вноса на ядрени отпадъци, и в „Маяк“ бяха складирани 20 000 тона радиоактивни отпадъци. Едновременно с това държавата финансира мерки за „ликвидация на последствията, възникнали в резултат от работата на „Маяк“. Финансовата субсидия за 2007 година е повече от 1,5 млрд. рубли. Само за консервацията на водоем №9 (езерото Карачай) са отделени 61,5 млн. рубли. Продължават и усилията за доброволно изселване на жителите на село Муслюмово, което е на река Теча. Днес хората там могат да бъдат облъчени с голяма доза радиация и умират от рак много по-често от средното за страната.

Според „Грийнпийс“ в Русия обаче радиацията е навсякъде, а при пролетното топене на снеговете тя отново се връща в реката. Където въпреки забраната продължават да се къпят хора. „Лъчението не може нито да се усети, нито да се помирише“, казва Владимир Чупров от „Грийнпийс“. Но векове наред Теча е била част от живота на местните хора. И ще продължава да бъде.
бутон за сайт


Вижте още по темата:
Семипалатинск- най -секретния ядрен проект на СССР 
Биологичното гробище на СССР - остров Возрождение
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 1- подземна база в Балаквала
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 2 - Тайното метро в Москва
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 3- Ядреният полигон в Тоцкое
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 4 - засекретеният град Межгорие
СЕКРЕТНИ ОБЕКТИ НА СССР ЧАСТ 5- дупката на полуостров Кола

Как руснаците "изпариха" 1000 китайци 
Сибирската язва- биологичната катастрофа в Свердловск 

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP