Предоставено от Blogger.

понеделник, 28 февруари 2011 г.

ЕС не ни иска млякото, не отговаря на критериите


Близо 65 000 ферми в България не покриват европейските изисквания за чистота на млякото. Тази година изтича срокът за изпълнение на въведените в ЕС критерии.

„Всички кравеферми от втора и трета група трябва да достигнат стандартите на ЕС до края на следващата година. Затова е изключително важно фермерите да се възползват в максимална степен от възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони", каза зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, която се срещна с представители на бранша и експерти от МЗХ, съобщи пресцентърът на аграрното ведомство.

Чрез Държавен фонд "Земеделие" е решено да се подпомогне млечният сектор, като предвидената субсидия е 80 хиляди евро. 20 милиона лева е държавната помощ под формата на кредитен ресурс от Фонд "Земеделие" с лихва 6 процента, предаде БНР.

В момента няма проблем с изкупуването на мляко, каза зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров.

"Цените са достатъчно високи. Средната цена към януари месец е някъде около 60 стотинки без ДДС. За млеката от първа група цените са за над 80 стотинки. Има недостиг на мляко, така че по отношение на пласмента на продукцията няма проблеми. Не виждам пък шест процентова лихва на фона на лихвата, която предлагат банките от над десет процента, защо да е лоша. Млечният сектор няма да го застраши, защото тези, така наречени пазарни ориентирани ферми, малки ферми, всъщност са обект на подпомагането. Те реално произвеждат около 15-20 до 18 процента от млякото", заяви Димитров.

След 3 март в цяла България започва информационна кампания за животновъдите.
Вижте още по темата:
Как да разберем истинско ли е киселото мляко? 

В какво се превърнаха млечните продукти? 
Заради новите стандарти внасяме мляко от Румъния

Какво да гледаме като си купуваме сирене и как да разберем дали е качествено 

Read more...

вторник, 22 февруари 2011 г.

Защо СССР не успя да покори Марс ?


Марс
Съветският "щурм" на Марс, предприет през 60-те и началото на 70-те г. на миналия век, се проваля заради технологичното изоставане на СССР в сферата на електрониката, заради което не се създават достатъчно надеждни апарати и довежда до редица болезнени неуспехи, разказва за РИА Новости акад. Михаил Маров, един от учените, работили по съветските марсиански и венериански проекти.

През август 2010 г. се навършват35 години от старта на първата марсианска станция – сондата "Викинг-1" (проект на НАСА), работила на Червената планета 6 години и 116 дни. Но първото меко кацане на повърхността му пет години преди "Викинг" е на съветският апарат "Марс-3"."Имахме кацане, но апаратът работи само 20 секунди. Дори започнахме да получаваме картина и всичко прекъсна", спомня си Маров.
Този и други предприети от СССР опити да изследват Червената планета водят в най-добрия случай до частичен успех. Тази година Русия, след почти 15-годишно прекъсване в подобни изследвания трябва да стартира междупланетната станция "Фобос-Грунт", която да донесе на Земята вещество от спътника на Марс. Такъв амбициозен проект в случай на успех може да върне страната сред лидерите в изследването на Космоса.


Омагьосаната планета

Марсианската програма, за разлика от успешните проекти по изследването на Венера и Луната, носи на съветските учени само разочарования.Разработката на апарати за изучаване на Марс започват в СССР още през 1959 г., а първите от тях се отправят на път през 1960 г., четири години преди американските сонди. Но от 17 апарата, пратени от 1960 до 1996 г., частичен успех постигат едва пет, а осем са загубени още по време на пускането или почти веднага след старта.Американските учени също губят достатъчно сонди: от 20 изпратени към Марс апарата са загубени 6. И все пак на САЩ се падат много големи успехи, включително два успешно работещи на повърхността на планетата марсохода и няколко изпълнени програми на спускаеми модули."Да се отиде на Венера, в определен смисъл беше по-лесно, защото там има плътна атмосфера и можеше пълноценно да се използва аеродинамиката. А на Марс всичко е много сложно. Между другото, американците сега използват в своите апарати наша идея – аербеци – надуваеми амортисьори", казва Маров. Но главният проблем за съветската програма си остава технологичното изоставане.

Въпроси за сигурността

Маров смята, че през 60-70-те години съветските инженери и учени не са разполагали с толкова развити технологии, каквито СССР е имал в края на 80-те, по време на създаването на "Буран". Според него нещата не са опирали само до финансиране, което в съветската програма по изследване на планетите далеч не е било така щедро, както в САЩ."Измъчваха ни проблеми със сигурността, най-вече на електрониката. Точно затова никога дори не сме правили опити да летим към планетите гиганти – Юпитер и Сатурн. Нашите апарати просто нямаше да оцелеят толкова дълго време", казва той.И проблемът не е бил толкова в технологиите, колкото в самото отношение към работата. "Никога не сме имали такова отношение към качеството както на Запад, а електрониката е тънка работа", добавя Маров. В известна степен съветската програма е била обречена на провал."Разбира се, огорчен съм, че съветската пилотирана лунна програма не се състоя, но едновременно изпитвам чувство на спокойствие. Не вярвам, че щяхме да излетим успешно. Все нещо щеше да откаже", продължава той.

Началото

Двата първи апарата за изследване на Марс се разработват под ръководството на Сергей Корольов в ОКБ-1 през 1959 г. Марсианските сонди трябва да изследват междупланетното пространство и да изучат Марс. През октомври 1960-а станциите са пуснати, но заради проблем с третата степен на ракетата-носител нито един от тях не успява да излезе на траектория към Червената планета. През пролетта на 1961 Корольов нарежда да започне разработка на нова многоцелева космическа станция за изследване на Венера и Марс. Проектът с обозначението 2МВ предвижда и създаването на спускаеми модули. Първата от двойката сонди, "Марс-1", е пусната на 1 ноември 1962 г. Тя успешно излиза на марсианска траектория, но телеметричните данни, постъпващи от борда, са обезкуражаващи: в един от клапаните на горивната система на двигателите има теч, което неминуемо води до загуба на апарата.В края на краищата, на 21 март 1963 г., радиоконтактът със сондата е загубен. В този момент "Марс-1" е на 108 млн. км от Земята и вече е успял да предаде важна информация за междупланетното пространство на голямо разстояние от нашата планета.Следващият апарат –"Зонд-2", се отправя към Марс на 30 ноември 1964 г., но търпи неуспех, защото слънчевите му батерии не успяват да се отворят напълно.

Космическа надпревара

Първите американски апарати – Mariner 3 и Mariner 4 – се отправят към Марс през 1964 г. Вторият от тях успява да изпълни поставената задача – да изследва Червената планета. Сондата предава на Земята снимки на Марс.Съветските учени знаят, че американците ще направят нов опит да изпратят сонда към Марс по време на следващото сближаване на двете планети. През юни 1967 г., едва 20 месеца преди старта, започва разработката на апаратите от проекта М-69. Работата се води в крайно напрежение. За да успеят навреме, инженерите работят денонощно. Първият апарат е изпратен на 27 март 1969 г.Няколко минути след изстрелването му става взрив в третата степен на ракетата. Останки от първата сонда М-69 падат в алтайските гори. След няколко дни, на 2 април 1969 г., е пуснат нейният "близнак", но и този опит завършва с катастрофа заради дефект на един от двигателите на ракетата.

Почти успех

Съветските учени не се дават. През 1971 г.е решено към Марс да се отправят три апарата, в чийто състав да влизат орбитални и спускаеми модули. Първоначалното намерение е пуснатите през 1969 г.апарати да уточнят параметрите на марсианската орбита, свойствата на атмосферата му, за да могат техните "последователи" да извършат меко кацане. Техният неуспех заставя учените да планират за 1971 г. не два, а три апарата, за да може първият от тях да стигне до Марс малко по-рано от другите и да им помогне, играейки ролята на радиомаяк."Пионерът ", апаратът "Марс-71С", стартира на 5 май 1971 г. Но сондата не влиза в междупланетна орбита заради грешка на оператора, който му подава невярна команда. Вече е късно да се спре: "Марс-2" стартира на 19 май, а "Марс-3" – десет дни след него. На учените остава да се надяват, че системата за навигация ще им позволи да минат и без информацията на "Марс-71С".Този път двата апарата лягат на междупланетна траектория. Но при насочването към Марс заради грешка в бордовия компютър "Марс-2" излиза на невярна орбита и спускаемият модул се врязва в повърхността, преди да сработи парашутната система.Сондата "Марс-3" влиза в планирана орбита с период на въртене 25 часа. Спускаемият му модул навлиза в атмосферата на планетата и извършва кацане. Апаратът започва да предава информация, но след 20 секунди връзката прекъсва. Така и първият в историята марсоход, който се намира на борда му, не успява да излезе на повърхността на Червената планета.

Последният щурм

Следващият "прозорец" за пътешествие към Марс се открива през 1973 г., но той изглежда значително "по-лош" от този през 1971. Разстоянието до Марс е по-голямо, съответно е необходимо повече гориво и по-малко полезен товар. Затова съветското правителство взема решение да изпрати не два, а четири апарата – два да станат спътници на Марс, а другата двойка – да достави спускаемите модули. Това усилие не на последно място е свързано с плановете на САЩ да изпрати на Марс спускаемите сонди "Викинг". Но още по време на тестовете на бордовата апаратура на съветските сонди от проекта М-73 неочаквано се разкрива, че електрониката излиза от строя. Причината – транзисторите 2Т-312."Имаше рационални нововъведения, които се заключаваха в икономия на скъпоценни метали: изводите на транзисторите бяха направени не от злато, а от алуминий. Оказа се, че тези изводи се окисляват за около половин година", казва Маров.Цялата апаратура практически е осеяна с такива транзистори. Пълната им замяна обаче би отнела около шест месеца."Знаехме преди старта за ситуацията. И стоеше въпросът дали да ги пуснем или не. Много добре си спомням как обсъждахме това на съвещание при Келдиш, но под натиска на ЦК беше решено апаратите все пак да тръгнат", спомня си Маров."Така се получи, че силно се скандализирахме в очите на света. Два апарата бяха загубени напълно, а другите два работеха частично успешно. Икономисахме стотинки за скъпоценни метали, а в резултат загубихме колосални средства, които бяха хвърлени в този проект", казва ученият.
"Марс-4" и "Марс-5" са изстреляни на 21 и 25 юни 1973 г., "Марс-6" и "Марс-7" политат на 5 и 9 август. Два месеца след началото на полета прекратява предаването на телеметрични данни от "Марс-6". През следващите пет месеца апаратът продължава автономен полет, изпълнява корекция на траекторията и дори изпраща на Марс спускаемия модул, който по време на спускането предава на Земята информация и каца в района на долината Самара."Той за първи път предаде данни за преките изменения на параметрите на атмосферата на Марс. Въз основа на тези данни беше създаден първият модел на атмосферата на планетата", спомня си Маров.Заради проблеми със спирачната система "Марс-4" не успява да влезе в орбита на планетата и прелита на около 2200 км, като междувременно прави снимки на Марс. Спускаемият модул "Марс-7" също заради проблеми с електрониката не влиза на планирана траектория и се разминава с планетата с 1300 км. Само "Марс-5" успява да влезе в орбита на Марс и изпълнява зададената програма, предавайки снимки със средно качество.През 1975 г. към Марс са изпратени американските "Викинг-1" и "Викинг-2", които работят дълго и успешно.

Дългото прекъсване

След този провал съветските учени над 10 години не предприемат опити да изпратят към Марс нови сонди. Впрочем и САЩ, доволни от успехите на "Викинг"-ите, не опитват да щурмуват отново Червената планета.Проектират се нови апарати за получаване на марсиански грунт на Земята (проектът 5НМ), марсоходи, но нито един от проектите не напуска рамките на чертежите.През юли 1988 в Космоса са изпратени последните съветски междупланетни станции, чиято цел е изучаването на спътник на Марс – "Фобос-1" и "Фобос-2"."Единият от апаратите беше загубен поради глупост, тъй като на борда му не беше изпратена команда за корекция и той попадна в сянка. Когато след седмица се опитаха да влязат във връзка с него, апаратът мълчеше, защото батериите му бяха напълно разредени", спомня си Маров."Първите етапи бяха доста успешни – стабилизира се орбитата около спътника на Марс. Но при сближаване с Фобос, на разстояние 200 км, излиза от строя бордовата механика. И загубихме апарата. Слава Богу, бяхме получили някои снимки и данни за свойствата на повърхността", продължава ученият.Първият руски междупланетен апарат (и последен съветски, защото разработката му започва през 1989 г.) – "Марс-96", търпи неуспех при изстрелването – не сработва главният ускорител и апаратът пада в океана.

"Фобос-грунт": новата надежда

През 90-те години изследванията на Марс преживяват бурен ренесанс: към Червената планета са изпратени 13 изследователски апарата, но от тях само два не са американски – европейският "Марс-Експрес" и японската "Планета-Б". На Земята идва огромно количество информация.Русия все още се надява да се присъедини към изследването на планетата – през 90-те години започва разработката на проекта "Фобос-Грунт" – апаратът, призван да извърши кацане на Фобос и да донесе на Земята образец от неговия грунт. Стартът му се отлага няколко пъти, последният е отложен от есента на 2009 за ноември 2011 поради необходимост от допълнителни проверки и изпитания)."Аз бях един от хората, които възпрепятстваха неговото пускане през 2009 г., защото мисията беше обречена на неуспех. Сега се прави още много, но и много от нещата успяхме да коригираме", казва Маров.Той констатира, че проектът се е сблъскал със загуба на квалифицирани специалисти и на технологии. "За изминалите 20 години разрушихме толкова много, че сега се налага да го създаваме отново", говори ученият."Ако успеем да осъществим "Фобос-Грунт", ще запълним много важна ниша, към която се стремим. Имаме добри разработки и ако "Фобос-Грунт" успее, това ще ни изведе на много значими позиции в изследването на планетите", заключава Маров.
dnes.bg
Вижте още по темата:
Най- мощната ядрена бомба в света дело на СССР
Съветска секретна база край Боровец ?
 "Кървавото джудже" на Сталин
Берия- вярното куче на Сталин 
ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР 
Ягода- един от основателите на ГУЛАГ
Абакумов- Неукият палач от КГБ 
Долината на смъртта- уранов лагер от 1945 год. в далечния Сибир
Маршал Победа- Героят на СССР Маршал Георги Жуков 

бутон за сайт

Read more...

събота, 12 февруари 2011 г.

Как ЕС е на път да унищожи родопското кисело мляко?


Няма политик, който да не е възкликвал удивено пред родопското кисело мляко и да не е ахкал от възторг от вкуса му, когато гостоприемните домакини са го гощавали с продукта, с който се гордее планината. И има защо, подквасеният натурален продукт се реже като сирене, а прясно издоеното мляко ухае на планински билки, които кравата е пасла по пъстроцветните поляни. Телевизионни екипи от Япония и Корея са обикаляли смолянските села специално, за да правят филми за традициите в отглеждането на крави и производството на уникалната българска храна. Що управляващ народ се е изредил по трапезите на родопчани и е възкликвал „Ето, това е истинско мляко!" Дойдат на уикенд в семейно хотелче и искат не друго, а домашно мляко от селския двор. Защо тогава нашенските управленци искат да затрият най-истинския български продукт, с който родопските дълголетници надживяват век, а нацията се легитимира пред света?

Родопското мляко е на свършек, вдигат тревога през последните години драстично намаляващите производители, но не чуват дори ехо. Ежегодно броят на млечните крави се топи с 10-12 процента. През 1994 година те са били 24 600, от които 19 000 в личните стопанства. Именно заради отглеждането в екологични условия 90 процента от родопското мляко е отивало за износ като млечни продукти - за Германия, Италия, САЩ, Куба... Как тогавашните домашни обори са отговаряли на изискванията? Сега статистиката сочи останали между 11 000 и 12 000 млечни крави. По-малко от 2 процента са сертифицираните ферми I категория - стадото на КОС - Смолян и на Георги Аврамов в Чепеларе. Всички останали са III категория. При категоризацията важен е сградният фонд, а не качеството на млякото. Кравите се отглеждат предимно от хора от третата възраст, които цял живот са се занимавали с това. Наредби определят колко метра да отстои от къщата, височината на долния ръб на прозореца от пода, височината на оградата на фермата. От това млякото не става нито повече, нито по-качествено. Никой не осигури възможност на тези стопани от „ третата категория" да кандидатстват за субсидия за млякото. Отрязани са и от всякакви форми на подпомагане за инвестиции. Най-лесното решение е - кравата отива под ножа. Няма крава, няма проблеми.

Няма да има и родопско мляко, въпреки че то превъзхожда или поне е равно по качества на алпийското мляко. Затова пък родопските мандраджии са атакувани с предложения за доставка на кондензирано и сухо мляко от Германия и голяма част от млекопреработвателите вече работят с вносна суровина.

Милкана Йорданова, председател на млекопреработвателната кооперация „Родопа милк” в село Смилян, не иска да се предаде. Точно обратното, оглави Сдружение „Планинско мляко” в защита не само на правото да работи с родна, местна суровина, но и да съхрани вековни традиции в Родопите, осигурявали поминък и съхранили я като най-живата и населена българска планина. Опитва се да търси лобита и да „отваря очите” на българските управленци за неща, които са толкова естествени и явни за обикновените стопани. Зад каузата застана евродепутатката Душана Здравкова и в това сътрудничество се роди идеята за Проекта „Пътят на млякото”. Около него се обединиха млекопроизводители, преработватели, неправителствени организации, местни власти, експерти, заинтересовани да спасяват животновъдството в Родопите. Душана Здравкова проучила „Пътя на виното” - завладяващ пример как се създават поминък и добра среда за малкия бизнес в Елзас, Франция. Всяка седмица в Страсбург има пазар на местните продукти. Пристигат производители от различни райони и по целия площад увисват бутове месо, кашкавали и сирена, буркани сладка, туршии. Цялото население се запасява с храни от домашните стопанства до следващия пазарен ден, без някой да налага ограничения, както се гонят нашите производители да не продават храни на открито. Европейският парламент е разписал резолюции, има създаден европейски опит, според който стопанство и с 1 крава е ферма и получава подпомагане. В Италия има приложена Алпийска конвенция от 1991 година, която спасява дребните производители. От 2003 година влиза в сила Рамковата конвенция за защита и устойчиво развитие на Карпатите. По този модел на Словакия румънците подготвят конвенция за своята територия от Карпатските планини, която да гарантира юридическа защита на цялостното производство в нейните граници. Защо България да не може да отвоюва Родопска конвенция, за да спаси своето планинско земеделие и животновъдство и традиционните си млечни продукти, които вече са били ценени и търсени на западните пазари. Европейските фондове да стигнат до всеки производител, без да се поставят ограничения, това поискаха в поредна Декларация до българското правителство и институции родопчани.

Европейският парламент публикува резолюция от 23 септември 2008 година за състоянието и перспективите в планинските райони, като призовава Европейската комисия да включи планинските райони в защитеното световно природно наследство. Затова както националните правителства, така и общата политика на ЕС трябва да са насочени към засилено внимание към нуждите на тези райони за съхранение на традициите и за подкрепа на местните общности и земеделски производители.
В-к "Марица"
Вижте още по темата:
Как да разпознаем киселото мляко по БДС ? 
Какво да гледаме като си купуваме сирене и как да разберем дали е качествено 

  
бутон за сайт

Read more...

сряда, 9 февруари 2011 г.

Въвеждат стандарт и за хляба


Ще бъдат създадени стандарти за три вида хляб, за да се гарантира качеството на продукта, съобщи земеделския министър Мирослав Найденов след среща с хлебопроизводители. Стандартите ще бъдат за белия, типовия и за хляба тип „Добруджа“. Новите хлябове ще бъдат по-скъпи и ще съдържат само вода брашно и сол. Все още не е ясно как ще се казва новият стандарт, името ще бъде избрано от бранша. Найденов обяви още, че ще покани представители на големи търговски вериги за да му обяснят защо налагат стандарт за хляба чрез доставните цени и правят компромис с качеството му.

След среща с хлебопроизводители Мирослав Найденов призна, че сивият сектор в бранша е над 50 процента. Заради това ще започнат масирани проверки на данъчните, Икономическа полиция и новосъздадената Агенция по безопасност на храните. Ще подгоним много здраво нелегалните, които правят хляба през нощта и разчитат, че няма да ги хванем, заяви Найденов. Той заяви още, че тепърва ще се обмисля въпросът, как да се контролират малките, пресни хлебчета, които се предлагат в търговските вериги. Министърът допълни, че те са толкова пресни, колкото и той е космонавт.

Целта на министъра е за всеки продукт от традиционната закуска – филия хляб с масло и колбас, да има стандарт.
Вижте още по темата :

Read more...

петък, 4 февруари 2011 г.

Фейсбук води до депресия и завист


Повечето потребители на социалните мрежи влизат в профилите си, за да проверят какво се случва с приятелите им. Но сега ново проучване твърди, че любопитстването какъв е животът на околните може да ни накара да си направим оценка на постигнатото и да се разочароваме от крайния резултат, пишат американски медии.

Експерти отбелязаха, че през последните пет години сайтове като "Фейсбук"се превърнаха в място, където хората споделят все повече неща от личния си живот. Днес вече повече от 500 млн. потребители ежедневно публикуват на страниците си свои снимки, клипове и информация за живота си. Ново изследване обаче откри, че тези социални мрежи оказват негативно въздействие върху настроението и могат да доведат до депресия, а не толкова до щастие.
"Това, което хората излагат на показ в мрежите, са техните най-ценни придобивки - колите, които карат и ваканциите в луксозни курорти, например. Не всеки обаче може да си позволи подобен живот. По тази причина хората започват да сравняват живота си с тази информация и по-късно се депресират, защото чувстват, че постигнатото всъщност не е достатъчно", уточни пред репортери психологът доктор Дейвид Суонсън - един от извършилите изследването учени.

Не само завистта може да ни докара до депресивно състояние, се твърди в други проучвания.

Ежедневно ние виждаме как някой се е разболял, друг се е разделил с половинката си, а трети е публикувал тъжна песен на "стената" си и това до някъде ни кара да преживяваме чуждите негативни емоции като наши. Съвсем отделен е и фактът, че от всички 700 т. нар. "приятели", хората, за което наистина си струва да се тревожим, не са повече от 10-15, казват още психолозите.

Вижте още по темата:

бутон за сайт

Read more...

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Най-скъпите коли в света

Bugatti Veyron Super Sport
1. Bugatti Veyron Super Sport (W16 1200 к.с.) : 2,6 млн. долара

Veyron Super Sport е най-бързият, най-лекият и най-мощният автомобил, създаван някога от Bugatti. Предвидено е от него да бъдат произведени 300 екземпляра, което не е никак малко, като се вземат предвид качествата на машината.

Осемлитровият, 16-цилиндров двигател на екстремния автомобил разполага с невероятната мощност от 1 200к.с., която е със 199к.с. повече от тази на стандартния модел. Тя е постигната чрез модернизация на четирите турбини и монтиране на по-голям интеркулер. В резултат на извършените подобрения е нараснал и максималният въртящ момент, от 1 250 на 1 500Нм.

Каросерията на Veyron Super Sport е изработена изцяло от карбон и фибростъкло, благодарение на което теглото на машината е смъкнато с 40кг. На инженерите на Bugatti им се е наложило също да разширят сатрите въздушните отвори и да добавят нови, за да оптимизират охлаждането на двигателя и спирачките.

Промени са направени и по задния дифузер, в чиято централна част са вградени двата нови накрайника на изпускателната система. Окачването е получило полагащите му се подобрения, за да може автомобилът да се държи нормално при натоварване от 1.4G, тъй като при стандартния Veyron то е 1.25G. Интериорът също не е подминат, като той разбира се може да бъде оформен според изискванията на клиента.

2. Koenigsegg Agera (V8, 910 к.с.) : 1,5 млн. долара

Създаден да отпразнува 15-годишнината на компанията, Agera цели „да пренесе усещането да си в Koenigsegg до ново ниво – както по пътищата, така и на пистата.”

Koenigsegg Agera
Все още си говорим за типична шведска кола, все още става дума и за суперавтомобил, но именно Agera изглежда може да се превърне изцяло новият модел на компанията. Въпреки това, ако се направи пряко сравнение с подготвяния за слизане от производство ССХ, то двете коли на практика изглеждат доста сходни, като дизайнът им реално е почти еднакъв. След малко по-подробно вглеждане в размерите на колата, ще стане ясно, че Agera дори е еднакво дълъг, висок и широк като ССХ.

Идентичен е и двигателят – все същият 4.7-литров V8 с мощност от 910 к.с. (при 6 850 об/мин) и въртящ момент от 1 100 Нм (при 5 100 об/мин). Масата на колата възлиза на 1 290 кг, ускорението до 100 км/ч отнема 3.1 секунди, това до 200 км/ч – 8.9 секунди, а максималната скорост е повече от 390 км/ч.

И отново както и при ССХ, така и тук покривът може да бъде свалян и да бъде поставен временно под предния капак. Каросерията все още е изработена от преимпрегниран карбон/кевлар, като подът отново е равен (с изключение на дребните тунели). Идеята на тези тунели, както сме обяснявали и при други автомобили, е възползването от принципа на Вентури, което, от своя страна, оптимизира стабилността. Шасито също е олекотено, изработено е от алуминий и е подсилено с въглеродни влакна. Що се отнася до окачването, то е регулируемо.

Едно нещо, което е напълно различно при новия Agera, е изцяло новата централна конзола и тунелът за трансмисията, изработени от въглеродни влакна. Новата осветителна система за интериора пък ползва „невидими нанотръбички”, като с тях се осветява подът.

3. Maybach Landaulet(V12, 760 к.с.) : 1,405 млн. долара 

Maybach Landaulet
Landaulet е базиран на Maybach 62 S , който може да бъде считан за най-мощната серийна лимузина с шофьор. Инженерите от Maybach са премахнали задния модул на покрива, за да осигурят на пасажерите безпрепятствена гледка към небето. Страничните стени обаче остават и дори макар и невидимо за просто око, са били подсилени чрез стоманена тръбна конструкция. Тъй като тези мерки за сигурност по никакъв начин не са повлияли на силуета на автомобила, огормните задни врати и интериорът като цяло остават непроменени. 
Maybach Landaulet е задвижван от V12, който е бил доразвит от инженерите на Maybach и специалистите в Mercedes-AMG за Maybach 57 S и Maybach 62 S. Благодарение на двата турбокомпресора и водното охлаждане V12 предлага мощност от 450 кВ/612 к.с. изстискани от обем възлизащ на 5980 см3. Максималната мощност е не разположение между 4800 и 5100 об./мин. Гигантският въртящ момент от 1000 Нм е на разположение между 2000 и 4000 об./мин.

4. Pagani Zonda C9 (2011) : (V12, близо 700 к.с.) : 1,3 млн. долара
Pagani Zonda C9

Oснователят на компанията Хорацио Пагани заяви, че заместникът на Zonda R ще бъде пуснат в продажба в края на 2010 година. Автомобилът ще е оборудван с 6-литровия V12 двигател на Mercedes-Benz AMG с мощност от 700 к.с. и 1000 Нм максимален въртящ момент. Той ще е почти толкова мощен, колкото и Zonda R (с мощност от 750 к.с. и 710 Нм максимален въртящ момент).

Според Хорацио Пагани С9 „е напълно различен от концептуалния си вариант по отношение на маса, динамика и използвани при създаването му материали”. Колата е изработена от 3 770 нови части, ползва гуми от Pirelli и електроника от Bosch. Каросерията пък е изработена от карбон и титан.

От компанията заявиха, че ще произвеждат по 40 бройки от модела годишно, а цената на всяка от тях ще е около 900 000 евро. Производството на стандартната версия на Zonda ще бъде прекратено през септември тази година, но от Pagani ще продължат да приемат поръчки за Zonda R и по този начин моделът ще продължи да съществува и през следващите три години.

5. Ferrari F70 (2012) : (V8 ou V10, близо 700 к.с.) : 870 000 долара 
Ferrari F70

Според предварителни данни новото поколение Enzo ще се нарича F70, като вече е бил тестван с две доста различни задвижващи системи. Едната опция е по-малък битурбо V8 двигател, чиято мощност ще е някъде към 700 к.с., а другата битурбо V12 агрегат с допълнителни 50 или 100 к.с.

И докато от Ferrari със сигурност биха искали да запазят V12 двигателя за своя нов флагман, то строгите стандарти за емисии, планирани да влязат в сила в Европа, може да принудят инженерите да минат с по-малкия битурбо V8. По този начин обаче F70 би бил истински наследник на F40, при когото е била ползвана аналогична конфигурация.

Иначе F70 не само ще бъде по-бърз и по-пъргав от Enzo, когото заменя, но се очаква да бъде също така по-малък, по-лек и доста по-ефективен спрямо него. С междуколесна база от 2.65 м и доста активна аеродинамика новата кола се очаква да изглежда доста по-различно от всяко друго Ferrari, правено досега. Масата на автомобила пък се очаква да възлиза на около 820 кг.

Производството се очаква да стартира през 2012 година, като подобно на Enzo, вероятно ще бъдат сглобени само 399 бройки.

6. SSC Ultimate Aero II (V8, 1287 к.с.) : 750 000 долара
SSC Ultimate Aero II

В интернет изплуваха допълнителни подробности и снимки на новия SSC Ultimate Aero II.

Въпросният модел цели да се превърне в най-бързия сериен автомобил в света. Предишният Ultimate Aero I преди носеше тази титла, докато не се появи Bugatti Veyron Super Sport. Сега обаче новият американец иска да си върне рекорда.

И как ще стане това? Посредством 6.8-литров битурбо V8 двигател с обща мощност от 1 350 к.с. и каросерия от въглеродни влакна. Джантите например са изработени от карбон и всяка една тежи по 5.9 кг. Мощният агрегат ще може да ускорява 1 179-килограмовия автомобил до 100 км/ч за 2.8 секунди, а максималната скорост трябва да достигне 443 км/ч.

Дали тези твърдения са истина, тепърва предстои да разберем, но ако SSC Ultimate Aero 2 успее да развие въпросната скорост, това автоматично ще го превърне в най-бързият сериен автомобил в света, за какъвто в момента е обявен Bugatti Veyron Super Sport, с неговото постижение от 431км/ч.
Активната аеродинамика ще бъде ключовият момент за запазване на стабилност при високи скорости. А колко ще струва това? 
LeBlanc Mirabeau

7. LeBlanc Mirabeau : (V12, 700 к.с.) : 728 000 долара

LeBlanc Mirabeau е чистокръвен швейцарски състезателен автомобил, който може да се движи и по обществените пътища. Ударението е поставено върху динамиката, не върху лукса. Двигателят е компресорен V8, мощността е 700 к.с., максималният въртящ момент 850 Nm. 

бутон за сайт

Read more...

сряда, 2 февруари 2011 г.

Нов бизнес във Фейсбук, продават профили и групи

Фейсбук падна в ръцете на търговците,  хората станаха стока
Най-новият феномен в интернет е продажбата на профили и цели страници в социалната мрежа.
"2 профила във Facebook за продажба", пише chokoev във форума на сайта predpriemach .com. "Единият е с 2300 приятели (профилът е женски), а другият с 1300 (профилът е мъжки)", гласи обявата. "И 2-та профила са на повече от година и не са наказвани. Предлагам да направим тайно наддаване."
Няколко дни по-късно и за двата. И така стигаме до позната ситуация, на която може би не сте обърнали внимание. От приятел във фейсбук, който дори не си виждал наживо, започваш да получаваш редовни съобщения. Ако си припомните, ще се окаже, че сте приели "приятелство" от абсолютно непознат преди време. С него не сте имали и един общ приятел.
Към съобщенията са прикрепени линкове за всевъзможни сайтове - от такива за продажба на виагра до лаптопи.
Потребители на социалната мрежа все по-често се оплакват и от друг проблем. От различни групи, в които членуват, също получават рекламни съобщения.
Това е добре познатият стар спам, продаден по нов начин.
За какво става въпрос всъщност?
Хитри предприемачи създават фалшиви профили, с които зарибяват последователи. Най-лесно се продават т.нар, женски профили, защото събират много мъже "приятели".
Предприемчивият"бизнесмен" взема снимка на младо, красиво момиче и я слага на профила. Пуска още една-две за цвят. Те трябва да са на същото момиче или поне да прилича максимално на нея.
В мъжките профили също се набляга на външния вид, защото сексът продава най-добре.
След като профилът събере няколко хиляди "приятели", се обявява за продажба.
Това е нов вид реклама, казва Любомир Аламанов от агенция АПРА. Той пусна в профила си във фейсбук статия на Борис Луканов, която предупреждава за набиращия скорост бизнес.
Какъв е интересът на купувача? Всички тези потребители ще получават рекламни съобщения от въпросния профил. Тук, разбира се, има риск след второто или третото поне половината приятели да изтрият профила от списъка си. Затова и цените не са особено скъпи. Вървят около 25-30 лв. за около 1500-2000 приятели в тях. Тоест по около 1 стотинка на човек. Но се продават и за по 15 лв.
Важно е каква националност са. Тоест кой ще получава рекламните съобщения, защото търговията върви по-добре с международни компании. Добре е и профилът да не е "наказван" от администраторите на фейсбук за разпространение на спам, обиди или други гафове, които намаляват интереса към него. Ако пък съществува от по-дълго време, направо си е находка.
Как става продажбата?
Обикновено чрез форумите на сайтове, посветени на онлайн търговията. Обявите се пускат и започва наддаване.
Друг търговец от форума -v3sk0z, предлага "женски" профил с 2100 приятели, 90% от които са българи. Стартовата цена е 15 лв. Начинът на плащане е чрез PayPal. Купувачът трябва да види как изглежда, затова v3sk0z пуснал линк. Самият профил е на тийнейджърка, на около 16-18 години. Два дни по-късно "приятелите" вече са 2081 и има чакащи покани към 168 други. В края на търга са станали 2198-от различни възрасти и пол.
Сред интересите на уж тийнейджърката са: всичко за грима, Аз съм шопинг м@ниак!, Аз обичам котките, Обиколи света с нас!, Пловдив (Plovdiv), Club Biad, Koketna, Благоевград и т.н. все в този род.
Любимата музика е Галена, Алисия, Константин, Преслава... Което се търси най-много и среща най-много общи черти с повечето български потребители.
През октомври м.г. v3sk0z е предложил два профила с над 1000 и над 2000 приятели: "пращам покани за "Групи, събития, страници и прочее."
На 8 януари потребителят lastsentinel пише: "В момента от всеки профил, от който се опитам да изпратя покани, ми дава, че са изпратени, а
дори и 1 човек от 2000 не харесва страницата?
Само при мен ли има проблем..."
Разбира се, никой не е гарантирал успеваемост.
Другият модерен вариант за търговия със съдържание от фейсбук е да се продават фен страници.
Или да се "дават под наем". Тоест да се купува изпращане на количество съобщения, а не цялата страница.
"Здравейте, предлагам публикуване на рекламни линкове във фейсбук страница с над 107 000 почитатели, постовете правят по 290 000 преглеждания. До над 7 000 уникални клика на ден", е предложението на потребителя facebookreklama.
Най-популярни са онези със забавно съдържание -вицове, смешни снимки и т.н.
Потребителят Fighting _ Fish пита останалите: "Интересно ми е колко ли ще струва според вас една фейсбук група с 10 000 почитатели?"
Отговорът на SellAds е: "200 лева за 1000 почитатели"
Зависи от страницата, от кликаемостта на линковете и от интереса на потребителите... ако е страница към определен сайт, цената отива на 300 ЛВ./1000 потребители, понеже те са силно профилирани."
gangster пък се надсмива над "предприемчивите бизнесмени":
"Вие като добитък ги продавате тия фенове.За мен не струват нищо. Във всеки един момент някой от феновете може да ви "репортне" за нещо и да изтрият групата."
В друга дискусия очевидно по-напреднал маркетинг експерт с никнейм FB_MARKETING пояснява: "Истинските специалисти първо ще те попитат как се казва страницата и въз основа на това се изчислява колко процента от потребителите ще имат интерес. И куп други неща за събирането на качествени потребители, които ще купуват, а няма да си чешат езиците."
ThinkFast пък пише: "Не може фенове на бирата да ти докарат трафик в сайт за обувки. То и фенове на обувки може да не ти докарат трафик, ако не знаеш как!"
Прекаляването със спама и играта по нервите на "приятелите" води и до още нещо - "докладване за некоректност". И така администраторите от фейсбук забраняват ползването на профила за период от време. Или направо го трият при системно досаждане.
Друга кукичка са страници на известни хора., които събират последователи . После започват да пристигат рекламните съобщения. Те понякога идват под формата на директна реклама. Но по-напредналите играчи знаят, че най-добре е да сложат малък рекламен линк под всеки пост. Тоест дори да пишат колко е хубаво времето или "видяхте ли обувките на Кейт Бланшет на оскарите?", отдолу да се появява мъничък линк с реклама на каквото се сетите - от СПА процедури до автомобилни гуми.
Как да разпознаем спамърите?
Няколко са сигурните знаци:
• Първо - виждате, че нямате никакви общи приятели. Не е възможно човек, когото познавате, да не познава нито един от другите ви приятели.
• Второ - почти цялата последна активност на потребителя е да се сприятелява с други потребители.
• Трето - няма никаква основна информация (Basic Information) - нито роден град, нито училище или университет.
• И четвърто - снимките на сладкото девойче са само две или три в целия й профил. Другото са я рисунки, я пасторални пейзажи.
Така че най-вероятно готиното момиче, което ви предлага приятелство, е дебела маркетингова акула, която иска да ви открадне личната информация. Е, или поне е досаден спамър.
Империята отвръща
Миналата седмица фейсбук спечели дело за 360,5 млн. долара във федерален съд срещу спамъра Филип Порембски. Той се намъкнал в профилите на "жертвите" и изпратил повече от 7,2 млн. спам съобщения на всичките им приятели от тяхно име.
Канадецът Адам Гербюз пък бе осъден в края на миналата година да плати на фейсбук компенсация от повече от 1 млрд. долара. Той е бил глобен с по 100 долара за всяко от 4 366 386 спам съобщения.
Според него глобата е прекалено голяма. Рекламата чрез спам, казва той, не е нищо повече от досада. "Ако аз получа нещо, което не искам, просто натискам бутона за изтриване. Затова го има на клавиатурата."
Вижте още по темата:
бутон за сайт

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP