Предоставено от Blogger.

понеделник, 3 декември 2012 г.

История на земетресенията в България през ХХ век

Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.

Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС.

България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над шеста степен. На 31 март 1901 г. в Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7.2 и 7.1 по Рихтер.

На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.

На 8 октомври 1905 в района на Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6.4 по Рихтер, през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица трусът е с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 15 февруари 1909 г. в Ямбол земетресението е с магнитуд 5.9 по Рихтер.

На 14 април 1909 г. в Горна Оряховица има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 14 юни 1913 г. отново там трусът е с магнитуд 7.0 по Рихтер, на 18 октомври 1917 г. в София има земетресение с магнитуд 5.3 по Рихтер.

На 14 април 1928 г. в Чирпан е регистриран трус с магнитуд 6.9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

На 18 и 25 април 1928 г. в Поповица и Гълъбово има земетресение с магнитуд 7 и 5.6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват около 120
души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.

През 1942 г. в Разград има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер. Настъпват масови разрушения, загиват 102 души.

На 30 юни 1956 г. в Шабла земетресението е с магнитуд 5,5 по Рихтер.

На 4 март 1977 г. има земетресение с епицентър Вранча (Румъния). В 21.30 ч. е регистриран трус с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов, където са срутени блокове, под чиито развалини умират над 100 души.

На 3 ноември 1977 г. във Велинград земетресението е с магнитуд 5.3 по Рихтер.

На 28 февруари и 7 декември 1986 г. трусовете в Стражица и Попово са с магнитуд 5.1 и 5.7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.

На 13 август 2001 г. в Ямбол и околните селища има земетресение с магнитуд 4.3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август земетресението е с магнитуд 3,5 по Рихтер).

На 5 април 2002 г. на територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 километра югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград, с магнитуд
около четвърта степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.

В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3.1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 километра южно от София и с магнитуд около трета степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.

На 29 април 2002 г. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 километра югозападно от София в района на Кюстендил.

На 18 декември 2003 г. в 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 километра североизточно от София, с магнитуд около 4.4 по скалата на Рихтер, усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети.

Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.

На 27 юни 2004 г. в 14.54 ч. на около 80 километра южно от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.

На 10 септември 2004 г. в 20.46 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на 15 километра северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 километра югоизточно от София, на територията на България. Магнитудът около 4.2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10-15 секунди.

На 27 октомври 2004 г. в 23.36 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 километра североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви, но трусът е усетен на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, област Разград, Русе, Плевен.

На 20 февруари 2006 г. в 19.20 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд около 4.2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.

На 15 април 2008 г. в 6.43 ч. има земетресение с епицентър на около 170 километра източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4.2 по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в района северно от Габрово.

На 12 май 2008 г. в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.

На 15 ноември 2008 г. в 22.08 ч. е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на София, с магнитуд от четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на столицата

Пернишкото земетресение е поредица от сеизмични трусове, които започват на 22 май 2012 г. в 03:00:33 UTC+3. Първият и най-силен трус е с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 km северозападно от центъра на град Перник. Началните информации са за земетресение с магнитуд 5,8 - 6,0, но по-късно тези стойности са коригирани от Геологическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмологичен център на 5,6

Read more...

вторник, 15 май 2012 г.

Аспартам- сладкият убиец в луксозна опаковка

Аспартам е нискокалоричен изкуствен подсладител. Той е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната Компания "Сърл", докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г. Той е известен и с други имена като «NutraSweet», «Equal», «Spoonful», Е 951 (чети етикетите!). Аспартамът се използва като подсладител и в други газирани напитки, в прахчетата "Степ", "Танг", както и в някои медикаменти.
Всъщност как този изключително вреден продукт превзема пазара.  “Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършваните от нея нарушениа на закона, за да изкара аспартам на пазара.” През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, но с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на Агенцията за храните и лекарствата Артър Хейс разрешава употребата на Нутрасуит. Чрез още много машинации и “игри под масата”, за които тук няма да се спираме, този продукт завладява американския и световния пазар.
Понастоящем аспартам се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки, и се продава в почти 100 страни. През 1992 г. Нутрасуит подписа споразумение с компаниите Кока кола и Пепси кола с условието да бъде снабдителят им с аспартам. Най-голямата ирония и същевременно най-ужасяващото е, че този подсладител преобладава предимно в диетичните храни. Това е пълен абсурд - вещество, от което има, както ще видим по-долу, над 10 000 оплаквания и има регистрирани най-малко 92 болестни симптома, да се продава като диетичен продукт. Едва ли хранително-вкусовата промишленост е стигала до по-голямо безумие.
Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от него), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.
Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм. Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболявания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.
Сободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини . Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.


Европейската агенция за безопасност на храните (ЕФСА) започна обществена консултация за подсладителя аспартам. Всички заинтересовани страни могат да изпратят своето мнение до 15 февруари 2013 г. През май 2011 г. ЕК поиска от агенцията да направи цялостна оценка на подсладителя, след като нови научни изследвания разкриха потенциално негативно влияние върху бременни жени и по-висок риск от рак. Италианският онколог Морандо Софрити публикува изследване през 2010 г., което показа повишен риск от рак на черния и на белия дроб при мишки, хранени с аспартам. Проучване от същата година, включващо 60 000 бременни жени, установи връзка между приемането на подсладени с аспартам напитки и случаи на преждевременно раждане.
Вижте още :
Подсладителите- бавните убийци в храната
Списък на вредните консерванти
share button
Продукти на българския пазар, които съдържат АСПАРТАМ или Е951:

Вече в почти всички евтини продукти, където захарта е заменена с евтиният подсладител АСПАРТАМ

1. Coca-Cola i Pepsi Light;

2. Газирана вода “Горна Баня” със свеж дъх на лимон;

3. Mентови дражета “Fisherman´s Friends“;

4. Всички дъвки “Orbit“;

5. Дражета и дъвки “Mentos“;

6. Разтворими напитки “Танг”, “Степ“ и "Болеро";

7. Дражета, бонбони и дъвки “Winterfresh“;

8. Всички диетични вафли и бисквити.

9. Дражета “Orbit Drops“;

10. Coca-Cola Black;

11. Бонбони за гърло “Propolki”/”Прополки”;

12. Лимонада Мания;

13. Напиткa Дерби и Стил;

14. Енергийна напитка Pitbull;

15. Енергийна напитка Bulldog;

16. Плодова напитка “Party”;

17. Дъвки “Витаголд” / “Vitagold”;

18. Боза “Бомакс”;

19. Кока кола към суб-марката на Billa – Clever;

20. Лекарствен препарат (перорален разтвор) VOLTFAST;

21. Детски мултивитамини „Марсианци“;

22. Пепси кола лайт, Pepsi Cola light;

23. Плодова напитка “COSTA” с вкус на касис;

24. Серия газирани напитки лайт (light) на Флорина (Florina)

25. Фервекс за деца

26. San Terra cola на Kaufland

Джинджифилът- дар божи или плацебо?

Read more...

вторник, 20 март 2012 г.

Менгеле и "градът на близнаците"

Менгеле
Кандидо Годой е град с малко над 7 000 жители, разположено в южната част на Бразилия близо до границата с Парагвай. Градчето придобива изненадваща известност с големия си брой близнаци. Учените винаги са се удивлявали на факта, че всяко пето раждане в Кандидо Годои завършва с близнаци, докато нормалното съотношение е 1:80. В началото на главната улица дори има плакат с надпис :"Градът на близнаците". Другият фрапиращ факт идва от това, че всички близнаци са блондини със сини очи. В това няма нищо странно, пише в статията си в-к "La Repubblica", ако се има предвид, че градчето е основано от немски имигранти.

 Аржентинският историк Хорхе Камараса има теория и е на път да разкрие тайната на близнаците: пръст в това необичайно често явление най- вероятно има Йозеф Менгеле, нацистки престъпник, който след безумните си експерименти в концлагера в Освиенцим бяга отначало в Буенос Айрес, после в Парагвай, а накрая на юг в Бразилия, където и умира през 1979 година.

Наскоро Камараса публикува книгата си: "Менгеле, ангелът на смъртта в Южна Америка". В нея той твърди, че през 60-те години Менгеле е превърнал Кандидо Годои в своя " лаборатория", където е продължавал експериментите си по изкуствено оплождане и раждане на близнаци, започнати още в концлагера. Според проучванията на историка, Менгеле се е появил за пръв път в градчето в началото на 60-те и се е представил за ветеринар. По- късно обаче станало ясно, че той може да лекува и хора. Особен интерес проявявал към жените, внимателно следил протичането на бременността и давал на пациентките си нови лекарства.

Според Камараса, единствено присъствието на Менгеле може да обясни загадката на честото раждане на близнаци. В книгата си Камараса възстановява цялата история от пребиваването на Менгеле в Латинска Америка на базата на свидетелства от хора, които са го познавали и от тетрадки и дневници на самия Ангел на смъртта. Ученият предполага, че Менгеле е искал да превърне Кандидо Годои в идеалния " арийски град".

Вижте още:
Долината на смъртта- уранов лагер от 1945 год. в далечния Сибир
Маршал Победа- Героят на СССР Маршал Георги Жуков 
Морозов- митологизираното дете жертва на Сталинисткият режим 
Стаханов - поредната рожба на комунистическата пропаганда 
Операция "Буря 333"- 43-те минути , които решават съдбата на СССР и Афганистан

Read more...

понеделник, 5 март 2012 г.

"Хуманни" експерименти в Щатите през 20 век

През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под егидата на Института за медицински проучвания „Рокфелер“ инокулира ракови клетки в хора. По-късно същият провежда серия от експерименти с облъчване на американски бойници и пациенти без тяхното знание.

През 1932 г. започва друго зловещо „изследване“, т. нар. Тъскиджий Сифилис Стъди. Двеста чернокожи американци, диагностицирани със сифилис, са използвани като морски свинчета, за да се проследи как се развива болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване и са били оставени нарочно без терапия. Всички те починали от болестта, а техните семейства никога не узнали, че е било възможно да бъдат излекувани.

През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко милиона американци от пелагра, Службата за обществено здраве (PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Директорът на агенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 г. им е известна причината за болестта – недостиг или липса на витамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки, защото било засегнато главно бедното чернокожо население!

През 1940 г. 400 затворници в Чикаго са инфектирани с малария, за да се проучат ефектите на нови експериментални медикаменти срещу това заболяване. Нацистките лекари по време на Нюрнбергския процес са цитирали именно този експеримент, за да се защитят за своите действия в концентрационните лагери.

През 1945 г. се дава начало на проект „Пейпърклип“. Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода около края на Втората световна война около 900 нацистки лекари и учени (включително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан „Ангелът на смъртта“), като ги изтеглят в САЩ и им предлагат закрила и нови самоличности, за да работят върху секретни проекти на САЩ .

През 1945 г. е задействана „Програма Ф“ от комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на водите.

От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е. Къркпатрик от АЕС се вижда, че агенцията е решила да започне интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на нищо неподозиращи пациенти.

През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропни вещества, като например ЛСД, с цел да ги използва в подривната си дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни и цивилни граждани със или без тяхното знание. Армията също провежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.

През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ планира да детонира ядрена бомба в пустинята, след което да изследва за заболявания и смъртност хората, живеещи в близките градове и села, намиращи се по посока на вятъра.

През същата година, за да определи доколко уязвим е един американски град към биологическа атака, подразделения на американския флот разпръскват облак от бактерии над Сан Франциско, след което много жители развиват подобни на пневмония симптоми.

От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната прави изпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии в различни населени области на САЩ.

През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдържащ цинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи града във Вирджиния, за да придобият представа за токсичността на разпръсквани химически агенти.

През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект МК-ULTRA. Целта му е била разработването и изпитването на вещества и биологични агенти, които биха могли да се използват за контрол на съзнанието и поведението както на отделни индивиди, така и на големи групи от хора. През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проектите THIRD CHANCE и DERBY НАТ. Първият представлява изпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население, а вторият – върху азиатското. (Чудно ли е, че има толкова много наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?) През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започват проекта МК-SEARCH, а през 1967 проекта МК-NAOMI -различни версии на МК-ULTRA.

През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта МК-ОFTEN – програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на определени медикаменти у хора и животни.

През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отравяне на питейната вода с различни химикали.

През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на отбраната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USD за проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъществи в срок от 5 до 10 г. създаването на ново биологично оръжие – микробен агент, срещу който не съществува естествен имунитет! Парите са отпуснати на следващата година.

През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработката на „етническо биологично оръжие“, Което има за цел селективно да унищожава отделни етнически групи, като се използват особеностите на генетични различия и вариации в ДНК.

През 1975 г. започва специална вирусна програма, чиято цел е да разработи вирус предизвикващ рак у човека.

През 1977 г. на слушания в Сената се потвърждава, че 239 населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подлагани на целенасочено биологично заразяване.

През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещу хепатит В, провеждани от СDС в Ню Йорк, Лос Анжелос и Сан Франциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.

През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първите случаи на СПИН в САЩ, което засилва подозренията, че ваксината може би има общо с масовата изява на болестта в страната.

Доклад до американския конгрес през 1986 г. разкрива, че САЩ разполагат в дадения момент с набор от биологични агенти, включващ модифицирани чрез генно инженерство вируси, естествено съществуващи в природата токсини и микроби, които могат да променят имунологичния си характер и от които човек да не може да се предпази. На следващата година Министерството на отбраната признава, че въпреки договора за забрана на опитите с биологично оръжие, то продължава да използва центрове за подобни разработки в 127 университета и лаборатории на територията на САЩ.

През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от латиноамерикански и негърски произход в Лос Анжелос е направена експериментална ваксина срещу морбили, която никога не е била лицензирана за приложение в САЩ. СDС по-късно потвърждава, че родителите изобщо не са били уведомени за това.

През 1994 г. чрез метода на „генно проследяване“ д-р Гарт Никълсън от „Ем Ди Андерсън Кенсър сентър“ в Хюстън, Тексас, открива у много американски войници участвали в операцията „Пустинна буря“ през 1991 г. в Ирак, променен щам на Мусорlasma incognitus – микроб, обикновено използван за произвеждане на биологическо оръжие. В молекулярната му структура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.

През 1994 г. сенаторът Дж. Рокфелер изнася доклад, в който се разкрива, че в последните 50 години Министерството на отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи при експерименти с различни токсични и опасни за живота вещества! Списъкът включва нервнопаралитични газове и химикали, халюциногени, йонизираща радиация и др.

През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, че биологичните агенти, използвани по време на бойната в Залива, са били произведени в Хюстън и Бока Рейтън, Флорида, и изпитвани на затворници в Тексас.

През 1997 г. 88 Конгресмени подписват писмо, чрез което се изисква провеждането на разследване за биооръжията и „синдрома на Залива“.

От материала, изложен в тази и в предишната глава, се вижда как смесването на икономическите, политическите и военните интереси води до образуването на изключително токсичен болестотворен коктейл. Секретни експерименти със здравето на хората са извършвани и сигурно продължават да се извършват и в други страни по света. Самият факт, че е възможно съществуването на подобна дейност, показва колко болен е начинът на мислене на някои индивиди.

След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата, предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството става все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна без активната намеса на пациентите – настоящи и потенциални! За да се подобри здравословното състояние на хората като цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност – към себе си и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които я сковават! За да се наложи нов тип хуманно здравеопазване, е необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се базира не върху материалните придобивки, а върху духовността и морала.

Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и за бъдещите поколения. Нека го направим!

ИЗ КНИГАТА: “ СВЕТОВНА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО“; Автор: д-р Атанас Гълъбов

Read more...

петък, 10 февруари 2012 г.

Как КГБ унищожи групировката ТЕКСИМ

Георги Найденов
Точно преди 40 години след дълги митарства и усуквания, след умопомрачителни търсения на теле под вола, създателят на легендарната групировка Тексим – Георги Найденов, най-сетне е осъден. Преди това Софийския градски съд го оправдава – невинен!
Тодор Живков беснее, вика главния прокурор Иван Вачков и заповядва: този не трябва да види бял ден, в затвора! Във Върховния съд е намерен послушен магистрат – съдията Ангел Велев, който изпраща зад решетките Найденов за цели 20 години.Георги Найденов – или както е по- известен сред своите – Гето, търка наровете в Старозагорския затвор пет години и излиза на свобода. Но не му се признава пенсия, не му се дава работа.

Съдбата на първия социалистически бизнесмен е решена на тайна среща в резервата Сребърна. Там на границата с Румъния КГБ има своя резиденция. От Москва е дошъл лично мрачният шеф на чекистите – Юрий Андропов. Сега той е още по-навъсен, а срещу него смирени и уплашени мигат първият заместник на Тодор Живков в правителството – Живко Живков, министрите на външната търговия и на транспорта – Лъчезар Аврамов и Пенчо Кубадински, шефът на Държавна сигурност Григор Шопов. По спешност е извикан на срещата и следователят Николай Орешаров. Първия не присъства, но знае всичко. Андропов гледа ледено и натъртено заявява: Трябва да се сложи край на Тексим, а Георги Найденов да бъде пратен в затвора. На Орешаров се възлага да ръководи следствието и да събере доказателства за престъпления.

Подтекстът е ясен – или правите това, или Живков ще бъде сменен. По челата на нашите лъсва пот, те много добре знаят, че каквото каже могъщият шеф на КГБ, Брежнев вече го прави. И Тодор Живков знае това отлично, затова е дал съгласие за саморазправа. Тази среща е само месеци след като е затрита Пражката пролет през август 1968 година и КГБ мачка яростно всякакви кълнове на капиталистическа икономика и култура.

От тази среща има само един, който е изключително доволен. Това е министърът на транспорта Пенчо Кубадински. Защото Георги Найденов под прикритие е негов заместник. Иначе е полковник, заместник – началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Гето е негов заместник, но не бръсне дори за слива министърът си, а пряко работи с Тодор Живков. Защото не е тайна, че империята Тексим е създадена под ръкоплясканията на Тато: разгръщай се, повтарял Първия, аз съм зад теб! Зад теб, но когато е застрашена неговата власт, тръгва срещу Гето.

Живков през 60-те години
Бай Пенчо се е дразнел от вироглавството на своя заместник. Дори, според един очевидец и участник в ловните излети, веднъж нервно казал: Другарю Живков, кой е този Георги Найденов, та прави каквото си иска! Тато нищо не отвърнал, само пуснал една тънка усмивка.

За възрастните българи Георги Найденов е известен като човекът, който доведе кока- кола в България. Същата кока, която до тогава народът знаеше само от злъчните карикатури, с които се гаврехме с американските войници: как те се напили с кока-кола и изпотрепали цяло село мирни виетнамци. Народът усети Тексим и по луксозните западни цигари – един пакет Кент се продаваше за 1,20 лева и можеш да си го купиш, където поискаш.

Това беше масовата представа за империята Тексим. А иначе тя е въртяла оборот за милиони долари. Когато бива създадена през декември 1960 година със секретно постановление на министерския съвет, Георги Найденов разполага само с 2 314 долара. За една петилетка капиталът на фирмата става 136 милиона долара – без да се брои огромната материална база. Гето печели милиони долари, но те всъщност отиват в държавната хазна – това е златната кокошка на България. Защото Тексим в същност е външнотърговско предприятие - под прикритие частно, а печалбата е за държавата.

Според Огнян Дойнов, Тексим внася продукти, които продава с голяма, недопустима за никоя друга по това време надценка на нашия пазар. За разлика от другите държавни компании обаче, не плаща мита. От друга страна, за да се хареса на Тодор Живков, Найденов купува българска стока и я продава в чужбина на дъмпингови цени. Това е, казано по най- достъпен начин, икономическата магия на империята. Тя работи на пазарни принципи и печели огромни суми, като по този начин доказва колко е ялова социалистическата планова икономика. Това е уникален експеримент – първи и единствен при социализма, който показва, че и тогава може да се печели успешно. Нещо, което по-късно направиха китайците, разбира се, в стократно по-големи мащаби.
Само за броени години Тексим набира огромна финансова и икономическа мощ: разполага с 6 пътнически самолета и селскостопанска авиация, която работи в африканските страни и носи долари. Има 103 кораба и над хиляда тира. Заради тези мащаби Тексим се трансформира в икономическа групировка Български търговски флот. Найденов е неуморен, експериментира, шета по света и прави сделки. Следователят Николай Орешаров, който не намира престъпление за нито един цент, казва: Георги Найденов можеше от лайна да направи пари! Уникален бизнесмен и негов аналог през годините на прехода е само Илия Павлов.

Според следователя, Найденов дори е купувал на безценица стари руски кораби, ползвал ги е за няколко рейса из моретата и след това ги потапял, като вземал огромни застраховки. При търговските операции е успявал направо да смачка руската рубла – вместо по 98 стотинки, както е официалният тогава курс, той я свалил до 65 стотинки. Невероятен нюх и талант за бизнес.

Звездата му изгрява обаче още през 1960 година. Тогава Найденов е офицер от разузнаването, но работи под прикритие в министерството на външната търговия. Той успява под носа на могъщото френско разузнаване да прекара кораба „Родина” с 10 хиляди тона оръжие за алжирските бунтовници. Французите му правят засада, но нашият кораб с пушкалата акостира в пристанището в Мароко и те остават с пръст в уста. А в хазната влизат над 50 милиона долара!

Тодор Живков е във възторг! Той току що се е върнал от Ню Йорк, където е държал реч в ООН. И докато Хрушчов удря с обувка по трибуната, нашият влиза в американски фирми и магазини и остава поразен от напредъка на янките. Живков е амбициран да търси нови икономически подходи и идеята за Тексим и напористия Найденов му идват дюшеш. И така Гето първи и единствен доказва, че социализмът е в състояние да развива успешна и високоефективна икономика. Уви, Кремъл ни препъна!

САМ СРЕЩУ ЧУГУНЕНИТЕ МОЗЪЦИ

Това, което е правел Георги Найденов в онези времена, граничи с фантастиката. Да се опълчиш срещу централизираната ни икономика, да експериментираш, да въртиш бизнес със западните акули и да наливаш милиони долари в държавната хазна – ами това е достойно за завист. Черна завист кипи в чугунените мозъци, защото им разваля социалистическия рахатлък. Той – селянчето от Стрелча да върти печеливш бизнес по света, а те?

Гето наистина е роден в село Стрелча през 1927 година, на 16 години влиза в нелегалния РМС, става един от най-младите партизани в бригада „Васил Левски”. Дни след 9 септември 1944 година работи в градското ученическо бюро в Пловдив и организира успешни акции срещу спекулантите. Изтеглен е в централното ръководство на РМС в София, показва блестящи организаторски качества. Заради тях е приет да работи за нашето разузнаване. Назначен е под прикритие в министерството на външната търговия, бил е търговски представител в Египет. В Старозагорския затвор е в един отряд с Христо Вълчев, по известен като писателя Петър Христозов.
До промените е спиран от всякаква работа. Бариерата се вдига едва през 1988 година, когато Живков му разрешава да отиде във Виена – вече е излязъл прословутия Указ 56 за частни фирми. Там Гето замисля и през 1992 година открива своята Частна предприемаческа банка „Тексим”. По една ирония на съдбата, точно когато четат съдиите решението за откриването на банката, в съседната зала произнасят присъдата срещу Тодор Живков.

Георги Найденов почина на 2 октомври 1998 година. Съдбата на банката остана в ръцете на по-голямата му дъщеря Мариета.
Източник: тук
Вижте още :
 
Как КГБ открадна 500 тона злато от Испания?
Как руснаците "изпариха" 1000 китайци 
Сибирската язва- биологичната катастрофа в Свердловск 
Най- мръсната тайна на СССР- ядрената експлозия в комлекса "Маяк"
Езерото Карачай- най- радиоактивното място на света 

Read more...

понеделник, 30 януари 2012 г.

Как да разберем какви яйца ядем ?

От 1 януари тази година България е длъжна да спазва европейска директива по отношение на отглеждането на кокошки- носачки. Всяка птица трябва да има място за кацане, дъска за острене на нокти и поне 750кв.см жизнено пространство . В търговската верига трябва да се продават яйца само от свободно отглеждани кокошки. Продукцията от кокошки, отглеждани в тесни клетки ще може да се преработва, но няма да може да се предлага нито на вътрешния, нито на външния пазар.
Поставянето на печат върху яйцата в търговската мрежа е задължително за всички страни, членки на ЕС.
“ Чрез лазерната маркировка на яйцето можем да разберем всичко за него.”
Тя трябва да съдържа минимум 8 знака.

 Изкуството на дешифрирането
Когато вземем опаковката, първото и най-важното, на което трябва да обърнем внимание, е датата на производство. По стандарт яйцата са годни за консумация до 28 дни след нея, но ви съветваме да не чакате този краен срок. Все пак неправилното съхранение или миниатюрни спуквания по черупката могат да доведат до по-бързо им разваляне, а както знаем последиците от това са достатъчно сериозни. Най-добре е да купуваме яйца не по-стари от седмица. Все пак не се знае колко време още ще се наложи да престоят в хладилника ни.

Другата важна информация, особено за привържениците на здравословното хранене, е метода, по който се отглеждат носачките. Той се означава с първата цифра от маркировката на яйцето от 0 до 3. Най-разпространени и достъпни като цена са яйцата от ферми, в които кокошките се отгледат клетъчно (код 3) или подово (код 2). Сигурно ще си кажете, какво пък – яйца като яйца. Обаче носачките са буквално натъпкани, нямат пространство за движение и никога не виждат дневна светлина. В тези условия птиците бързо линеят и умират. Затова се налага в храната им да бъдат добавяни големи количества антибиотици, други медикаменти и оцветители. Не се подлъгвайте от тъмноцветените жълтъци и черупки на яйцата от клетъчно отглеждане – те са резултат не от здравословното меню на животинката, а от каротините, които влизат в състава на хранителните смески.

При много по-щастливи условия живеят свободните кокошки (код 1), защото се движат на открито, имат гнезда, стоянки и чесалки. По-голямото пространство позволява да се спазва хигиена - нещо невъзможно при клетъчното и подово отглеждане. Затова тези носачки боледуват много по-малко, съответно се нуждаят от по-малко антибиотици.
Яйцата с код 0 са от органично производство. Първото, което сигурно ще ви фрапира е цената им – те са два пъти по-скъпи от тези с кодове 3 и 2. Но има защо. При отглеждането на тези носачки не се използват никакви антибиотици и медикаменти. Те растат в естествени условия, имат достъп до свежа трева, а фуражите, с които се дохранват също са от органично производство и не съдържат рибено и костно брашно, хормони, оцветители и генномодифицирани организми. Затова в яйцата органично производство има най-много витамини и минерали в същото време няма натрупани токсични вещества.

Останалите символи от маркировката са страната на производство (BG за нашата страна), областта и номера на производителя. Ако искате да сте сигурни, че яйцата ви не са пропътували половин Европа, хвърляйте по едно око и на тях.

Сега идва ред и на размера. Зад познатите ни буквички се крие следния грамаж: S – над 43 гр., M – над 53гр., L – над 63 гр.и ХL – над 73 гр. Добре е да знаете, че в рецептите обикновено се има предвид яйца със среден размер (около 55 гр.). Затова, ако разполагате с прекалено големи или прекалено малки, за предпочитане е да коригирате пропорциите, особено ако се използват много яйца или приготвяте капризен сладкиш.
 
Как да разпознаем киселото мляко по БДС ? 
Пълен списък на вредните Е-та
В какво се превърнаха млечните продукти? 

Какво да гледаме като си купуваме сирене и как да разберем дали е качествено 


бутон за сайт

Read more...

неделя, 29 януари 2012 г.

Мнението на един ветеран от Чечня за ръкопашния бой


Алексей започнал сериозно да се занимава с ръкопашен бой по врем на обучението си в Рязанското училище ВДВ. Условията за тренировки в училището били най-благоприятните: специално оборудвани зали, открити площадки, необходим инвентар, квалифицирани инструктори, учебни пособия и видеофилми, множество партньори. По-добре не може да бъде! Ръкопашният бой десантен образец в Рязан представлявал синтез от ударни техники от карате, хвърляния, ключове и душене от самбо. Към това били прибавени техники на близкия бой с хладно оръжие (нож, лопатка, автомат с нож), както и най-различни похвати за извършване на личен обиск, завързване и конвоиране.
Неминуемо упоритите тренировки дали своите плодове. Алексей два пъти участвал в армейски съревнования по ръкопашен бой и спечелил първите места. Освен това по време на обучението на два пъти му се наложило да използва наученото и на улицата, като се справил с въоръжени с нож противници.
До чеченските събития Алексей вярвал, че тази подготовка му е безкрайно необходима за оцеляване в боя. Още повече, че преподавателите му във военното училище постоянно припомняли опита от Втората световна война и войната в Афганистан. По техни думи на войниците много често им се налагало да се бият с врага с голи ръце, крака, подръчни предмети и хладни оръжия. В Чечня обаче се оказало различно.
Още след първата седмица на ожесточени сражения с бойците на Джохар Дудаев, Алексей разбрал, че техниката му за ръкопашен бой не му трябва. Когато двете враждуващи страни воюват, въоръжени до зъби със съвременни артилерийски и ракетни оръжия, когато от двете страни снайперисти избиват систематично войниците, всички разговори за ръкопашен бой стават безсмислени.
Естествено съществували и теоретични възможности за такива схватки. На първо място никой не бил достатъчно глупав, за да допусне врага плътно до себе си. Отделно от това никой не влизал в ръкопашен бой при положение, че имал на разположение автомат, гранатомет и пистолет.

Само на рекламните демонстрации на десантчиците и спецназовците, боецът нахлува в помещението, демонстративно хвърля автомата си и започва да "мачка" врага си с красиви техники от бойните изкуства. Прочистването на домовете в жилищните квартали на Грозни ставало по много по прозаичен метод. Обикновено през вратата бойците стреляли с гранатомет или хвърляли ръчна граната в помещението, след което стаите се засипвали с огромно количество куршуми, докато трае прочистването.
Някой може да възрази, че до ръкопашен бой се стига, когато свършат боеприпасите. Да, естествено на война всичко може да се случи. Желателно е обаче своевременно да попълваш боекомплекта си, защото в противен случай противникът ще те направи на решето, като остане недосегаем за твоите ръце, крака, както извън обсега за мятане на нож.
Чеченската война показа, че техниката на ръкопашния бой има някакво значение за разузнавателнодиверсионните подразделения. Но и те прибягват до това много рядко, само при случаи, когато се налага да бъде взет "език". При правилното планиране на бойните операции и грамотното им осъществяване ръкопашният бой не е необходим даже и на армейския спецназ. Това, което по-рано се вършело с ръце, сега го правят безшумните оръжия, специализирани спрейове и т. н.
Според Алексей навиците за водене на ръкопашен бой могат да се използват от мирните граждани за самозащита и от полицейските групи за задържане, макар че съвременната организирана престъпност в Русия притежава значителна огнева мощ.
Така или иначе ръкопашният бой си остава един от основните предмети за обучение по специална физическа подготовка на руската армия. Работата не в това, че съществува теоретична възможност за използване на ръкопашния бой в реални бойни действия. Просто регулярните занятия развиват боен дух и качества, без които войникът не може. Силата и издръжливостта, ловкостта и бързата реакция, смелост и находчивост. Всичко това помага на войникът за запази хладнокръвие пред лицето на смъртта. Отделен е и въпросът, че момчетата преминали през армейска служба в десантните части, морската пехота, граничните части и т. н. трябва да умеят да се защитят на улицата.
Ощепков
Каква система на ръкопашен бой да се изучава в армията? В последно време съществува такава дискусия в средите на военните и около военните специалисти. От време на време те се появяват и на страниците на вестниците и списанията. Изборът е повече от богат- бойното самбо, руския стил на Кадочников с вариантите на Ретюнски и Лавров, системата УНИБОСС на Медведев, школата Чой в интерпретация на Смирнов и много други получиха широка популярност.
Мнението на Алексей е, че трябва да се ползват най-простите и ефективни техники. Най-добрите според него са техниките на Муай тай, като се включат забранените от спортните правила удари с крака в слабините и лактите в главата. От Самбо са необходими най-ефективните хвърляния, ключове и душения.
Комбинирането на скоростни контактни спаринги (със защитни снаряжения и бе ограничения на зоните на поражения) и бавните учебни договорени спаринги може достатъчно бързо (не повече от 6-8 месеца) да научи младия войник да се бие и даже да развие някои бойни умения.
Докато разказваше за военните действия в Чечня, Алексей обърна внимание на още един сериозен проблем. Както е известно след войната във Виетнам американските военни лекари откриха сериозни психически отклонения у войниците, дължащи се на посттравматичния стрес. Някои то тях се самоубиха, други станаха алкохолици и наркомани. Трети пък станаха убийци и изнасилвачи. След войната в Афганистан подобни явления са били отчетени и в Русия. Къде са причинете за това и как може да бъдат избегнати?
Алексей смята, че едно от главните психологически качества на професионалния воин е неговата емоционална устойчивост и хладнокръвие. Между воювалите във Виетнам и Афганистан е имало множество млади войници на срочна служба. Омразата към врага, желанието за отмъщение често са ги карали да изпитват наслада от убийствата. Това водило до ненаситно желание за още и още убийства и зверства. Убийството се превръщало в наркотик за тях. В Чечня към този наркотик са се пристрастили много бойци. Само един е начинът да се избегне това - сдържането на емоциите, правейки съзнанието си пусто. Разбира се пълното лишаване от емоции не е препоръчително, но свеждането им до минимум, така че намалите въздействието върху психиката си. Най-добрите средства са медитацията и безмълвната молитва. Другият метод е ръкопашен бой при пълен контакт.
Основната цел на такива спаринги е да се научи боецът да превключва психиката си в неутрално положение, да повиши прага на болката си, да не се обижда на противника за това, че е "вкарал" удара си.Много новобранци след като получат болезнен удар се психират, изпадат в истерия и искат да отмъстят за нанесения им удар. Всичко това са отличителни черти на неопитния боец, който има низка култура. Опитният боец напротив става по-концентриран и по-внимателен в действията си. Именно такива навици са необходими на реалното бойно поле и те те научват да оцелееш, докато изпълняваш бойните си заповеди и задачи.
Източник: Сергей Новиков. Списание "Кемпо", N 5/1995
Една Нова година в Грозни- историята на един войник 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня

оку Умаров- Емирът на Кавказ 
Защо нормални жени стават камикадзета? 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
 

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP