Предоставено от Blogger.

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

SS-18 "Satan"-руският ядрен кошмар

Руснаците я наричат "Воевода", а американците "Сатана". Става дума за най-голямата междуконтинентална ракета в света- Р-36 по натовската класификация SS-18. Заради впечатляващата си разрушителна сила ракетите са наричани още "Рицари на Апокалипсиса".   Впечатляващите бойните характеристики на „Сатана”, която има максимална далекобойност 11 000 км, дължина 34,3 м, диаметър 3 м, обща мощност на ядрените бойни части, монтирани в 8,8-тонната глава 20-25 мегатона, гаранционен срок на експлоатация 10-15 години, с възможност да бъде продължен до 25-30 години.
Под земята, на дълбочина около 50 м, в шахти, са монтирани капсулите с ракетите и командният пункт. Ракетчиците могат да престоят в автономен режим поне 45 денонощия. Подземното съоръжение издържа пряко попадение на атомна бомба. Всяка шахта е закрита със 120-тонен капак. По време на проверки капакът се отваря бавно от хидравлика, а при внезапен боен старт се отстранява (изстрелва) мигновенно от мощен барутен заряд.
„Сатана” е уникална машина. Ако по позиционния район бъде извършено ядрено нападение, ракетата може да излети веднага след взрива. Покрита е с тъмна топлозащитна обвивка от специален материал, която облекчава преодоляването на прашния облак след ядрения взрив и изглежда като черна мълния. Лети през ядрената „гъба”, датчиците постоянно фиксират нивото на радиацията и системата за управление се изключва, за да не бъде поразена от лъчението. Двигателите продължават да работят, ракетата бързо набира височина, радиацията намалява или изчезва, автоматиката на системата за управление се включва и при необходимост коригира траекторията чрез специални двигатели. В определен момент бойната глава се отделя и от нея се пръсват 10 бойни части с ядрени заряди, всеки от които има мощност на двеста Хирошими и поема към предварително указаната в програмата цел. Издигайки се на голяма височина, те се движат в „облак” от около 40 лъжливи цели, които практически не се идентифицират от радарите и създават у противника пълна илюзия, че срещу него се движат истински бойни глави с ядрени заряди. За да бъдат унищожени, е необходимо пряко попадение. Но истинските ядрени бойни глави са прикрити от масивна броня с добавен уран-238, изключително тежък и плътен метал. Такава броня не може да бъде „поразена” от лазерен лъч. Във всеки случай не и от лазери, построени в близките 30 години. Не може да бъде унищожена системата за управление на полета на „Сатана” и нейните бойни глави от импулси електромагнитно излъчване, тъй като всички системи са дублирани освен с електронни и с пневматични автомати. Тогава срещу всяка „Сатана” американците трябва да изстрелват десетки антиракети. Но дори в този случай част от бойните глави на ракетата, все едно, се промъкват към целта.
От тези ракети не съществува защита. Само една „Сатана” може да унищожи Вашингтон и дори окръг Колумбия. Самите американци казват, че докато руснаците не се откажат от „Сатана”, тях ще ги пази само Бог.

В началото на 80-те години президентът Рейгън обявяви инициативата „звездни войни”. Говореше се, че специално разработени оръжия ще унищожат всички нападащи Америка руски ядрени бойни глави. Появиха се маса филми, където се демонстрираше как ще бъдат сваляни тези глави. Уви, всичко това се оказа грандиозен блъф. Американците са знаели за съществуването на „Сатана” и прекрасно са разбирали, че могат да унищожат едновременно една-две бойни глави, но не и няколко десетки, защото технически е невъзможно. Измислената идея за „звездните войни” рухна. По това време Съветският съюз притежава 308 комплекса „Сатана”, заредени общо с 3080 ядрени бойни глави.
ЦРУ успява да разкрие една съществена тайна на руските компютърни системи за съдбовния ден. Армадата от ракети „Сатана” самостоятелно нанася автоматичен ядрен удар, ако политическото и военно ръководство загине. Системата използва мобилните ракети СС-25 „Топола”. Оцелели след първия американски внезапен удар, те изстрелват в космоса няколко подготвени предварително радиосистеми. Поне една от тези системи задейства автоматично СС-18 „Сатана”. Това разкритие попари американските аналитици. Те определят СС-18 като най-дестабилизиращата ракета, „унищожител на стартови шахти”, и правят всичко възможно с цената на отстъпки да уговорят руснаците да премахнат тази адска машина.
Сключен е договорът Старт-2, който руски експерти квалифицират като национално предателство. Договорът предвижда да бъдат унищожени всички комплекси „Сатана”. Преди още Русия да е ратифицирала договора, тя три години методично унищожава своите най-страшни ракети.
Първите двадесет шахти, от които са извадени ракетите „Сатана”, веднага са залети с бетон за да не може, както гласи договорът, в тях отново да се монтират същите ракети. И става нещо фантастично, американците не вярват, че руснаците имат добър цимент и докарват през океана цимент собствено производство!
В един момент депутатите от Руската Дума заявяват, че няма да ратифицират договора Старт-2, сключен от Елцин, и унищожаването на „Сатана” е спряно. Русия запазва ракетите и шахтите. По това време от съществуващите в СССР 308 пускови шахти Русия притежава 157 и пренесените от Украйна, Белорусия и Казахстан ракети.
Заводът “Южмаш” прекратява производството на „Сатана”, но инженерите от бюрото Южное в Днепропетровск, които са я конструирали, и до днес продължават да осъществяват авторски надзор на машините, които остават на дежурят в Русия. А това е около половината от руския ядрен потенциал. Веднъж на две години се изпълняват контролни пускове, резултатите анализират украински и руски специалисти, които дават препоръки за продължаване на сроковете за експлоатация. И това е фиксирано във важни държавни документи.

През януари 2008 г. Владимир Путин, като президент на Русия, подписва закон „За ратификация на Споразумение между правителствата на Руската федерация и Министерския съвет на Украйна за удължаване срока на експлоатация на ракетния комплекс 15П118М”. Този закон е ратифициран от Държавната Дума на 25 януари 2008 г. и одобрен от Съвета на Федерацията на 30 януари 2008 г. А Споразумението за използване на ракетния комплекс РС-20 „Войвода” е подписано на 21 февруари 2006 г. в Москва. Според него срокът за експлоатация на ракетата „Сатана” се удължава максимум с 25 години.
През декември 2005 г. във в. „Независимая газета” анализатори заговориха за подготвян „асиметричен” удар на Украйна. Вестникът писа, че по указание на Кондолиза Райс Украйна ще се откаже от подготвеното междуправителствено споразумение за продължаване срока на експлоатация на ракетния комлекс 15П118М „Сатана”. Сто такива комплекса, разработени в Днепропетровск в „Южмаш”, носят бойно дежурство в състава на руските ракетни войски със стратегическо предназначение над 15 години и техната експлоатация с помощта на Украйна се предполага, че ще продължи още 10-15 години, а може би до 30 години. Русия поддържа най-страшното си оръжие, като се доверява на Украйна!
„Ако я нямаше тази помощ – заяви след ратифицирането на Споразумението през януари 2008 г. Сергей Марков, заместник- председател на комисията за международно сътрудничество - Русия я очакваше скъпа утилизация (ликвидиране) на тези ракети. И паралелно, за да се парира опасността отвън, щеше да бъде необходимо да се организира производство на нови ракети от този тип. А за това бяха необходими колосални средства – 3-4 млрд. долара на годината”. С други думи, „Сатана” е извънредно важна за поддържане боеспособността на руските ядрени сили.
Оказва се, че без инженерите от бюрото „Южное” е невъзможна периодичната техническа експертиза на ракетите. По принцип в ракетостроенето никой не може да поеме отговорност да удължи гаранционния срок на ракетите, определен от Главния конструктор. В навечерието на 2008 г. Русия има 104 ракети РС-20.
„Газовите” спорове между Украйна и Русия не за пръв път се регулират с военни споразумения. През 1999-2001 г. за сметка на частично погасяване на задълженияата за енергоносители Русия получи от Украйна три Ту-95 МС и осем Ту-160, а също така 528 крилати ракети Х-55.
Да се удължава срокът за експлоатация на ракетния комплекс „Сатана”, все още е възможно благодарение на факта, че при създаване на всяка система, като правило, се залага по-голям потенциал. Въпреки това съществува разумна граница на техническите възможности. А и конструкторският колектив, който контролира състоянието на „Сатана”, днес не се занимава нито с проектиране, нито с производството на подобни ракети. Известно е, че от 50 хиляди души, които са работели преди в „Южмаш”, сега са останали едва една четвърт. Тук сега се произвеждат космически ракети като „Зенит-2” и „Циклон”.
Командващият Ракетните войски със стратегическо назначение генерал-полковник Николай Соловцов казва, че задачата е не само да се запази РС-20, на която срокът за експлоатация от декември 2008 г. вече е увеличен до 30 години, но през това време да се разработи нова тежка стратегическа ракета с подобни характеристики. Днес руските конструктори се занимават с тази задача и се предвижда новата ракета да постъпи на въоръжение през 2015-2020 г.
В момента Русия не разполага с ракети, равностойни на „Сатана”. В ракетните войски със стратегическо назначение постъпват на въоръжение модерните „Топола-М”, но те имат само една бойна глава. До началото на 2009 г. са постъпили 50 „Топола-М” - шахтно базиране, и 12 - мобилно. Подобреният вариант на тази ракета - РС-24, който ще бъде снабден с няколко бийни глави, преминава изпитания и се очаква да постъпи на въоръжение в края на 2009 г.

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира в Русия на стратегически носители са развърнати 3113 ядрени бойни заряди, в САЩ – 3575. Има разбиране, че да се живее в постоянен страх как ще започне трета световна война, която ще унищожи живота на планетата Земя, е недопустим безкраен ужас. Ето защо Москва е готова да направи стъпка към намаляване на напрежението и да се откаже от програмата за модернизация на стратегическите въоръжения, заяви генерал Соловцов, ако САЩ спрат развръщането на глобалната противоракетна отбрана.
Но съществува и друга, много сериозна опасност за Руската федерация. Ако Украйна бъде приета в НАТО, тя не само че ще „получи” натовски бази едва ли не до Москва, но и ще загуби половината от оръжието си, което винаги е създавано в кооперация с украинските отбранителни предприятия. И това не са канчета и лопатки, а космически и стратегически ракети, електроника, кораби, самолети.
Болезнен ще е ударът срещу авиацията. Основен парк на военнотранспортната авиация на Русия винаги са били „Ановете” (Ан-12, Ан-22, „Антей”, Ан-24, Ан-26, Ан-124, „Руслан”), проектирани в Украйна. И въпреки че са произвеждани в руски заводи, правото на интелектуална собственост притежава Киев. Ето защо при капитален ремонт и удължаване на сроковете за експлоатация на тези самолети трябва да се плаща на Украйна.
Руската авиация не може да съществува без украинските запорожки мотори, които са монтирани не само на някои самолети, като новия хидросамолет Бе-200, новия учебно-боен Як-130, но и почти на всички руски вертолети Ми-8МТ, Ми-24, Ми-26, включително и на най-новите Ми-28, Ка-27, Ка-50, Ка-52, Ка-60.
Руските зенитни ракетни комплекси, включително и знаменитият С-300 и бъдещият С-400, наполовина са произведени в Украйна - тежките машини, на които са базирани, радиолокационните вишки, 70 % от електрониката.
Могат да се появят проблеми в космическите изследвания, защото съществуват ракети-носители украинско производство, които извеждат руски военни спътници.
Но най-голям удар при скъсване на отношенията с украинската отбранителна промишленост ще бъде нанесен на Ракетните войски със стратегическо назначение. И не само на „Сатана”, защото има и други ракети с подобна съдба. От всичките 20 типа ракети, които са стояли някога на въоръжение в Русия, 12 са проектирани в Днепропетровск, в бюрото „Южное”, и са произведени в заводите „Южмаш”. Има още ракети, върху които украинските специалисти осъществяват авторски надзор и съвместно с руските военни анализират техническото им състояние и предлагат своето експертно мнение при удължаване на срока за експлоатация. За което Русия плаща големи суми.
Но ако украинско-руското икономическо сътрудничество бъде прекратено по политически причини, то и украинската авиационна, ракетостроителна промишленост, производството на корабни газови турбини ще понесе изключитнелно големи загуби. Икономиката на Украйна ще се срине.
И за това, че на този процес „ще помогне” егоистична Америка, има сериозни симптоми. Никак не е случайно съобщението на руския учен Вячеслав Дашичев, че съществува опасност Америка да разположи свои ракети и войски във Воронеж, Ростов и Курск. Според него Русия няма да понесе до границите й да бъдат поместени натовски бази. Преди повече от месец американците предоставиха на Украйна три ескадрени миноносеца. Киев може да поиска от Москва да освободи Севастопол за стоянки на собствените съдове.

Източник О.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ http://www.novazora.net/
Вижте още 







споделяне в социални мрежи

Read more...

петък, 9 октомври 2015 г.

Су34- руският защитник на християнството

Су-34 или по натовската касификация "Fullback" е руски двуместен изтребител-бомбандировач. Именно той към този момент е най-големия кошмар за джхадистите от ИДИЛ. Разработването му започва на 19 юни 1986 година с главен конструктор Мартиросов. Първият му полет е на 13 април 1990 година, но официално влиза на въоръжение на 21 март 2014 година. Има непотвърдени данни, че е бил изполван от Русия още през 2008 година в Грузия. Там двойка Сухой са използвани за обезвреждане на грузинското ПВО.

Бюджетните ограничения водят до прекъсване и започване на програмата и така довеждат до много различни наименования на самолета достигащи до обществото. Когато през 1994 г.в пресата е съобщено за наличието на такъв самолет, той е обозначен като Су-34. Третият прототип от този тип е показан на Парижкото авиационно изложение през 1995 г.,като Су-32FN (FN от "Fighter, Navi"), обозначен като пограничен самолет към ВМФ и е обозначен като Су-34МФ (МФ от МногоФункционален)ма МАКС изложението през 1999 г. На парижкото авиошоу през 1990 г. той е наречен "птицечовката" заради специфичната форма на носовата част на самолета. Руските ВВС официално приемат името Су-34 за официално обозначение. Въпреки огромното желание на Русия да изкара изтребител от 5-то поколение, по техническите си характеристики Су-34 е от клас 4+. Сериино започва да се прозвежда от 2006 година и до момента има въведени в експлоатация 71 самолета. На 30 септември 2015 година руските ВВС включват във въздушната си операция в Сирия шест изтребителя Су-34. Първите удари по цели на ИДИЛ са нанесени от височина 5000 метра, което ги прави неуловими за джихадистите.

Технически характеристики

  • Екипаж: 2 човека
  • Дължина: 23,3 м
  • Размах на крилата: 14,7 м
  • Височина: 6,0 м
  • Площ на крилото: 62 м²
  • Маса празен: 22500 кг
  • Нормална маса при излитане: 38240 кг
  • Максимална маса при излитане: 45 000 кг
  • Двигател: 2 × двуконтурен, газотурбинен, турбореактивен двигател АЛ-31Ф-М1
  • Тяга :
    • максимална: 2 × 7670 кгс (74,6 кН)
    • форсаж: 2 × 13500 кгс (132,4 кН)
  • Маса на двигателя: 1520 кг

Летателни характеристики

  • Максимална скорост на голяма височина: 1900 км/ч (1,8 Мах)
  • Максимална скорост близо до земята: 1400 км/ч
  • Дължина на полета: 4000 км
  • Радиус на действие : 1100 км
  • Таван на полета: 17000 м
  • натоварване на крилото:
    • нормално тегло при излитане: 616 кг/м²
    • максимално тегло при излитане: 725 кг/м²

Въоръжение

  • Картечница: 1 × 30 мм ГШ-301
  • Точки за окачване на ракети: 12
  • Боево натоварване: 8 000 кг

Read more...

понеделник, 25 май 2015 г.

Глюкоманан- новото японско чудо

Глюкоманнан
Глюкомананът е вещество, което се извлича от грудките на японското растение – кониаку или известно още като коняк или конджак. На латински е Amorphophaiius Konjac.Растението е от същото семейство, от което е и яма и много важна съставка на редица японски ястия от 2000 години. Освен това обаче се оказва, че това е истинска здравословна бомба за човешкият организъм. Приеман като допълнение към храната, екстрактът от Картофена палма намалява скоростта на усвояване на въглехидратите, предотвратявайки внезапните пикове в стойностите на кръвната захар. При приемане с вода или други течности глюкомананът увеличава обема си до 200 пъти, превръщайки се в желеобразна маса, което го превръща в идеалното средство за отслабване без глад, тъй като създава продължително усещане за ситост. Той играе съществена роля и в прочистването на организма, като абсорбира токсините, образуващи се в хода на храносмилането и отделянето в червата и по този начин възпрепятства попадането им в кръвообръщението. В резултат, освен осигуряването на оптимална чревна функция, екстрактът от Картофена палма намалява и натоварването върху панкреаса. Глюкомананът спомага за намаляване на нивата на холестерола, което го прави ценен помощник в борбата със затлъстяването, атеросклерозата, сърдечносъдовите заболявания, диабета и камъните в жлъчката.

Растението Amorphophallus konjac или конджак е голямо, екзотично многогодишно растение, разпространено в Азия – основно в Китай и Виетнам. Други имена, под които се среща това необичайно растение са: змийска палма, дяволски език, палма кониаку.
Средната височина на палмата е около 120 сантиметра, но срещат и по-високи видове, особено когато се развиват в по-сенчести места. Анатомията на това растение е много интересна, тъй като подземната му част включва грудка и стъбло, а надземната, която наподобява стъбло, е всъщност единственото листо на растението. При някои видове от род Amorphophallus – Amorphophallus titanium, единичното листо може да достигне до шест метра височина и два и половина метра широчина. Единичното листо се разклонява на по-малки листенца, които се свързват с него чрез дръжки.
Когато растението достигне своята зрялост, то цъфти. Цветовете са големи, до един метър,  с много екзотичен външен вид. Състоят се от дълга, подобна на шип, централна част и листо в цвят бургунди, което я обгръща. Въпреки екзотичната си красота, цветовете отделят неприятна миризма.
Свежият корен от конджак представлява грудка, подобна на сладък картоф, но с овална форма. Основната съставка на растението е фибрите глюкоманан. Количеството на фибрите достига своя връх през третата година от растежа на растението. Конджак е единственото растение, което може да произвежда огромни количества глюкоманан. Когато коренът се изсуши, около 40 до 60 процента от сухата маса представлява глюкоманан.

бутони за споделяне

Read more...

сряда, 8 април 2015 г.

Джинджифилът- дар божи или плацебо?

В последните няколко години все по-голяма част от българите залита по алтернативната медицина. Всеки втори започна да пие билки, отвари, и чайове с надеждата болестите да стоят настрана от него. До голяма степен залитането по билковите лекове замести модата с хомеопатията. Няма уважаващо себе си семейство, което да няма в шкафчето си мурсалски чай, джинджифил, чия, годжи бери и тн. природни продукти. Интересно, че голяма част от хората се обръщат към тях, когато вече имат някакви здравословни проблеми. Цял живот не са се замислили как се хранят и каква е физическата им активност, но появи ли се проблем- билките са насреща. Обикновено става дума за наднормено тегло, високо кръвно, холестерол или захар. Точно тук се появява чудодейното влияние на джинджифила. Ще избегна надигащото с мен чувство да затворя в кавички думата чудодейно. Ще изложа малко факти за него и лекуваните от него най-разпостранени заболявания.

Малко факти за него

Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия.Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай  от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век, а през 16 векпортугалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, Западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Химичен състав на джинджифила
В 100 g джинджифилов прах се съдържат:
  • Енергия: 336 kcal;
  • Въглехидрати: 71,62 g;
  • Захари: 3,39 g;
  • Диетични фибри: 14,1 g;
  • Мазнина: 4,24 g;
  • Протеин: 8,98 g;
Витамини: В1 (тиамин)  – 0,046 mg, рибофлавин В2 – 0,17 mg, ниацин В3 – 9,62 mg, пантотенова киселина В5 – 0,477 mg, пиридоксин В6 – 0,626 mg, фолиева киселина В9 – 13 μg, аскорбинова киселина (витамин C) – 0,7 mg.
Минерали: калций 114 mg, магнезий 214 mg, желязо 19.8 mg, манган 33.3 mg, фосфор 168 mg, калий – 1320 mg, натрий 27 mg, цинк 3,64 mg.
В 100 g корен джинджифил се съдържат:
  • Енергия: 80 kcal;
  • Въглехидрати: 17,77 g;
  • Захар: 1.7 g;
  • Диетични фибри: 2 g;
  • Мазнина: 0,75 g;
  • Протеин: 1,82 g;
Витамини: Тиамин В1 – 0,025 mg, Рибофлавин В2 – 0.034 mg, Ниацин В3 – 0.75 mg, Пантотенова киселина В5 – 0.203 mg, Пиридоксин В6 – 0.16 mg, Фолиева киселина В9 – 11 μg, Аскорбинова киселина (витамин С) – 5 mg.
Минерали: Калций 16 mg, Магнезий 43 mg, Желязо 0.6 mg, Манган 0.229 mg, Фосфор 34 mg, Калий 415 mg, Натрий 13 mg, Цинк 0.34 mg.

Тук някъде вече трябва да се изброят чудодейните му свойства. Според различни източници може да достигнат поне 100, но ще посоча само най-разпостранените. Нека всеки сам да си прецени дар божи ли  е това или плацебо :
Рак
Коренището е известно като средство против рак. Направени са изпитания на лечебните свойства на динджифила с мишки, при които се оказало, че растението кара раковите клетки да се самоунищожават като се самоизяждат. Като естествен антиоксидант, джинджифилът предотвратява развитието на предраковите тумори. Особено силен ефект има при рак на яйчниците и като профилактика на рак на дебелото черво. Помага и за облекчаване на страничните неразположения при пациенти на химиотерапия.
При онкоболни два по-големи корена джинджифил се обелват и настъргват на редне. Смесват се с 0,5 кг пчелен мед и сместа се консумира 3-4 пъти дневно по лъжичка.
Диабет
Джинджифилът помага и на хората, които страдат от захарна болест, тъй като успява да защити бъбреците срещу диабетна нефропатия, която намалява тяхната функция.
Сърдечно-съдови заболявания
Джинджифилът сваля високото кръвно налягане и повишава ниското, така че балансира добре този проблем. Коренището предотвратява слепването на тромбоцитите и образуване на опасни кръвни съсиреци, които водят до запушване на артериите, инфаркти и тромбофлебити.
Настинка и грип
Още през 1993 г. е направено проучване на лечебните свойства на джинджифила, според което джинджифилът има силно  отхрачващо действие. Подправката помага за по-бързото възстановяване на организма при простуда, ангина и грип. Той стимулира отделянето на слуз от бронхите и изчиства дихателните пътища. При грип и настинка се препоръчват инхалациите с прясно сварен корен от джинджифил.
Незабавно облекчение носи чаят от джинджифил, подсладен с мед. Друга рецепта е: по 0,5 ч. л. джинджифил на прах, смлян лют червен пипер и куркума се накисват в 200 мл прясно мляко, което се вари 2 минути. Към охладената течност се добавят 1 ч. л. мед и  половин ч. л. краве масло. Напитката се пие затоплена по 200 мл три пъти дневно.
Стомашни болки и гадене
Това е най-познатото лечебно свойство на подправката – тя неутрализира киселините в стомаха, подпомага храносмилането и премахва гаденето. Най-полезен е чаят от джинджифил, а благотворно действие има и в сурово състояние, добавен към оризови ястия.
От векове джинджифилът е мощно средство против морска болест. Като лечебно средство се сдъвкват фини ленти от пресен корен. При гадене и други храносмилателни проблеми се препоръчват между 2 и 4 г пресен корен от джинджифил дневно, 0,25 до 1 г корен на прах или 1,5 до 3 г течен екстракт. За предотвратяване на повръщане 1 г джинджифилов корен на прах се взима на всеки 4 часа, но не повече от 4 пъти дневно.
За предотвратяване на сутрешното гадене при бременни се препоръчва взимането на четири дози от по 250 г чай от джинджифил.  За стомашно-чревни разстройства в 100 мл вода се слагат 0,5 ч. л. джинджифил на прах и четвърт ч. л. индийско орехче. Пие се при всеки пристъп на гадене или повръщане.
Главоболие и мигрена
Джинджифилът има противовъзпалителни свойства и бори ефикасно хроничната болка в главата. Облекчаващото му действие се дължи на това, че блокира простагландините, които причиняват възпаленията.
Болки в ставите и мускулите, артрит
Облекчава ставни и мускулни болки благодарение на силния си противовъзпалителен ефект. Корените му съдържат джинджероли, които подпомагат лечението на остеоартрит и ревматоиден артрит. Дори само няколко грама от корена – суров, на прах или като екстракт, помагат против силната болка. За хората с артрит се препоръчват 2-4 г екстракт, чай или пресен джинджифилов сок.
С лапа от пресен джинджифил се налагат засегнатите от артрита зони. Джинджифилът помага и за спадането на отоците, съпътстващи възпаленията. При болки в ставите се препоръчват 1-2 ч. л. джинджифил на прах или настърган пресен корен, смесени с гореща вода до получаването на рядка кашица. Към нея се добавят 5 капки от етерично масло от праскова или кайсия. Сместа се слага върху марля, с която се покрива болното място. Превързва се с найлон и хартия и се оставя за около час.
Глисти и паразити в червата
Коренището има мощни противоглистни свойства и унищожава паразитите. Това му действие се дължи на ензимите, които в съчетание със стимулиращите му функции го правят ефективно лечебно средство против глисти.
Камъни в бъбреците
Коренището поддържа нормалната функция на бъбреците и дори има свойството да разбива камъните в тях. Джинджифилът има затоплящо действие и засилва обмяната, действа детоксикиращо и помага за изхвърлянето на отлаганията и в бъбреците. Подправката подобрява функцията на черния дроб и засилването на кръвообращението. При бъбречни заболявания  с. л. сок от кромид лук се смесва с една щипка стрит на прах джинджифил. Приема се по половин чаена лъжичка 2-4 пъти на ден.
Затлъстяване
Стимулира метаболизма и изгарянето на мазнините. За отслабване е най-добре да се пие чай от джинджифил. Обелваме пресен корен джинджифил и го настъргваме на ситно. 2-3 супени лъжици се добавят към 4 чаши студена вода и сместа се вари. Добавяме ¼ чаена лъжичка канела и варим още няколко минути. Отварата се задушава за още 15-20 минути.

сподели бутон

Read more...

вторник, 10 февруари 2015 г.

Пропилгалат или Е310

Пропил галат
Химическото наименование на пропилгалат е пропил 3,4,5-трихидроксибензоат, и е п-пропилов естер на галовата киселина. Тя е кристален прах, който може да бъде бяла, кремаво-бял или светло кафяво. Един от многото общи синтетични консерванти, той е в списъка на Американската администрация по храните и лекарствата като "общопризнати за безопасни." Производителите добавят пропилгалат на хранителните продукти, включително олио, майонеза, месо, супа, сухо мляко, подправки, бонбони, снаксове, витамини и дъвки. Пропилов галат също е често срещана добавка към храните за домашни любимци. Производството на лична хигиена, добавя пропил галат за парфюм, сапуни, лосиони и овлажнители, червило и други гримове, продукти за грижа за косата, продукти за баня, слънцезащитен крем и паста за зъби. В допълнение, веществото се добавя към лепила и смазочни масла. Попадане ли в организма ни се разпада в червата. Голяма част от галовата киселина се отделя с урината под формата на метилово производно. Допустимата дневна доза Е 310 е около 2,5 мг на 1 кг тегло.Веществото въздейства върху организма подобно на действието на женските полови хормони естрогени. Хранителната добавка Е 310 предизвиква астма, раздразнение на стомаха, алергични кожни обриви, затова е забранена да се използва при приготвянето на бебешки и детски храни. Да внимават също хората с повишена чувствителност към аспирин.

бутон за споделяне в социални мрежи

Read more...

петък, 9 януари 2015 г.

Най-използваните растителни мазнини в кухнята

Слънчогледово олио- Най-масовото и познатото използвано олио в България. Недоловимият му мирис и сравнително високата точка на димене (230°С) го правят едно от най-предпочитаните за всевъзможни кулинарни цели - пържене, задушаване, овкусяване на салати. Съотношението между моно- и полиненаситените мазнини варира според сорта, климата и почвените условия. Рядко обаче може да се прочете на етикета кой е преобладаващият тип мазнини,. За сметка на това нулевото съдържание на холестерол винаги се среща в рекламните надписи.
Зехтин- Съществуват няколко категории зехтин, които се определят според начина на добив: Extra virgin, Virgin, Pure и Pomace. Първите два са получени само чрез механична екстракция, без участието на каквито и да е разтворители и без нагряване. Pure e смес от рафиниран и нерафиниран зехтин, а Pomace се прави от маслинено кюспе чрез химична екстракция.
 Непречистен зехтин не бива да се използва за пържене, защото при 160° С химичният му състав драстично започва да се променя. Той е идеален за салати и кратко готвене на висока температура. Рафинираният и полученият от кюспе зехтин Pomace има много по-висока точка на димене и пърженето с nego не е проблем. Основните мазнини, които се съдържат в маслиненото олио, са мононенаситени и на тях се дължи доказаната от медицината зависимост между намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания и консумацията на зехтин. В добавка към това важно свойство той е много богат и на витамините Е и К.
Царевично олио- От зародишите на семената се извлича сравнително евтиното и със спорни качества царевично олио То е с много блед цвят и почти без никакъв аромат. Има висока точка на димене и поради цената си е примамливо за използване за маслена баня. Но проблемът е в голямото количество полиненаситени мастни киселини, които съдържа. Въпросът за евентуалната, но все още недоказана, опасност от манипулираните ГМО гени стои и при този вид олио.
Рапично олио- Подобно на царевицата и рапицата е любимо на индустриалните генетици. Навсякъде по света настъпи истински бум в отглеждането на рапица и най-вече на ГМО варианта канола (от Канада и олио). Маслото от канола освен кулинарни има и много технически приложения, но то все още не се е появило на масово на пазара ни. Първо се е използвало само за осветление, но постепенно е навлязло и в кухнята. В днешни дни е една от най-масово използваните растителни мазнини във всички възможни варианти, измислени от готвачите. Подобно на зехтина рапичното олио е много богато на мононенаситени мастни киселини, но съдържанието на условно токсичната ерукова киселина донякъде пречи на славата му.
Олио от гроздови семки- Това олио съществува  като пазарен продукт само заради свръхпроизводството на вино в света. Гроздовите семки са оставали неизползваем и голям по количество отпадък на винената индустрия, докато от тях не е извлечено олио с много светъл цвят и съвсем слаб, неутрален вкус на ядки. При задължителните изследвания се установило, че голяма част от веществата, които се считат за полезни във виното са на лице и в олиото. То може да се използва във всякакви готварски ситуации.
Соево олио- Малко известен факт, че то заема първо място по обем на производството в света. В чист вид почти не се среща на българския пазар, но това не значи, че не го консумираме. Добавените в различни храни хидрогенирани растителни мазнини са именно соево олио, променено така, че да е твърдо при стайна температура. При този процес всички мазнини в него са станали наситени и то не е запазило никакви полезни свойства. Соевото олио се добива основно с химична екстракция и може се използва за всякакви нужди. Преобладаващите мастни киселини са полиненаситените, а характерните за растението фитостероли спомагат за понижаване на нивото на LDL холестерола. Навсякъде отглежданата за производство на олио соя е ГМО продукт.
Фъстъчено олио- Изключително популярно в кухните на Източна Азия. Издържа на висока температура и е прекрасен избор за пържене на маслена баня. Можем  да се сравнява със зехтина по съдържание на мононенаситени мастни киселини. Алергията към ядките, която мъчи много хора му пречи да се наложи масово на пазара. В интерес на истината тази алергия се дължи на белтък, който е неразтворим в мазнина, така че вероятността от реакция към рафинирано фъстъчено олио е наистина минимална. 
Олио от тиквени семки- Това олио със силно изразен локален произход - то е емблемата на граничния район между Словения, Австрия, Хърватия и Унгария. Там семената на тиквата са  по-високо ценени от самия плод. Олиото е с керемиден цвят и забележим зеленикав оттенък. Това е едно от трите масла (заедно с лененото и хмеловото) с най-високо съдържание на омега-3 киселини. Загряването веднага понижава полезните му свойства, затова най-добре е силният му вкус на семена да се използва основно за овкусяване на салати и други студени ястия.
Орехово олио - Заедно със зехтина то е било основната растителна мазнина по българските земи преди навлизането на слънчогледа като селскостопанска култура. Другото му име е шарлан и се добива от пресовани сушени орехови ядки. То не се рафинира и това обяснява богатия му аромат и вкус. Няма голяма трайност и затова съхранението му трябва да е в хладилник. Промяната на ядковия му вкус към горчив при висока температура почти изключва използването му за пържене, но пък прави салатите уникални. Превес в съотношението на мазнините в ореховото олио имат полиненаситените.

сподели ме

Read more...

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP